СТРОИТЕЛСТВОТО не било нещо непознато за Веселеил и Ахолиав. Когато били роби в Египет, те вероятно трябвало да направят стотици тухли. Но тези години вече били зад гърба им. Сега им предстояло да станат изкусни майстори, тъй като получили задачата да са начело в изработването на светия шатър. (Из. 31:1–11) Малцина обаче щели да видят някои от техните великолепни произведения. Дали Веселеил и Ахолиав щели да се огорчат поради липсата на признание? Имало ли значение кой забелязва тяхната работа? От значение ли е кой забелязва твоята?

Някои от принадлежностите на шатъра били същински шедьоври. Помисли например за златните херувими върху капака на ковчега на договора. Апостол Павел ги нарича „славни“. (Евр. 9:5) Представи си поразителната красота на тези фигури от ковано злато! (Из. 37:7–9)

Ако бъдат намерени днес, изделията на Веселеил и Ахолиав ще бъдат достойни за най–престижните музеи, където могат да им се любуват много хора. Но колко души в действителност видели тяхното великолепие по времето, когато били направени? Херувимите се намирали в Най–святото отделение, така че щял да ги вижда само първосвещеникът, когато влизал там веднъж годишно на Деня на изкуплението. (Евр. 9:6, 7) Следователно те били видени от много малък брой хора.

Как щеше да се чувстваш на мястото на Веселеил и Ахолиав, ако знаеше, че само малцина ще видят изящните произведения, за които си се трудил усърдно? В днешно време хората смятат, че са постигнали нещо единствено когато другите ги хвалят и им се възхищават. Това е критерият, по който определят стойността на работата си. Служителите на Йехова обаче са различни. Подобно на Веселеил и Ахолиав ние изпитваме задоволство да вършим волята на Йехова и да имаме неговото одобрение.

 В дните на Исус религиозните водачи често парадирали с молитвите си. Исус обаче препоръчал нещо друго: моли се искрено, без да търсиш похвала от останалите. Какъв ще е резултатът? „Твоят Баща, който наблюдава от скришно място, ще те възнагради.“ (Мат. 6:5, 6) Ясно е, че е важно не какво мислят другите за молитвите ни, а какво мисли Йехова. Неговото мнение определя дали молитвите ни са ценни. Същото се отнася за всичко, което правим в святата си служба. Стойността на труда ни не зависи от всеобщото признание — той е ценен, защото радва Йехова, „който наблюдава от скришно място“.

В Библията четем какво станало, когато светият шатър бил завършен: „Облакът покри шатъра на събранието и славата на Йехова изпълни шатъра.“ (Из. 40:34) Само колко ясно Йехова показал своето одобрение! Как мислиш, че се чувствали Веселеил и Ахолиав в този момент? Макар техните имена да не били гравирани върху изделията им, те несъмнено изпитали удовлетворение да научат, че Бог е благословил усилията им. (Пр. 10:22) През следващите години вероятно се радвали да виждат как направеното от тях се използва в службата на Йехова. Когато възкръснат в новия свят, Веселеил и Ахолиав със сигурност ще бъдат развълнувани да разберат, че шатърът бил използван в истинското поклонение около 500 години!

В организацията на Йехова днес всички аниматори, художници, музиканти, фотографи, преводачи и писатели работят анонимно. В този смисъл никой не „вижда“ какво правят те. Същото може да се каже и за голяма част от работата в над 110 000 сбора по света. Кой вижда как счетоводителят попълва съответните формуляри в края на месеца? Кой гледа, когато секретарят подготвя отчета за проповедна служба на сбора? Кой наблюдава брата или сестрата, които правят нужните ремонти в Залата на Царството?

В края на живота си Веселеил и Ахолиав нямали награди или медали, с които да се похвалят за блестящата си работа. Но те имали нещо много по–ценно — одобрението на Йехова. Можем да сме сигурни, че Йехова забелязвал работата им. Нека подражаваме на тяхната смирена и всеотдайна служба!