Дали наистина цениш благословиите, които имаш?

ТЪЙ като били освободени по чудодеен начин от робство в Египет, първоначално израилтяните се радвали да се покланят свободно на Йехова. (Из. 14:29 — 15:1, 20, 21) Скоро обаче нагласата им се променила. Те започнали да се оплакват поради обстоятелствата в живота си. Защо? Защото се съсредоточавали не върху онова, което Йехова бил направил за тях, а върху трудностите, с които се сблъсквали в пустинята. Те говорели против Бога и против Моисей, казвайки: „Защо ни изведохте от Египет, за да умрем в тази пустиня? Тук няма хляб и вода и този достоен за презрение хляб [манната] съвсем опротивя на душите ни!“ (Чис. 21:5)

Векове по–късно царят на древния Израил Давид пял: „Уповавам се на твоята милост. Нека сърцето ми се радва поради спасението, което ти изпращаш! Ще възхвалявам Йехова с песни, защото той ме възнаграждава.“ (Пс. 13:5, 6) Давид не забравил проявите на милост от страна на Йехова към него. Напротив, той редовно отделял време да размишлява върху тях. (Пс. 103:2) Йехова възнаграждава и нас и затова не би било мъдро да приемаме за даденост онова, което той прави в наша полза. Нека тогава да разгледаме някои от Божиите благословии, на които се радваме днес.

Близки взаимоотношения с Йехова

Псалмистът пял: „Йехова е близък с онези, които се боят от него.“ (Пс. 25:14) Само каква привилегия е за несъвършените хора да имат близки лични взаимоотношения с Йехова! Какво да правим обаче, ако станем толкова заети с ежедневните си дейности, че започнем да отделяме по–малко време да се молим на Бога? Помисли какво би се случило с добрите ни взаимоотношения с Йехова.  Като наш приятел, той очаква от нас да се уповаваме на него и да изливаме сърцата си в молитва, като изразяваме своите страхове и желания. (Пр. 3:5, 6; Флп. 4:6, 7) Нима тогава не би било добре да обърнем внимание на качеството на молитвите си?

Когато размишлявал върху молитвите си, един млад Свидетел на име Пол a осъзнал, че те се нуждаели от подобрение. Той казал: „Бях развил навика да използвам едни и същи изрази, когато се моля на Йехова.“ Докато изследвал тази тема с помощта на „Показалеца на изданията на „Стражева кула“ (англ.), Пол разбрал, че в Библията са записани около 180 молитви. В тях служителите на Йехова, живели в миналото, изразявали най–съкровените си чувства. Пол казал: „Като размишлявах върху подобни библейски примери, научих, че трябва да бъда конкретен в молитвите си. Това ми помага да разкривам сърцето си пред Йехова. Сега наистина се радвам да се приближавам към него в молитва.“

„Храна навреме“

Друга благословия, която Йехова ни дава, е изобилието от библейски истини. Като се наслаждаваме на тази богата духовна храна, имаме причини ‘да възклицаваме от радост в сърцето’. (Иса. 65:13, 14) Трябва обаче да внимаваме да не позволяваме на навреждащи влияния да намалят пламенността ни за истината. Например четенето или слушането на отстъпническа пропаганда могат да замъглят нашето мислене и да ни попречат да виждаме стойността на духовната „храна навреме“, осигурявана от Йехова чрез „верния и разумен роб“. (Мат. 24:45–47)

Андрѐ, който служел на Йехова години наред, се отклонил от истината поради отстъпническо мислене. Той смятал, че няма да му навреди, ако набързо прегледа един отстъпнически уебсайт. Андрѐ си спомня: „В началото бях привлечен от т.нар. истини, разпространявани от отстъпниците. Колкото повече изследвах онова, което твърдяха те, толкова повече мислех, че имам основания да напусна организацията на Йехова. Но след време, като направих проучване върху доводите им срещу Свидетелите на Йехова, разбрах колко хитри бяха тези лъжливи учители. Техните „силни доказателства“ срещу нас представляваха информация, извадена от контекста. Затова реших отново да започна да чета нашите издания и да посещавам събранията. Скоро осъзнах колко много бях загубил.“ За щастие Андрѐ се върнал в сбора.

„Цялото братство“

Нашето любещо обединено братство е благословия от Йехова. (Пс. 133:1) С основание апостол Петър писал: „Проявявайте любов към цялото братство.“ (1 Пет. 2:17) Като част от християнското братство, ние се радваме на сърдечната подкрепа на духовните ни бащи, майки, братя и сестри. (Мар. 10:29, 30)

 Въпреки това понякога различни обстоятелства могат да обтегнат отношенията ни с нашите братя и сестри. Например лесно можем да се подразним от несъвършенствата на някого и да станем критични към него. Ако това се случи, нима няма да ни бъде от полза да помним, че Йехова обича служителите си въпреки несъвършенствата им? Нещо повече, „ако кажем ‘Ние сме без грях’, заблуждаваме себе си и истината не е в нас“. (1 Йоан 1:8) Затова трябва да се стремим да ‘проявяваме търпимост един към друг и да си прощаваме щедро’. (Кол. 3:13)

Младата Ан от горчив опит разбрала колко е ценно християнското общуване. Постъпвайки в някои отношения като блудния син от словесната илюстрация на Исус, тя напуснала християнския сбор. По–късно се опомнила и се върнала в истината. (Лука 15:11–24) Какво научила Ан от своето преживяване? Тя разказва: „След като се върнах в организацията на Йехова, започнах да ценя всички братя и сестри въпреки несъвършенствата им. Преди бързо ги критикувах, но сега съм решена да не позволявам на каквото и да било да ми отнеме благословиите, на които се радвам сред тях. Заради нищо в света не си заслужава да напуснем духовния рай, в който се намираме.“

Винаги бъди благодарен за благословиите си

Надеждата ни, че Божието Царство ще разреши всички човешки проблеми, е съкровище с несравнима стойност. Само колко признателни бяхме, когато научихме за тази надежда! Ние изпитвахме същите чувства като на търговеца от притчата на Исус, който ‘продал всичко, каквото имал’, за да купи един „бисер с голяма стойност“. (Мат. 13:45, 46) Исус не казал, че след време търговецът престанал да цени бисера. По подобен начин нека никога не губим признателността си за нашата прекрасна надежда. (1 Сол. 5:8; Евр. 6:19)

Да разгледаме примера на Джийн, която служи на Йехова повече от 60 години. Тя казва: „Онова, което ми помага да мисля за Божието Царство, е да говоря на другите за него. Когато виждам как сияят лицата им, защото са разбрали какво представлява Царството, се чувствам много насърчена. Наблюдавайки как истината за Царството променя живота на изучаващите, си мисля: ‘Какви чудесни истини мога да споделям с другите!’“

Имаме основателни причини да бъдем благодарни за многото духовни благословии, на които се радваме. Макар и да се сблъскваме с противопоставяне, болести, напреднала възраст, депресия, загуба на близък човек и икономически проблеми, ние знаем, че всички тези трудности са временни. Под управлението на Божието Царство освен на духовни благословии ще се радваме и на благословии във физическо отношение. Всички страдания, които понасяме днес, ще бъдат премахнати в новата система. (Откр. 21:4)

Междувременно нека бъдем благодарни за духовните благословии и да проявяваме признателност, подобна на признателността на псалмиста, който пял: „Много са чудесните дела, които си направил за нас, Йехова, Боже мой, много са и мислите ти за нас — няма равен на тебе. Ако бих поискал да ги разкажа и да говоря за тях, те са много повече, отколкото мога да преброя.“ (Пс. 40:5)

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 18]

Духовната подкрепа в трудни времена е истинска благословия