Прескочи към материала

БИБЛИЯТА ПРОМЕНЯ ЖИВОТА

Най–накрая се помирих с баща си

Най–накрая се помирих с баща си
  • ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1954

  • СТРАНА: Филипините

  • ПРЕДИ: Бил отчужден от жестокия си баща

МОЕТО МИНАЛО

 Много туристи посещават известните водопади край град Пагсанхан във Филипините. Там баща ми Нардо Лерон израснал в бедност. Корупцията в правителството, полицията и на работното му място го огорчила и озлобила.

 Родителите ми се трудеха усърдно, за да се грижат за осемте си деца. Те често отсъстваха за дълго време, защото отглеждаха различни култури в планините. Много пъти с брат ми Роделио трябваше да се справяме сами и стояхме гладни. Като деца нямахме много време за игри. От седемгодишна възраст всички трябваше да работим в плантация и да пренасяме тежките кокосови орехи по стръмните планински пътеки. Ако товарът беше твърде тежък, бяхме принудени да го влачим.

 Баща ми често ни биеше, но беше още по–мъчително да гледаме как бие майка ни. Опитвахме се да го спрем, но бяхме безсилни. С Роделио тайно замисляхме да го убием, когато пораснем. Само как копнеех за баща, който да ни обича!

 Бях наранен и ядосан заради жестокостта на баща ми, затова на 14 години напуснах дома. Известно време живеех на улицата и започнах да пуша марихуана. После работих като лодкар и водех туристи до водопадите.

 След няколко години започнах да уча в университет в Манила. Но понеже през почивните дни се връщах да работя в Пагсанхан, нямах много време за учене. Животът ми беше монотонен и безсмислен и марихуаната вече не можеше да намали безпокойството ми. Започнах да експериментирам с метамфетамини, кокаин и хероин, а наркотиците вървят ръка за ръка с неморалността. Бях заобиколен от мизерия, несправедливост и страдания. Мразех правителството и смятах, че то е отговорно за тези проблеми. Питах Бога: „Защо животът е такъв?“ Изследвах различни религии, но не намерих отговор. За да избягам от отчаянието, започнах да вземам повече наркотици.

 През 1972 г. студентите във Филипините организираха протести срещу правителството. Включих се в един от тях и се стигна до насилие. Много хора бяха арестувани и няколко месеца по–късно в страната беше обявено военно положение.

 Отново се озовах на улицата, но този път живеех в страх от властите заради участието ми в бунта. За да имам пари за наркотици, започнах да крада и дори да осигурявам сексуални услуги на богати хора и чужденци. Не ме интересуваше дали ще живея, или ще умра.

 Междувременно майка ми и по–малкият ми брат започнали да изучават Библията със Свидетелите на Йехова. Баща ми побеснял и изгорил библейската им литература. Но те не се отказали и се покръстили като Свидетели.

 Веднъж един Свидетел казал на баща ми за библейското обещание, че в бъдеще ще има истинска справедливост по цялата земя. (Псалм 72:12–14) Това толкова се харесало на баща ми, че решил сам да го провери. В Библията той намерил не само обещанието на Бога за добро управление, но и неговите изисквания към съпрузите и бащите. (Ефесяни 5:28; 6:4) Малко по–късно баща ми и останалите ми братя и сестри станали Свидетели. Далече от къщи, аз не знаех нищо за това.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ

 През 1978 г. се преместих в Австралия. Но дори в тази спокойна и богата страна не намерих вътрешен мир. Все още бях зависим от алкохола и наркотиците. През същата година Свидетелите на Йехова ме посетиха. Хареса ми онова, което ми показаха от Библията за една мирна земя, но не исках да се замесвам с тях.

 Скоро след това се върнах във Филипините за няколко седмици. Братята и сестрите ми ми казаха, че баща ни е положил много усилия да стане по–добър човек, но аз бях толкова огорчен, че се опитвах да избягвам всеки контакт с него.

 Най–малката ми сестра ми обясни от Библията защо животът е изпълнен със страдания и несправедливост. Бях удивен, че едно младо момиче с малко опит може да отговори на въпросите ми. Преди да си тръгна, баща ми ми даде книгата „Ти можеш да живееш завинаги в рай на земята“ a. Той ми каза: „Престани да се луташ. Тази книга ще ти помогне да намериш това, което търсиш.“ Също така ме насърчи, като се върна в Австралия, да се свържа със Свидетелите на Йехова.

 Последвах съвета на баща ми и намерих една Зала на Царството на Свидетелите на Йехова близо до дома ми в Брисбън. Съгласих се редовно да изучавам Библията. Пророчествата в нея, като например в Даниил, 7 глава, и Исаия, 9 глава, ми показаха, че в бъдеще ще живеем под Божието управление, в което няма да има и следа от корупция. Научих, че земята ще стане рай. Исках да съм угоден на Бога, но осъзнавах, че ще трябва да контролирам емоциите си, да спра наркотиците и алкохола и да прекратя неморалния си начин на живот. Разделих се с момичето, с което живеех, и преодолях зависимостите си. Доверието ми в Йехова растеше и го молех да ми помогне да направя и други промени.

 Постепенно разбрах, че онова, което научавам, наистина може да промени човека. Библията казва, че ако полагаме усилия, можем да облечем „новата личност“. (Колосяни 3:9, 10) Докато се опитвах да го направя, осъзнах, че това, което съм чул за промяната на баща ми, може да е истина. Вече не изпитвах гняв и неприязън към него, а исках да се помирим. Най–накрая простих на баща си и изкорених от себе си омразата, която таях от дете.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ

 Като младеж често подражавах на хора, чието поведение беше самоунищожително. Предупреждението на Библията се оказа вярно в моя случай — лошите приятели ме отклониха от правия път. (1 Коринтяни 15:33) Но сред Свидетелите на Йехова намерих чудесни приятели, които ми помогнаха да стана по–добър човек. Освен това там срещнах прекрасната си съпруга, Лорета. Сега двамата споделяме с другите как Библията може да им помогне.

Със съпругата ми и някои приятели

 Благодарение на Библията баща ми стана такъв, какъвто никога не съм си представял — любящ съпруг и смирен, миролюбив християнин. След като през 1987 г. се покръстих като Свидетел на Йехова, с баща ми се срещнахме и за първи път в живота ми той ме прегърна!

 Над 35 години баща ми заедно с майка ми споделяше библейската надежда с другите. Той стана внимателен, грижовен и отзивчив човек. През тези години се научих да го уважавам и обичам. Гордеех се да се наричам негов син. Той почина през 2016 г., но го помня с много топли чувства. Знам, че и двамата направихме големи промени в личността си, като приложихме ученията на Библията. Днес няма и следа от омразата, която изпитвах. Много съм благодарен, че намерих небесния си Баща, Йехова Бог, който обещава да сложи край на всички проблеми в семействата по света.

a Издадена от Свидетелите на Йехова, но вече спряна от печат.