Добрата новина дава плод  в Сан Томе и Принсипи

ПОВЕЧЕТО хора навярно никога не са чували за Сан Томе и Принсипи. Обикновено в туристическите диплянки няма реклами на тези острови. На картата на света те изглеждат като малки точки, разположени в Гвинейския залив, недалеч от западното крайбрежие на Африка — Сан Томе почти на екватора, а Принсипи малко на североизток. Дъждовният и влажен климат е причина за наличието на гъсти тропически гори, които покриват склоновете на високите над 2000 метра планини.

Тези тропически острови, заобиколени от сини води и оградени с палми плажове, се населяват от приветливи, сърдечни хора, чийто смесен африкански и европейски произход е създал приятно разнообразие от общности. Населението, наброяващо 170 000 души, се занимава главно с износ на какао или със земеделие и риболов. Но през последните години дори осигуряването на ежедневната храна е предизвикателство.

През последното десетилетие на XX век едно събитие оказа силно влияние върху живота на много хора от тези острови. През юни 1993 г. Свидетелите на Йехова получиха правна регистрация от правителството на Сан Томе и Принсипи, с което се сложи край на една дълга и често изпълнена с трудности част от историята на Свидетелите на Йехова на тези острови.

Семена, засети във време на трудности

Изглежда първият Свидетел дошъл в тази страна в началото на петдесетте години на XX век, когато затворници от други португалски колонии в Африка били изпратени да работят в трудови лагери на островите. Този Свидетел от Африка, който служел като пионер — целодневен служител, бил прогонен от Мозамбик, тъй като проповядвал добрата новина за Божието Царство. Но той продължил да проповядва и тук и за шест месеца още тринайсет души започнали да разпространяват добрата новина. По–късно в трудовите лагери били изпратени и други Свидетели от Ангола. По време на своето заточение те използвали всяка възможност да споделят добрата новина с местното население.

До 1966 г. всички братя, които били заточени в Сан Томе, се завърнали на континента. На острова останала малка група вестители на Царството, които смело продължили дейността си. Тъй като се събирали, за да изучават Библията, те били преследвани, бити и хвърляни в затвор, и нямало кой да ги посещава или насърчава. През 1975 г. страната получила независимост от Португалия и бавно, но сигурно, семената на истината за Царството започнали да дават плод.

Растеж и строителство

Още същия месец, когато през 1993 г. била получена правната регистрация, имало най–висок брой от 100 вестители на Царството. През тази година пристигнали специални пионери от Португалия. Усилията, които положили, за да научат португалски креолски език, ги сближили с местните хора. По това време търсенето на парцел за Зала на Царството станало основна задача. Като чула за тази нужда, една сестра на име Мария дарила половината от земята, на която се намирал малкият ѝ дом. Парцелът бил достатъчен за построяването на голяма Зала на Царството. Мария не знаела, че тъй като тя няма живи роднини, някои амбициозни предприемачи проявявали интерес към този имот. Веднъж един виден търговец дошъл да говори с нея.

— Това, което чух, че си направила, не е добро за тебе! — предупредил я той. — Разбрах, че си дарила земята си. Не знаеш ли, че тъй като се намира на това хубаво място в града, тя струва цял куп пари?

— Ако бях предложила земята на вас, колко щяхте да ми платите? — попитала Мария.

 Тъй като мъжът не отговорил, Мария продължила:

— Дори да ми дадете всичките пари на света, те няма да са достатъчни, защото с пари не може да се купи живот.

— Вие нямате деца, нали? — попитал мъжът.

— Земята принадлежи на Йехова. Той ми я даде назаем за толкова много години и сега аз му я върнах. С нетърпение очаквам да живея вечно — казала Мария в края на разговора. След това попитала:

— Вие не можете да предложите вечен живот, нали?

Без да каже нито дума, той се обърнал и си тръгнал.

Така с помощта на квалифицирани братя от Португалия била построена великолепна двуетажна сграда. Тя има голям сутерен, просторна Зала на Царството и апартаменти за живеене. В нея също така има класни стаи за провеждане на училища за старейшини, помощник–служители и пионери. Тази сграда е хубав учебен център за чистото поклонение в столицата, тъй като в нея провеждат събранията си два сбора.

В Ме–Соши имало сбор от 60 пламенни вестители. Било очевидно, че те се нуждаели от подходяща Зала на Царството, тъй като провеждали събранията си в импровизирана зала в една бананова плантация. В кметството били уведомени за това и отзивчиви служители предоставили отличен парцел на главната улица. С помощта на братя от Португалия, които използвали метода за бързо строителство, за два месеца там била построена красива Зала на Царството. Местните хора не вярвали на очите си. Един шведски инженер, който участвал в друг проект за строителство в града, бил смаян, когато видял как работят братята и сестрите. „Това е невероятно! — възкликнал той. — Свидетелите на Йехова тук, в Ме–Соши, използват метод за бързо строителство! По този начин трябва да организираме и нашия проект.“ На откриването на Залата на Царството на 12 юни 1999 г. присъствали 232–ма души. Днес залата е една от основните забележителности за посетителите на град Ме–Соши.

Паметен конгрес

Тридневният Областен конгрес „Божествено учение“ през януари 1994 г. — първият  конгрес в Сан Томе и Принсипи — беше паметно събитие за Свидетелите на Йехова там. Той се проведе в най–хубавата зала в страната, която е снабдена с климатик. Можеш ли да си представиш радостта на 116–те вестители на Царството, когато видяха 405 присъстващи, гледаха библейска драма за пръв път и получиха нови издания на конгреса? На един от тропическите плажове бяха покръстени 20 отдадени вестители.

Нещо необичайно, което привлече вниманието на обществото, бяха уникалните делегатски карти, които присъстващите носеха. Двайсет и петимата посетители от Португалия и Ангола придадоха международен привкус на конгреса. Между присъстващите бързо се разви сърдечна християнска любов и по лицата на много от тях потекоха сълзи, когато се сбогуваха след последната сесия. (Йоан 13:35)

Журналисти от националното радио дойдоха и интервюираха надзорника на конгреса. Освен това излъчиха по радиото откъси от няколко доклада. Това наистина беше паметно събитие, което помогна на верните Свидетели от това отдалечено място да се чувстват много по–близо до видимата организация на Йехова.

Даване на плод за възхвала на Йехова

Когато посланието за Царството даде плод, това води до добро поведение, което носи възхвала и чест на Йехова. (Тит 2:10) Едно момиче на юношеска възраст се радвало на нещата, които научавало от своето седмично изучаване на Библията. Но нейният баща ѝ забранил да посещава събранията на сбора. Когато тя с уважение му обяснила колко са важни християнските събрания, и че много иска да ги посещава, той веднага я изгонил от дома им. Очевидно бащата смятал, че тя ще постъпи като много други момичета на нейната възраст — бързо ще започне да живее с някой мъж, който да се грижи за нея. Когато разбрал, че дъщеря му води образцов, морален живот като християнка, той бил подтикнат да я прибере отново в дома им и да ѝ даде пълна свобода да служи на Йехова.

Друг пример е ръководителят на една музикална група. Той се разочаровал от своя неморален начин на живот. Докато търсел цел в живота, с него се свързали Свидетелите на Йехова. Когато заживял според моралните стандарти на Библията, хората в града започнали да говорят за него. Скоро той осъзнал, че трябва да прекрати всички навреждащи приятелства. (1 Коринтяни 15:33) След това направил жизненоважната стъпка да се покръсти в символ на своето отдаване на Йехова.

Тъй като търсели истинската религия, една група младежи разговаряли с пасторите на няколко евангелски църкви, но това допълнително ги объркало и обезверило. В резултат на това те започнали да се скитат безцелно, да вършат насилие и да се присмиват на всяко нещо, което е свързано с религията.

Веднъж един Свидетел на Йехова, който служел като мисионер, отивал на едно библейско изучаване и минал покрай мястото, където били тези младежи. Те поискали мисионерът да отговори на няколко въпроса и го завели в един заден двор, където го поканили да седне на едно малко столче. Последвали цял куп въпроси върху такива теми, като душата, адския огън, живота на небето и края на света. Свидетелят отговорил на всичките им въпроси от Библията, която му дал водачът на групата. Един час по–късно водачът, който се казвал Ло, казал на мисионера: „Когато те помолихме да дойдеш и да отговориш на въпросите ни, искахме да те направим за смях, както постъпвахме с хора от други религии. Смятахме, че никой не може да отговори на тези въпроси. Но ти успя, и то като използва единствено Библията! Кажи ми как мога да науча повече неща за Библията?“ С Ло било започнато библейско изучаване и скоро посещавал събранията. Не след дълго той напуснал групата и престанал да върши насилие. В рамките на една година Ло отдал живота си на Йехова и бил покръстен. Днес той е помощник–служител.

 В този район е често срещано мъжът и жената просто да живеят заедно, без официално да са сключили брак. Много хора съжителстват така години наред и имат деца. Затова им е трудно да приемат Божия възглед по този въпрос. Стоплящо сърцето е да се види как Божието Слово е помогнало на някой човек да преодолее тази пречка. (2 Коринтяни 10:4–6; Евреи 4:12)

Антонио разбрал, че трябва да узакони брака си, и запланувал да направи това след събирането на царевицата, когато щял да разполага с малко пари за сватбеното тържество. Една вечер, точно преди прибирането на реколтата, дошли крадци и обрали посевите му. Той решил да изчака реколтата през следващата година, но тя отново била открадната. Когато обаче се провалил още един опит да събере пари за сватбата, Антонио осъзнал кой бил истинският му противник. „Сатан няма да си играе повече с мене — казал той. — До месец и половина ще сме женени, със или без празненство!“ Така и направили, и били изненадани, когато приятелите им донесли пилета, патици и една коза за сватбеното тържество. След като сключили брак, Антонио и неговата съпруга — заедно с шестте им деца — били покръстени в символ на своето отдаване на Йехова.

Остров Принсипи

През последните години окръжният надзорник и пионери от Сан Томе от време на време посещавали шестхилядното население на Принсипи. Островитяните били много гостоприемни и с нетърпение очаквали да чуят какво ще кажат Свидетелите. На следващия ден, след като прочел трактата, който му били оставили, един мъж потърсил пионерките и им предложил да им помогне да разпространят повече трактати. Пионерките обяснили, че те трябва сами да направят това, но мъжът настоявал да ги придружи от врата на врата, за да ги представя на домакините и да им препоръчва да слушат внимателно. Най–накрая мъжът си тръгнал, но преди това похвалил пионерките за важната работа, която извършвали.

През 1998 г. двама пионери от Сан Томе се преместили в Принсипи и скоро започнали седемнайсет домашни библейски изучавания. Делото продължило да се разраства и не след дълго средно 16 души посещавали Изучаването на книга в сбора, а повече от 30 души присъствали на публичния доклад. В кметството били уведомени, че има нужда от място за събиране, и за щастие бил предоставен парцел за построяване на Зала на Царството. Братята от Сан Томе безплатно построили малка Зала на Царството, в която има и апартамент за двама специални пионери.

Несъмнено на тези отдалечени острови добрата новина дава много плод и се разраства. (Колосяни 1:5, 6) През януари 1990 г. в Сан Томе и Принсипи имаше 46 вестители. През служебната 2002 г. беше достигнат нов най–висок брой от 388 вестители на Царството! Над 20 процента от вестителите са в целодневна служба, а домашните библейски изучавания са около 1400. На Възпоменанието през 2001 г. присъстваха 1907 души — най–високият брой там досега. Да, на тези тропически острови словото на Йехова напредва бързо и бива прославено. (2 Солунци 3:1)

[Блок/Снимка на страница 12]

Популярни радиопредавания

На тези острови високо се цени книгата „Въпроси на младите хора — отговори, които помагат“ a. На всеки две седмици по националното радио се излъчва 15–минутна програма, която носи това име. Колко вълнуващо е да чуеш как радиоводещият пита: „Младежи, как да разберете дали това е истинска любов, или увлечение?“ и след това прочита на глас част от книгата! (Виж 31 глава.) Подобно радиопредаване излъчва избрани части от книгата „Тайната на семейното щастие“ b.

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 9]

Първата Зала на Царството в Сан Томе през 1994 г.

[Снимки на страница 10]

1. Залата на Царството в Ме–Соши, построена по метода за бързо строителство

2. В тази зала беше проведен паметен областен конгрес

3. Щастливите кандидати за покръстване на конгреса

[Информация за източника на снимката на страница 8]

Земното кълбо: Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.