Древните ръкописи — как се определя възрастта им?

ПРЕЗ 1844 г. библейският изследовател Константин фон Тишендорф посетил манастира „Св. Екатерина“, намиращ се в подножието на планината Синай в Египет. Докато разглеждал библиотеките в него, той попаднал на някои забележителни древни писания върху пергамент. Тъй като изучавал палеография *, Тишендорф разбрал, че това са откъси от „Септуагинта“, гръцки превод на Еврейските писания, или т.нар. Стар завет. Той писал: „Не бях виждал нищо, което можеше да се оцени като по–древно от тези синайски страници.“

Според учените тези древни писания върху пергамент, които по–късно станали известни като Синайски ръкопис (Codex Sinaiticus), са от IV век. Синайският ръкопис е само един от хилядите древни ръкописи на Еврейските и Гръцките писания, които са на разположение на учените.

Развитие на палеографията на гръцките ръкописи

Бернар дьо Монфокон (1655–1741 г.), монах от Ордена на бенедиктинците, положил основата на систематичното изучаване на ръкописите на гръцки език. По–късно други учени също допринесли за това. Тишендорф се заел с огромната задача да състави списък на най–древните гръцки ръкописи с текста на Библията, намиращи се в библиотеките из Европа. Той също предприел няколко пътувания до Близкия изток, изучавал стотици ръкописи и издал в писмен вид резултатите от своите проучвания.

През XX век на разположение на палеографите вече имало и други помагала. Едно от тях е списъкът на Марсел Ришар, в който са изброени 900 каталога, включващи 55 000 ръкописа на гръцки език, както библейски, така и други ръкописи, собственост на 820 библиотеки или частни лица. Тази огромна информация е от полза за преводачите, а също помага на палеографите да определят по–точно възрастта на различни ръкописи.

Как се определя възрастта на ръкописите

Представи си, че разчистваш тавана в една стара къща и намираш пожълтяло от времето писмо, на което няма дата. Вероятно се чудиш колко старо е то. Но после виждаш още едно старо писмо. Като цяло стилът, почеркът, пунктуацията и другите характеристики на писмото са сходни с тези на първото. Но за щастие на второто писмо има дата.  Макар че не можеш да определиш точно през коя година е написано първото писмо, тъй като на него няма дата, вече имаш полезни насоки, с помощта на които да определиш периода, в който е било написано то.

Повечето преписвачи в древността не слагали дата върху своите преписи на библейски ръкописи. За да определят приблизително възрастта им, учените днес сравняват изписването на буквите, пунктуацията, съкращенията и други характеристики на текстовете с тези на други писания, включително и древни ръкописи, които не са от Библията и чието време на написване е известно. Но все пак са намерени стотици датирани ръкописи. Те са написани на гръцки език в периода от 510 до 1593 г.

Насоки, които дава стилът на писане

Палеографите разделят древния гръцки стил на писане на две основни категории — книжовен, който е елегантен и официален, и курсив, слято писане, използвано в нелитературни текстове. Гръцките преписвачи използвали и различни видове букви, които могат да се разделят на главни, унциални (вид главни букви), курсивни и минускулни. Унциалното писмо, което се среща в книжовния стил, се използвало от IV век пр.н.е. до VIII  или IX век от н.е. Минускулното писмо, което също се среща в книжовния стил, но при което буквите са по–малки, се използвало от VIII или IX до средата на XV век, когато в Европа било изобретено книгопечатането с подвижни букви. Писането с минускулни букви ставало по–бързо и те заемали по–малко място, което спестявало време и материал за писане.

Палеографите използват различни начини да определят възрастта на ръкописите. По принцип те правят първо общ преглед на използвания стил на писане, а после изследват отблизо отделните букви. Но тъй като значителните промени в общия стил на писане обикновено са ставали през по–голям интервал от време, внимателното изследване на стила на писане може да помогне само за определянето на периода, в който е съставен ръкописът.

За щастие има и други начини на изследване, чрез които може да се придобие по–точна представа за възрастта на ръкописа. Това включва разпознаването на дадени характеристики на преписите и установяването на периода, в който са били въведени те. Например преписвачите на гръцки текстове започнали да използват по–често лигатури (свързване на два или повече буквени знака) след IX век. Те започнали също да пишат определени гръцки букви под реда, както и придихания, или знаци, улесняващи изговора.

Стилът на писане на един човек обикновено не се променя значително през неговия живот. Затова по–често може да се установи единствено в рамките на кой период от петдесет години е бил написан даден ръкопис. Освен това някои преписвачи следвали стила на писане в по–ранни ръкописи, което прави техния труд да изглежда по–древен, отколкото е в действителност. Въпреки многото предизвикателства обаче, възрастта на редица важни библейски ръкописи е била установена.

Определяне на възрастта на важни библейски ръкописи на гръцки език

Първият значим библейски ръкопис, предоставен на разположение на учените, е  Александрийският ръкопис (Codex Alexandrinus), който днес се намира в Британската библиотека. В него се съдържа по–голямата част от текста на Библията, написан с гръцко унциално писмо върху много тънка кожа. За този ръкопис е установено, че датира от началото на V век, основание за което е фактът, че промените в унциалното писмо са настъпили между V и VI век, което личи от датирания труд „Виенски Диоскорид“ *.

Друг важен ръкопис на разположение на учените е Синайският ръкопис (Codex Sinaiticus), който Тишендорф открил в манастира „Св. Екатерина“. Текстът е написан с унциално писмо върху пергамент и представлява част от Еврейските писания според гръцкия превод „Септуагинта“, както и целите Християнски гръцки писания. От него 43 листа се намират в Лайпциг, 347 — в Британската библиотека в Лондон и 3 — в Санкт Петербург. Установено е, че този ръкопис е от втората половина на IV век. Това е подкрепено от намиращите се в евангелията таблици в полето, съставени от историка Евсевий, живял през IV век. *

Трети важен ръкопис е Ватиканският ръкопис № 1209 (Codex Vaticanus), който първоначално съдържал текста на цялата Библия на гръцки език. За първи път този ръкопис бил поместен в каталога на Ватиканската библиотека през 1475 г. Той е с гръцко унциално писмо, състои се от 759 листа от тънка кожа и съдържа голяма част от Библията, с изключение на по–голямата част от Битие, част от Псалмите и части от Християнските гръцки писания. Според учените този ръкопис е от началото на IV век. Как са стигнали до това заключение? Стилът на писане е много подобен на този в Синайския ръкопис, който също е от IV век. Ватиканският ръкопис обаче се смята за по–стар, тъй като освен другите неща, в него липсват препратките на Евсевиевите канони.

Съкровище от бунището

През 1920 г. библиотеката „Джон Райландс“ в Манчестър (Англия) се обогатила с множество папируси, намерени при разкопки в древно египетско бунище. Докато изследвал папирусите, сред които имало писма, квитанции и документи за преброяване, ученият Колин Робъртс видял фрагмент, съдържащ текст, който му бил познат — няколко стиха от Йоан, 18 глава. Това бил най–древният текст от Християнските гръцки писания, намиран дотогава.

Фрагментът станал познат като папирус „Джон Райландс 457“, с международно означение P⁵². Той е с гръцко унциално писмо и е установено, че е от началото на II век, само няколко десетилетия след като бил написан оригиналът на Евангелието според Йоан! Забележително е, че текстът от този фрагмент съответства почти напълно на този в намерените по–късно ръкописи.

Древни, но точни

В своята книга „Библията и археологията“ британският критик сър Фредерик Кениън писал следното относно Християнските гръцки писания: „Както достоверността, така и целостността на книгите от Новия Завет може да се приеме за окончателно установена.“ Подобно изказване направил и ученият Уилиям Грийн относно точността на текста в Еврейските писания: „Напълно уверено може да се каже, че няма друг труд от древността, който да е запазен толкова точно.“

Тези наблюдения ни напомнят за думите на апостол Петър, който писал: „Всички творения от плът са като трева и цялата им слава е като цветовете на тревата — тревата изсъхва и цветовете умират, но словото на Йехова остава вечно.“ (1 Петър 1:24, 25)

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 21]

С помощта на старателното изследване на датирани ръкописи палеографите могат да определят възрастта на недатираните ръкописи

[Блок на страница 20]

Колко е стар свитъкът на Исаия от Мъртво море?

Първият свитък от Мъртво море, открит през 1947 г., съдържа книгата Исаия и е написан върху кожа с еврейско писмо, използвано преди времето на масоретите *. Установено е, че той е от края на II век пр.н.е. Как учените стигнали до това заключение? Те сравнили написаното с други еврейски текстове и надписи и определили, че свитъкът датира от периода 125 до 100 г. пр.н.е. Допълнителни доказателства за възрастта на свитъка бяха получени при използването на радиовъглеродния метод за анализ.

Удивително е, че при сравнение на свитъците от Мъртво море с масоретския текст, появил се много векове по–късно като дело на преписвачи масорети, не се установяват никакви доктринални промени. Много от различията са само от граматическо или правописно естество. Забележително е също, че тетраграмата, или четирите съгласни на еврейски език, съставляващи Божието име Йехова, се появява много пъти в свитъка на книгата Исаия.

[Бележка под линия]

[Таблица/Снимки на страници 20, 21]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Гръцки стил на писане

Книжовен стил (унциално писмо)

От IV век пр.н.е. до VIII или IX век от н.е.

Минускулно писмо

От VIII или IX век до XV век

Важни ръкописи

400 г.

200 г.

Свитък от Мъртво море

Краят на II век пр.н.е.

пр.н.е.

н.е.

100 г.

Папирус „Джон Райландс 457“

125 г. от н.е.

300 г.

Ватикански ръкопис № 1209

Началото на V век

Синайски ръкопис

IV век

400 г.

Александрийски ръкопис

Началото на IV век

500 г.

700 г.

800 г.

[Снимки на страница 19]

Горе: Константин фон Тишендорф

Вдясно: Бернар дьо Монфокон

[Източник]

© Réunion des Musées Nationaux/ Art Resource NY

[Информация за източника на снимката на страница 20]

Свитък от Мъртво море: Shrine of the Book Israel Museum Jerusalem

[Информация за източници на снимките на страница 21]

Типографско факсимиле на Ватиканския ръкопис № 1209: From the book Bibliorum Sacrorum Graecus Codex Vaticanus 1868; репродукция на Синайския ръкопис: 1 Тимотей 3:16, както се появява в Синайския ръкопис, IV век; Александрийски ръкопис: From The Codex Alexandrinus in Reduced Photographic Facsimile 1909 by permission of the British Library