Гледната точка на Библията

Трябва ли жените да крият красотата си?

„ЖЕНИТЕ обичат да са в крак с модата“ — казва Джордж Симънтън, който е моден дизайнер с богат опит и преподавател в Нюйоркския моден технически институт. Той обяснява: „Жените обичат да изразяват своята индивидуалност, да изглеждат добре, да се грижат за външния си вид. ... Смятам, че така човек проявява уважение към себе си и към другите хора.“ Наистина, още от древни времена чрез грижите за външния си вид жените се стремят да изразят своята женственост, да станат по–красиви и да придобият известно самочувствие.

В името на религията обаче някои хора представят разкрасяването на жената като нещо неприемливо. През трети век Тертулиан писал: „Светите жени ..., ако са ... красиви по рождение, ... не бива да подчертават красотата си, а трябва да се опитват да я скрият.“ Относно използването на козметични средства, той писал: „Жените, които мажат лицата си с различни мазила, правят бузите си румени и удължават веждите си, съгрешават против Бога.“ Освен това Тертулиан описал украшенията от злато и сребро като „средство за съблазняване“.

В наши дни мнозина продължават да имат крайни възгледи по отношение на използването на средства за разкрасяване при жените. В някои религии дори е забранено носенето на бижута, грим и пъстри дрехи. Дали християнката трябва да крие красотата си, или може да полага грижи, за да изглежда по–добре?

Какъв е Божият възглед

В Библията не се разглеждат подробно носенето на бижута и използването на козметика. Въпреки това има много неща, които показват, че Бог не осъжда тези или други средства за разкрасяване.

 Например, когато описва благословията си над Йерусалим, Бог сравнява този град с жена и казва: „Украсих те още с накити ... и стана превъзходно красива.“ (Езекиил 16:11–13) Сред тези символични украшения имало гривни, огърлица и обици. В Свещеното писание златните украшения се сравняват с „мъдър изобличител“, в чиито думи хората се вслушват. (Притчи 25:1, 12) Щом в Божието Слово украшенията се използват за такива положителни сравнения, можем да направим заключението, че Бог не е против това жените да носят накити, които да ги правят по–красиви.

Украшенията на християнката

На някои места в Библията се говори директно за разкрасяването на жените. Апостол Павел писал: „За жените желая да се украсяват със спретнато облекло.“ Като правят това „със скромност и здравомислие“, жените показват своята почит към Бога. (1 Тимотей 2:9, 10) Ако християнките проявяват скромност, когато се грижат за външния си вид, това говори добре за Божиите учения и за сбора.

Някои хора обаче казват, че според същите стихове украшението на жената не бива да е „със сложни прически от сплетени коси и със злато или бисери, или с много скъпи дрехи, а по начин, подходящ за жени, които твърдят, че почитат Бога, а именно — чрез добри дела“. Дали това означава, че жените не бива да си правят прически и да носят бижута?

Не, не можем да направим такова заключение, тъй като в Библията не се говори неодобрително за украшенията. Следователно в тези стихове Павел не забранява дадени украшения, а по–скоро насърчава жените да се съсредоточават най–вече върху това да украсяват себе си с християнски качества и добри дела.

Важни са подбудите

Апостол Павел писал: „Нека никой от нас вече не съди другия, но вместо това бъдете решени да не поставяте препятствие или спънка пред вярата на брат си.“ (Римляни 14:13) Как можем да приложим този принцип в грижите за външния си вид?

Първо, Павел ни подканя ‘да не съдим другите’. Трябва да внимаваме да не ‘поставяме препятствие пред вярата на брат си’. В различните страни и общества са приемливи различни неща. Нещо, което се смята за подходящо в даден момент и на определено място, може да е неподходящо при други обстоятелства и на друго място. Не бива да поставяме препятствие пред другите или да ги караме да се чувстват неудобно поради нашия външен вид, който те биха могли да свържат с неприемлив начин на живот. Би било добре всяка християнка да се запита: „Как ще погледнат хората в обществото на външния ми вид? Дали той озадачава останалите в сбора и ги кара да се чувстват неудобно или да се срамуват?“ Дори ако една християнка има правото да се облича или разкрасява по определен начин, тя ще реши да се откаже от това свое право, ако външният ѝ вид по някакъв начин кара другите да се чувстват неудобно. (1 Коринтяни 10:23, 24)

Освен това, ако обръща прекалено много внимание на външния си вид, човек може да развие погрешна нагласа. Днес в много страни някои жени използват външния си вид, за да флиртуват и по неприличен начин да привличат вниманието върху себе си. Но християнките внимателно избягват да постъпват така и се стараят да бъдат здравомислещи и целомъдрени по отношение на личните въпроси, „за да не се говори лошо за словото на Бога“. (Тит 2:4, 5)

Християнките съзнават, че независимо какви допълнителни грижи за външния си вид полагат, истинската им красота се състои в „скритата в сърцето личност“ и се вижда в тяхната нагласа и поведение. (1 Петър 3:3, 4) Когато една жена взема разумни решения относно дрехите и бижутата, които носи, и козметиката, която използва, тя печели уважението на другите и носи чест на своя Създател.