Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Знаеш ли...

Знаеш ли...

 Знаеш ли...

Дали проказата, описана в Библията, представлява същото заболяване, познато с това име днес?

Медицинският термин „проказа“, или „лепра“, използван днес, се отнася за вид бактериална инфекция, която засяга хората. Бактерията (Mycobacterium leprae) била открита от доктор Хансен през 1873 г. Изследователите са установили, че тази бактерия може да остане жива извън човешкото тяло до девет дни, при условие че се намира в назален секрет. Те са открили още, че при хората, които имат близък контакт с болни от проказа, съществува по–голяма вероятност да се заразят, а също и че болестта може да бъде предавана чрез дрехите. Според сведения на Световната здравна организация през 2007 г. е имало повече от 220 000 нови случая на проказа.

Няма съмнение, че в библейски времена проказата била познато заболяване в Средния изток, и затова Моисеевият закон постановявал болните от проказа да бъдат поставяни под карантина. (Левит 13:4, 5) Но заразата, наричана с еврейската дума „цара̀ат“, която бива превеждана като „проказа“, не засягала само хората. „Цара̀ат“ можела да се появи също върху някоя дреха или по стената на една къща. Този вид проказа можел да засегне вълнени или ленени дрехи, както и всичко, направено от кожа. Понякога можело проказата да бъде премахната, като дрехата бъде изпрана, но ако ‘зеленикавата или червеникава зараза’ не изчезнела, дрехата или кожата трябвало да бъде изгорена. (Левит 13:47–52) Възможно било заразата да се появи в една къща като „зеленикави или червеникави трапчинки“ по стената. Камъните и мазилката, върху които били петната, трябвало да бъдат махнати и да бъдат изхвърлени далече от мястото, където живеели хората. Ако проказата се появяла отново, сградата трябвало да бъде съборена и останките премахнати. (Левит 14:33–45) Някои предполагат, че проказата по дрехите или стените на къщите всъщност може да е била някаква плесен или мухъл. Това обаче не може да бъде потвърдено със сигурност.

Защо проповедната служба на апостол Павел в Ефес предизвикала размирици сред майсторите на сребърни изделия?

Майсторите на сребърни изделия в Ефес печелели добре от производството на „малки сребърни светилища на Артемида“, богинята на лова, плодородието и раждането, която била смятана за покровителка на град Ефес. (Деяния 19:24) Поклонниците на тази богиня твърдели, че нейното ‘изображение било паднало от небето’, и то било пазено в храма на Артемида в Ефес. (Деяния 19:35) Този храм бил смятан за едно от седемте чудеса на древния свят. Огромни тълпи от поклонници се стичали в Ефес през месеците март и април всяка година, за да присъстват на празненствата в чест на Артемида. Притокът на посетители в града породил търсенето на предмети, свързани с поклонението, които да бъдат използвани като сувенири, амулети, дарове за богинята или в поклонението на семейството, когато пътуващите поклонници се върнат у дома. В древни надписи от Ефес се споменава за производството на златни и сребърни статуетки на Артемида, а други надписи конкретно посочват гилдията на майсторите на сребърни изделия.

Павел поучавал, че „направените от човешка ръка изображения не са богове“. (Деяния 19:26) Затова майсторите на сребърни изделия видели в проповядването на Павел заплаха за прехраната си и предизвикали размирици, за да протестират срещу него. Един от майсторите на име Димитрий изразил техните страхове с думите: „Съществува опасност не само на нашия занаят да му излезе лошо име, но също и храмът на нашата велика богиня Артемида да не бъде смятан за нищо, а и да бъде сложен край на нейното величие, пред което се прекланят цяла Азия и населената земя.“ (Деяния 19:27)