Въпроси на читатели

Защо Давид, който бил верен служител на Йехова, позволил на жена си Михала да има домашен идол, както е посочено в 1 Царе 19:12, 13?

Първо нека накратко разгледаме контекста. Когато съпругата на Давид разбрала за заговора на Саул да убие Давид, тя незабавно реагирала. В Библията се казва: „Михала спусна Давида през прозореца; и той отиде, побягна и се избави. Тогава Михала взе един домашен идол [който навярно бил с размерите и образа на човек], та го положи на леглото; тури под главата му възглавница от козина, и покри го с дреха.“ Когато пратениците на Саул дошли да заловят Давид, Михала им казала: „Болен е.“ Тази тактика ги забавила, което дало време на Давид да избяга. (1 Царе 19:11–16)

Въз основа на своите открития археолозите предполагат, че в древни времена домашните идоли не са служели само за религиозни цели, но също и за правни въпроси. Точно както нотариалният акт и писменото завещание служат за определяне на наследствените права днес, такава функция е имал и домашният идол в миналото. Явно притежанието на домашен идол можело при определени обстоятелства да даде правото на зетя да наследи имота на починалия си тъст. Това може да обясни защо при един по–ранен случай Рахил взела домашните идоли на баща си и защо той толкова много искал да си ги върне. В този случай съпругът на Рахил, Яков, не знаел какво била направила съпругата му. (Битие 31:14–34)

Когато израилтяните станали народ, те получили Десетте заповеди, втората от които изрично забранявала правенето на идоли. (Изход 20:4, 5) По–късно пророк Самуил споменал този закон, когато говорел с цар Саул. Той казал: „Непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството.“ (1 Царе 15:23) Затова не би могло домашен идол да служи като средство за наследяване в Израил. Но тази древна форма на юдейско суеверие продължила да се проявява в някои домове на израилтяните. (Съдии 17:5, 6; 4 Царе 23:24) Това, че Михала имала домашен идол, показва, че сърцето ѝ не било изцяло с Йехова. Давид или не е знаел за този идол, или е позволил Михала да има такъв, защото била дъщеря на цар Саул.

Това, че Давид е отдавал изключителна преданост на Йехова, се вижда от следните думи: „Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, и за страхопочитание повече от всички богове. Защото всичките богове на племената са суетни, а Господ направи небесата.“ (1 Летописи 16:25, 26)

[Снимка на страница 29]

Втората от Десетте заповеди забранявала правенето на идоли като този, показан тук

[Информация за източника]

From the book The Holy Land, Vol. II, 1859