Вестителите на Царството съобщават

‘Дойди и помогни ни’

ПРЕЗ юли 2000 г. беше отправен призив към Свидетелите в Австрия, Германия и Швейцария, които говорят немски, да се преместят в Боливия. Защо? Тъй като говорещите немски менонити, които живеят в отдалечени земеделски колонии в радиус от 300 километра от Санта Крус, проявяват силен интерес към Библията.

Около 140 Свидетели откликнаха на тази покана. Част от тях отидоха там за няколко седмици, а други — за година или по–дълго. Така те проявиха нагласа, подобна на нагласата на мисионерите от първи век, които се вслушали в призива: „Дойди в Македония и помогни ни.“ (Деяния 16:9, 10)

Как се свидетелства в този район? Един старейшина от местния сбор обяснява: „За да стигнем до една от 43–те менонитски колонии, понякога пътуваме осем часа по черни пътища с автомобил с висока проходимост. За да посетим по–отдалечените райони, често са нужни четири дни, като няколко вечери нощуваме в палатки. Но усилията определено си струват, понеже тези хора никога преди не са чували добрата новина.“

Първоначално много менонити не приели с радост новите посетители. Но многократните усилия на Свидетелите им помогнали да оценят това, което им предлагат. Например един земеделец казал, че от година чете списание „Пробудете се!“. След това добавил: „Зная, че тук много хора не приемат това, което казвате, но аз вярвам, че то е истината.“ Мъж от друга колония казал: „Някои съседи ми казват, че сте лъжливи пророци, а други — че имате истината. Искам сам да се уверя как е в действителност.“

Днес в Боливия има сбор, състоящ се от 35 говорещи немски вестители, четиринайсет от които са целодневни проповедници. Досега четиринайсет бивши менонити са станали възвестители на Царството, а деветима други редовно посещават събранията. Един стар мъж, който наскоро се покръстил, казал: „Ние ясно виждаме как Йехова ръководи нещата. Той изпрати опитни братя и сестри, говорещи немски, да ни помагат. Много сме благодарни за това.“ Неговата седемнайсетгодишна дъщеря, която също е покръстена, добави: „Ентусиазмът на младите братя и сестри, които идват тук, е заразителен. Повечето от тях са пионери и използват своето време и средства, за да помагат на другите. Това ме подтиква да искам да правя същото.“

Наистина, хората, които положиха усилия, за да се притекат на помощ, изпитват голяма радост и удовлетворение.