Каква е истината относно свитъците от Мъртво море?

Преди повече от 50 години един камък, хвърлен от бедуински овчар в една пещера, довел до това, което някои наричат най–голямата археологическа находка на 20–и век. Бедуинът чул, че камъкът счупил някакъв глинен съд. Като отишъл да провери, той открил първия от свитъците, станали известни като свитъците от Мъртво море.

ТЕЗИ свитъци бяха обект на внимание и спорове както в научните среди, така и в средствата за масова информация. Сред обществеността царяха объркване и погрешни сведения. Носеха се слухове за голямо укриване на информация, предизвикано от страх, че свитъците разкриват факти, които ще подкопаят вярата както на християните, така и на юдеите. Но какво е истинското значение на тези свитъци? След 50 години известни ли са фактите?

Какво представляват свитъците от Мъртво море?

Свитъците от Мъртво море са древни юдейски ръкописи, повечето от които са написани на еврейски, някои на арамейски и съвсем малко на гръцки. Много от свитъците и от частите от свитъци са на повече от 2000 години, датиращи от времето преди раждането на Исус. Сред първите свитъци, които извадили бедуините, били седем дълги ръкописа в различно състояние. Когато били претърсени други пещери, били открити още свитъци и хиляди части от свитъци. В периода 1947–1956 г. край Кумран близо до Мъртво море били открити общо 11 пещери, в които имало свитъци.

Подредени, всички свитъци и части от свитъци образуват 800 ръкописа. Около една четвърт,  или повече от 200 ръкописа, са преписи на части от еврейския текст на Библията. Другите ръкописи са небиблейски юдейски писания от древността — както апокрифи, така и псевдоепиграфии. a

Някои от свитъците, които предизвикаха най–голямо вълнение сред учените, бяха неизвестни дотогава писания. Част от тях бяха тълкувания на въпроси относно юдейския закон, специфични правила за сектантската общност в Кумран, литургийни стихове и молитви, както и есхатологични трудове, в които са изложени възгледи относно изпълняването на библейските пророчества и идването на последните дни. В свитъците има и уникални бележки към Библията — най–древните предшественици на съвременните бележки във всеки библейски стих.

Кой е написал свитъците от Мъртво море?

Посредством различни методи за датиране на древни документи е установено, че свитъците били или преписани, или написани между трети век пр.н.е. и първи век от н.е. Някои учени предполагат, че свитъците били скрити в пещери от юдеи от Йерусалим преди унищожението на храма през 70 г. от н.е. Но повечето учени, изследващи свитъците, смятат, че това мнение не е в съгласие със съдържанието на свитъците. Много от свитъците отразяват възгледи и обичаи, които били противоположни на възгледите на религиозните власти в Йерусалим. Тези свитъци произлизат от общност, в която се вярвало, че Бог бил отхвърлил свещениците и храмовата служба в Йерусалим, и че гледал на поклонението на техните групи в пустинята като на един вид заместител на службата в храма. Не е много вероятно властите в храма в Йерусалим да скрият сбирка, в която има такива свитъци.

Макар че в Кумран навярно съществувала школа за преписвачи, вярващите вероятно събрали много от свитъците от други места и ги занесли там. Така че свитъците от Мъртво море представляват голяма сбирка на една библиотека. Както във всяка библиотека, в нея може да има редица мисли, не всички от които е задължително да отразяват религиозните възгледи на нейните читатели. Но текстовете, които са в няколко екземпляра, най–вероятно отразяват специалните интереси и вярвания на групата.

Дали жителите на Кумран били есеи?

Щом тези свитъци били библиотеката на Кумран, кои били жителите на града? Професор Елеазар Сукеник, който получил три свитъка за Еврейския университет в Йерусалим през 1947 г., бил първият, който предположил, че тези свитъци принадлежали на есейска общност.

Есеите били юдейска секта, за която говорили писателите от първи век Йосиф Флавий, Филон Александрийски и Плиний Стари. Как точно се появили есеите е спорен въпрос, но изглежда това станало по време на смута след бунта на макавеите b през втори век пр.н.е. Йосиф Флавий съобщава, че те съществували тогава и подробно описва как религиозните им възгледи се различавали от възгледите на фарисеите и садукеите. Плиний говори за място близо до Мъртво море, между Йерихон и Енгади, където живеела есейската общност.

Професор Джеймс ван дер Кам, учен, изследващ свитъците от Мъртво море, предполага, че „есеите, живеещи в Кумран, били сравнително малка част от голямото есейско движение“, за което Йосиф Флавий казал, че наброявало четири хиляди души. Въпреки че не отговаря напълно точно на всички описания, картината, която обрисуват текстовете от Кумран, изглежда подхожда най–много на есеите, отколкото на която и да било друга известна юдейска група от онова време.

Някои учени твърдят, че християнството води началото си от Кумран. Но има огромни  различия между религиозните възгледи на сектата от Кумран и възгледите на първите християни. В писанията от Кумран се говори за изключително стриктно спазване на постановленията за сабат и за почти маниакална загриженост за церемониалната чистота. (Матей 15:1–20; Лука 6:1–11) Същото може да се каже и за изолирането на есеите от обществото, за това, че вярвали в съдбата и в безсмъртието на душата, че наблягали на безбрачието и за мистичните идеи, че участвували в поклонението си заедно с ангелите. Тези неща показват, че есеите не споделяли ученията на Исус и на първите християни. — Матей 5:14–16; Йоан 11:23, 24; Колосяни 2:18; 1 Тимотей 4:1–3.

Няма укриване на информация, няма тайни свитъци

През годините след откриването на свитъците от Мъртво море се появиха различни издания, в които първоначалните открития бяха охотно предоставени на учените по света. Но хилядите части от свитъци, намерени в една от пещерите, известна като Пещера 4, бяха доста по–загадъчни. Те бяха изследвани от малък международен екип от учени в Палестинския археологически музей в Източен Йерусалим (тогава в границите на Йордания). В този екип нямаше юдейски или израелски учени.

Екипът предпочете да не дава достъп до свитъците, докато не издаде официалните резултати от изследванията си. Броят на учените в екипа беше точно определен. Когато един от тях умря, го замести само един друг учен. Работата изискваше много по–голям екип, а понякога и по–подробна експертиза на древноеврейски и арамейски. Джеймс ван дер Кам казва следното: „Десетките хиляди части от свитъци не бяха по силите на осем експерта, независимо от това колко са способни.“

След Шестдневната война през 1967 г. Източен Йерусалим заедно със свитъците попаднаха под юрисдикцията на Израел, но не беше направена промяна във връзка с екипа, който изследваше свитъците. Много учени възнегодуваха, тъй като издаването на свитъците от Пещера 4 се забави не с години, а с десетилетия. През 1977 г. професор Геза Вермеш от Оксфордския университет нарече това най–големият скандал в академичните среди на 20–и век. Започнаха да се разпространяват слухове, че католическата църква преднамерено укрива информация от свитъците, която ще срине християнството.

През 80–те години на двадесети век броят на учените в екипа най–после нарасна на 20. След това, през 1990 г., по нареждане на новоназначения главен редактор Емануел Тов от Еврейския университет в Йерусалим учените в екипа станаха над 50. Беше направен точен план да бъдат издадени всички научни трудове във връзка с останалите свитъци.

Ненадейно през 1991 г. беше постигнат истински напредък. Първо беше издадена книгата A Preliminary Edition of the Unpublished Dead Sea Scrolls [„Предварително издание на непубликуваните свитъци от Мъртво море“]. Тя беше изготвена с помощта на компютър въз основа на копие от азбучния показалец на екипа. След това от Хънтинктънската библиотека в Сан Марино (Калифорния) съобщиха, че ще предоставят на всеки учен своя пълен набор от снимки на свитъците. Не след дълго снимките на неиздаваните дотогава свитъци станаха лесно достъпни посредством книгата A Facsimile Edition of the Dead Sea Scrolls [„Фототипно издание на свитъците от Мъртво море“].

Така през последното десетилетие всички свитъци от Мъртво море са на разположение за проучвания. Изследванията показват, че не е имало укриване на информация; не е имало тайни свитъци. Едва след като бъдат публикувани окончателните официални издания на свитъците, може да започне обстойният анализ. Появиха се нови учени, занимаващи се със свитъците. Но от какво значение е това изследване за хората, които изучават Библията?

[Бележки под линия]

[Снимка на страница 3]

Някои от пещерите близо до Мъртво море, в които били намерени древните свитъци

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Част от свитък: стр. 3, 4, и 6: Courtesy of Israel Antiquities Authority

[Информация за източника на снимката на страница 5]

С разрешението на Shrine of the Book, Israel Museum, Jerusalem