Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Никога не е късно да станеш приятел на Бога

Никога не е късно да станеш приятел на Бога

Никога не е късно да станеш приятел на Бога

Разказано от Олави Матила

„Мислили ли сте някога, че можете да получите точно познание за Създателя?“ Този въпрос, който ме накара да се замисля, ми беше зададен от Свидетел на Йехова. По това време бях на 80 години и познавах много известни личности, дори политически водачи. Но можеше ли наистина да опозная Бога и да стана негов приятел в този етап от живота си?

РОДЕН съм през октомври 1918 г. в град Хювинкя (Финландия). Още от малък започнах да помагам във фермата ни. Семейството ми отглеждаше говеда, коне, кокошки и гъски. Научих се да работя усърдно и да се гордея с работата си.

Докато растях, родителите ми ме насърчаваха да се стремя към висше образование. Затова, когато завърших гимназия, напуснах дома си и отидох в колеж. Също така се занимавах с лека атлетика и се запознах с председателя на Финландската лекоатлетическа асоциация Урхо Кеконен. Тогава не предполагах, че той ще стане министър–председател на Финландия, а по–късно и президент — пост, който заемаше около 30 години. Освен това дори не си представях какво влияние щеше да окаже на живота ми г–н Кеконен.

Слава и власт

През 1939 г. избухна война между Финландия и Съветския съюз, а през ноември същата година бях призован в армията. Отначало обучавах войници, а по–късно станах командир на картечен взвод. Бойното поле беше в Карелия, област на границата между Финландия и Съветския съюз. През лятото на 1941 г., докато се биех близо до град Виборг, бях сериозно ранен от шрапнел и бях отведен във военна болница. Заради раните си не можах да се върна на бойното поле.

През септември 1944 г. бях освободен от армията, върнах се в колежа и продължих да се занимавам с лека атлетика. Три пъти станах национален шампион — два пъти на щафетно бягане и един път на бягане с препятствия. Освен това получих степен по технологии и икономика.

Междувременно Урхо Кеконен беше станал влиятелна личност в политиката. През 1952 г., докато беше министър–председател, той ми предложи да работя като дипломат в Китай. Там се срещнах с някои държавни служители, включително с тогавашния китайски водач Мао Дзъдун. Но най–важната личност, с която се запознах в Китай, беше очарователна млада жена на име Аники, която работеше за Министерството на външните работи на Финландия. Тя стана моя съпруга през ноември 1956 г.

На следващата година бях преместен във Финландското посолство в Аржентина. Докато живеехме в тази страна, ни се родиха двама синове. През януари 1960 г. се върнахме във Финландия. Скоро след това се роди дъщеря ни.

Високи постове в правителството

Макар че никога не съм бил член на политическа партия, през ноември 1963 г. президентът Кеконен ми предложи да стана министър на външната търговия. През следващите 12 години служих в шест кабинета, като два пъти бях министър на външните работи. По онова време бях твърдо убеден, че хората могат да разрешат проблемите на човечеството. Но скоро разбрах, че те просто са жадни за власт. Сам се уверих в лошите последствия от недоверието и завистта. (Еклисиаст 8:9)

Разбрах също, че много хора искрено се опитват да подобрят нещата. Но в крайна сметка дори най–добронамерените водачи не могат да постигнат целите си.

През лятото на 1975 г. политически водачи от 35 страни дойдоха в Хелзинки, за да участват в Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа. По това време бях министър на външните работи и доверен съветник на президента Кеконен. Беше ми възложена отговорността да организирам събитието и се срещнах с всички държавни водачи, присъстващи на конференцията.

През тези няколко дни дипломатическите ми умения бяха изпитани до краен предел. Беше трудно дори да се стигне до съгласие между членовете за местата, където да седнат! Въпреки това смятам, че както конференцията, така и последвалите срещи допринесоха за някои подобрения във връзка с човешките права и за по–толерантни отношения между великите сили.

Осъзнавам духовните си нужди

През 1983 г. се пенсионирах и се преместихме във Франция, където живееше дъщеря ни. След време ни сполетя нещастие. През ноември 1994 г. на Аники ѝ беше поставена диагноза рак на гърдата. Същата година бях въвлечен в инвестиционен план, който се оказа измамен. През целия си живот полагах големи усилия, за да запазя доброто си име. Но тази погрешна преценка опетни репутацията ми.

През живота си неведнъж съм се срещал със Свидетели на Йехова. Въпреки че ценях техните посещения и приемах списанията им, бях прекалено зает да се занимавам с духовни въпроси. Но през 2000 г. все още се грижех за Аники, която продължаваше да се бори с рака. През септември 2002 г. бях посетен от Свидетел на Йехова. Той ми зададе въпроса, споменат в началото на статията. Запитах се: „Наистина ли е възможно да науча истината за Бога и да стана негов приятел?“ Изрових Библията си, която само събираше прах, и започнах редовно да я обсъждам със Свидетелите.

През юни 2004 г. скъпата ми съпруга почина и ме остави сам. Децата ми, разбира се, ме подкрепяха. Но все още се питах какво става с нас, когато умрем. Зададох въпросите си на двама лутерански свещеници. Те просто отговориха, че това са много сложни въпроси. Техният отговор не ме удовлетвори и още по–силно осъзнах духовните си нужди.

Като изучавах Библията със Свидетелите, придобивах все повече познанието, за което копнеех. Например Библията обяснява, че смъртта е състояние на безсъзнание, подобно на сън, и че мъртвите имат възможността да живеят отново на земята. (Йоан 11:25) Тази информация ми даде надежда и ми донесе голяма утеха.

Не след дълго прочетох цялата Библия. Голямо впечатление ми направи стихът от Михей 6:8, където пише: „Какво друго изисква от тебе Йехова, твоят Бог, освен да постъпваш справедливо, да обичаш милостта и да ходиш скромно с него?“ Мъдростта и яснотата на тази мисъл ми харесаха. Разбрах също колко любещ и справедлив е Йехова Бог.

Надежда за бъдещето

С увеличаването на познанието ми за Бога, вярата и доверието ми в него се засилиха. Започнах да развивам истинско приятелство със Създателя си. Много ми харесаха думите, записани в Исаия 55:11: „Словото, което излиза от устата ми, няма да се върне при мене, без да се е изпълнило, но ще извърши онова, което ми е угодно, и ще изпълни онова, за което го изпращам.“ Наистина, досега Бог е изпълнил всичките си обещания и ще го направи и в бъдеще. Той ще осъществи целта, която човешките правителства и многото политически конференции не са успели да постигнат. Например в Псалм 46:9 се казва: „Той прекратява войните до краищата на земята.“

Извличам голяма полза от посещението на събранията на Свидетелите на Йехова. Там усещам искрената християнска любов, която е отличителен белег на истинските последователи на Исус. (Йоан 13:35) Тази любов превъзхожда национализма и е непозната в света на политиката и търговията.

Най–голямата чест

Сега съм на над 90 години и мисля, че най–голямата чест, която съм имал, е да съм Свидетел на Йехова. Духовният ми глад беше задоволен. Имах привилегията да науча какъв е смисълът на живота и каква е истината относно Бога.

Радост ми носи също, че дори на тази възраст мога да участвам активно в християнските дейности. Макар че съм срещал много влиятелни мъже и са ми били възлагани тежки отговорности, нищо не може да се сравни с честта да познавам Създателя Йехова Бог и да бъда негов приятел. Много съм му признателен и искам да го възхвалявам за възможността да бъда негов съработник. (1 Коринтяни 3:9) Никога не е късно да станеш приятел на Създателя Йехова Бог!

[Снимка на страница 25]

С президента Кеконен и с президента на САЩ Форд по време на Хелзинската конференция през 1975 г.

[Снимка на страница 25]

С президента Кеконен и с водача на СССР Брежнев

[Снимка на страница 26]

Участвам активно в християнските дейности

[Информация за източници на снимките на страница 25]

Долу вляво: Ensio Ilmonen/Lehtikuva; долу вдясно: Esa Pyysalo/Lehtikuva