Авраам — мъж, проявяващ вяра

Авраам стоял навън в спокойната нощ. Когато гледал към ясното, обсипано със звезди небе, не можел да не си спомни за обещанието на Бога, че потомците му ще станат многобройни като звездите. (Битие 15:5) Тези небесни тела му напомняли за обещанието на Йехова. Освен това служели като гаранция. Щом като Йехова притежавал силата да създаде необятната вселена и всичко в нея, нима не можел да направи така, че Авраам и Сара да имат дете? Толкова силна била вярата на Авраам!

КАКВО Е ВЯРА? Както е използвана в Библията, думата „вяра“ се отнася за твърдото убеждение в нещо, което не се вижда, но за което има надеждни доказателства. Човек, който вярва в Бога, е толкова уверен в изпълнението на неговите обещания, че за него те сякаш са се изпълнили.

КАК АВРААМ ПРОЯВЯВАЛ ВЯРА? Авраам показал, че вярва в Божиите обещания. Подтикнат от вяра, той напуснал родното си място, уверен, че Йехова ще спази обещанието си да го заведе в друга земя. Изпълнен с вяра, Авраам вървял през ханаанската земя напълно убеден, че един ден потомците му ще я притежават. Проявявайки вяра, той бил готов да принесе сина си в жертва, сигурен, че ако е необходимо, Йехова ще възкреси Исаак. (Евреи 11:8, 9, 17–19)

Авраам се съсредоточавал върху бъдещето, а не върху миналото. Въпреки че Авраам и Сара се радвали на по–удобен живот в Ур, отколкото в Ханаан, те ‘не мислели за мястото, от което били тръгнали’. (Евреи 11:15) Вместо това се съсредоточавали върху благословиите, които Бог бил обещал за тях и за техните потомци. (Евреи 11:16)

 Дали Авраам имал основания да проявява такава силна вяра? Несъмнено. Йехова спазил всяко свое обещание. Потомците на Авраам станали многобройни и се превърнали в народа, познат като Израил. След време израилтяните заживели в Ханаан, точно както Йехова бил обещал на Авраам. (Исус Навиев 11:23)

КАКВА Е ПОУКАТА ЗА НАС? Можем да бъдем уверени, че Йехова ще изпълни своите обещания. Дори някои от тях да изглеждат невъзможни от човешка гледна точка, не бива да забравяме, че „за Бога всичко е възможно“. (Матей 19:26)

От примера на Авраам научаваме също, че трябва да се съсредоточаваме не върху миналото, а върху благословиите, които ни очакват в бъдеще. Именно това се старае да прави един мъж на име Джейсън. Той страда от тежка болест, поради която е напълно парализиран. Джейсън казва: „Трябва да призная, че понякога мисля за миналото.“ Той добавя: „Най–много ми липсват малките неща, като например това да прегърна съпругата си Аманда.“

Въпреки всичко Джейсън е напълно уверен, че Йехова ще изпълни обещанията си, включително обещанието си, че скоро земята ще стане рай и верните на Бога хора ще се радват на вечен живот и съвършено здраве. a (Псалм 37:10, 11, 29; Исаия 35:5, 6; Откровение 21:3, 4) Джейсън споделя: „Напомням си, че най–доброто тепърва предстои.“ Той обяснява: „Скоро всичко това ще изчезне — напрежението, тревогите, тъгата, чувството за вина — и то завинаги.“ Само какъв прекрасен пример за вяра, подобна на вярата на Авраам!

[Бележка под линия]