Те обичали Божието слово

ОБИКНОВЕНО важните послания биват превеждани на много езици, за да достигнат до колкото се може повече хора. Библията, която е Словото на Бога, съдържа важно послание. Въпреки че е много стара книга, тя е ‘била написана, за да бъдем учени’, и може да ни осигури утеха, а също и надежда за бъдещето. (Римляни 15:4)

Логично е тогава Библията, която съдържа най–важното послание, записвано някога, да бъде на разположение на голям брой езици. През историята е имало хора, които са полагали неимоверни усилия да превеждат Библията въпреки тежки заболявания, правителствени забрани или заплаха от смъртно наказание. Защо са правели това? Защото са обичали Божието Слово. Разказите, които следват, са само частица от забележителната история на преводите на Библията.

„Англичаните учат Христовия закон най–добре на английски“

Около 1330 г., когато бил роден Джон Уиклиф, църковните служби в Англия се провеждали на латински език. От друга страна, в ежедневието си обикновените хора използвали английски. Те говорели със съседите си на английски и дори се молели на Бога на английски.

Уиклиф, който бил католически духовник, владеел добре латински. Той обаче смятал, че не е правилно Писанието да бъде проповядвано на латински, който според него висшето общество използвало, за да се издига над обикновените хора. Уиклиф писал: „Познанието за Божия закон трябва да бъде предавано на езика, който е най–лесен за разбиране, защото онова, което се проповядва, е словото на Бога.“ Затова заедно с група свои сподвижници Уиклиф се заел със задачата да преведе Библията  на английски. Работата по превода отнела около двайсет години.

Възможната поява на нов превод на Библията не се понравила на католическата църква. В книгата „Тайните на Ватикана“ се обяснява защо църквата не одобрявала превода: „На миряните била предоставена възможността да сравнят простотата на ранното Християнство със съвременния Католицизъм ... Преди всичко станало пределно ясно колко голяма е разликата между ученията на Основателя на Християнството и неговия самозван наместник [папата].“

Папа Григорий XI издал пет були, в които осъждал Уиклиф. Но това не възпряло преводача. В отговор той казал: „Англичаните учат Христовия закон най–добре на английски. Моисей чул Божия закон на собствения си език. Същото се отнася и за апостолите на Христос.“ Около 1382 г., малко преди смъртта си, Уиклиф заедно със своите сътрудници завършил първия превод на цялата Библия на английски. Около десет години по–късно един от сподвижниците на преводача издал ревизиран и по–лесен за четене превод.

Тъй като по онова време печатарската преса все още не била изобретена, се налагало всеки ръкопис много старателно да бъде преписван на ръка, работа, която можела да отнеме десет месеца! Но духовенството било толкова обезпокоено от вероятността Библията да стигне до хората, че един архиепископ дори заплашил, че ще отлъчи от църквата всеки, който я чете. Повече от 40 години след смъртта на Уиклиф според заповед, издадена на един църковен събор, костите му били изровени и изгорени, а пепелта била хвърлена в река Суифт. Но онези, които искрено търсели истината, полагали усилия да се сдобият с Библията на Уиклиф. Професор Уилям Блакбърн обяснява: „Били направени многобройни преписи на Библията на Уиклиф, които били разпространени и предадени на следващите поколения.“

Библия за момчето, което оре с ралото

След не повече от двеста години обаче никой вече не говорел на английския език от времето на Уиклиф. Един млад проповедник, който живеел близо до Бристол, негодувал от мисълта, че толкова малко хора могат да разбират Библията. Веднъж този проповедник на име Уилям Тиндъл чул един високо образован човек да казва, че хората могат без Закона на Бога, но не и без закона на папата. В отговор Тиндъл заявил, че скоро, ако Бог му позволи, ще направи така, че дори момчето, което оре с ралото, да познава Библията по–добре от него.

Уиклиф бил превел Библията от латинската „Вулгата“ и преписвал превода си на ръка. През 1524 г. Тиндъл заминал за Германия и започнал да превежда от езиците на оригинала, еврейски и гръцки, и след това наел печатница в Кьолн за отпечатването на своята Библия. Скоро враговете на Тиндъл научили за превода и убедили властите в Кьолн да конфискуват всички екземпляри на изданието.

Тиндъл избягал в град Вормс (Германия) и продължил своята дейност. Не след  дълго екземпляри от английския превод на Гръцките писания на Тиндъл били тайно внесени в Англия. Само за шест месеца били продадени толкова много Библии, че спешно било свикано събрание на епископите и била издадена заповед за изгарянето на тези издания.

За да спре нарастващия интерес към Библията и да премахне т.нар. ерес на Тиндъл, епископът на Лондон възложил на сър Томас Мор задачата да пише против делото на преводача. Мор изразил несъгласието си относно това, че в превода си Тиндъл използвал думата „сбор“ вместо „църква“ и „старейшина“ вместо „презвитер“. Употребата на тези думи поставяла под въпрос властта на папата и разделянето на хората на духовенство и миряни. Томас Мор укорил Тиндъл също и за предаването на гръцката дума „ага̀пи“ с думата „любов“ вместо с „щедрост“. В книгата „Ако Бог пощади живота ми“ се казва: „Тази идея също застрашавала Църквата, защото очевидното омаловажаване на щедростта можело да обезсмисли изгодните за Църквата дарения, индулгенции и завещания, относно които вярващите били убеждавани, че отварят пътя към небесата.“

Томас Мор подкрепял идеята „еретиците“ да бъдат изгаряни, което довело до това Тиндъл да бъде удушен и изгорен на клада през октомври 1536 г. По–късно самият Томас Мор бил обезглавен, понеже загубил благоволението на краля. Той обаче бил канонизиран от римокатолическата църква през 1935 г., а през 2000 г. папа Йоан Павел II го обяви за светец покровител на политиците.

Тиндъл не получил такова признание. Но преди смъртта му неговият приятел Майлс Ковърдейл събрал трудовете на Тиндъл в едно издание на Библията. Това бил първият английски превод на Писанието от езиците на оригинала! Вече всяко момче, което работело на нивата, можело да чете Божието Слово. А какво да кажем за преводите на Библията на други езици?

„Практически невъзможно“

Въпреки несъгласието от страна на семейството и приятелите си британският мисионер Робърт Морисън, изцяло отдаден на желанието си да издаде цялата Библия на китайски, отпътувал за Китай през 1807 г. Задачата, с която се заел, не била никак лесна. Чарлс Грант, директор на Източноиндийската компания по онова време, потвърдил това, като казал, че „начинанието било практически невъзможно“.

След пристигането си Морисън разбрал, че под заплаха от смъртно наказание на китайците им било забранено да учат чужденци на своя език. За да предпази както себе си, така и онези, които се съгласили да го учат на езика, Морисън не излизал от дома си за известно време. Според един източник „след две години на обучение той можел да говори мандарински и няколко  други китайски диалекта, както и да чете и пише“ на този език. Междувременно императорът издал указ, с който обявил печатането на християнски книги за престъпление, наказвано със смърт. Въпреки заплахата Морисън завършил своя превод на цялата Библия на китайски на 25 ноември 1819 г.

До 1836 г. били отпечатани около 2000 екземпляра от цялата Библия, 10 000 от Гръцките писания и 31 000 на отделни части от Писанието на китайски език. Любовта към Божието Слово осъществила едно „практически невъзможно“ начинание.

Библия във възглавница

Две седмици след сватбата си през февруари 1812 г., американският мисионер Адънайръм Джъдсън предприел заедно със своята съпруга Ан дългото пътуване до Бирма *. Двамата се установили там през 1813 г. и веднага започнали да учат бирмански, който е един от най–трудните езици в света. След няколко години Джъдсън писал: „Заехме се да изучаваме език, говорен от хора, които живеят от другия край на земята и чиито мисли текат по съвсем различен начин от нашите ... Нямаме нито речник, нито преводач, който да ни обясни дори една дума.“

Тези трудности по отношение на езика не попречили на Джъдсън. През юни 1823 г. той завършил своя превод на Християнските гръцки писания на бирмански. По–късно обаче, когато Бирма била въвлечена във война, Джъдсън бил заподозрян за шпионин и хвърлен в затвора. Там преводачът бил окован с шест железни окови и завързан за дълъг прът, за да не се движи. В своята книга относно живота на Джъдсън, издадена през 1853 г., Франсис Уейланд пише: „Когато му било позволено да се срещне с госпожа Джъдсън и да говори с нея на английски, едно от първите неща, за които господин Джъдсън я попитал, бил ръкописът с превода му на Новия завет.“ Тъй като се страхувала да не би влагата и плесента да повредят ръкописа, заровен под къщата, Ан го зашила в една възглавница, която занесла на съпруга си в затвора. Въпреки изключително тежките условия, ръкописът бил запазен.

След като прекарал месеци наред в затвора, Джъдсън бил освободен. Но радостта му не продължила дълго. По–късно през същата година Ан се разболяла от силна треска и починала само след няколко седмици. Шест месеца по–късно дъщеря им Мария, която била едва на две години, също починала от неизлечима болест. Макар и съкрушен, Джъдсън продължил работата си по превода и през 1835 г. завършил цялата Библия на бирмански.

Обичаш ли Божието Слово?

Любовта, която тези преводачи проявили към Божието Слово, не е нещо ново. В древния Израил един от псалмистите пял на Йехова Бог: „Колко обичам аз Твоя закон! Цял ден се поучавам в него.“ (Псалм 119:97) Библията не е просто едно забележително литературно произведение. Тя съдържа важно послание. Дали показваш, че обичаш Божието Слово, като го четеш редовно? Можеш да бъдеш сигурен, че ще изпитваш щастие, ако четеш Библията и се стараеш да прилагаш наученото от нея. (Яков 1:25)

[Бележка под линия]

[Текст в блока на страница 8]

„Англичаните учат Христовия закон най–добре на английски.“ (ДЖОН УИКЛИФ)

[Снимки на страница 9]

Уилям Тиндъл и страница от неговия превод на Библията

[Източник]

Тиндъл: From the book The Evolution of the English Bible

[Снимки на страница 10]

Робърт Морисън и неговият превод на Библията на китайски

[Източници]

In the custody of the Asian Division of the Library of Congress

Robert Morrison engraved by W. Holl from The National Portrait Gallery Volume IV published c.1820 (litho) Chinnery George (1774-1852) (after)/Private Collection/Ken Welsh/The Bridgeman Art Library International

[Снимки на страница 11]

Адънайръм Джъдсън и неговият превод на Библията на бирмански

[Източник]

Джъдсън: Engraving by John C. Buttre/Dictionary of American Portraits/Dover

[Информация за източника на снимката на страница 8]

Уиклиф: From the book The History of Protestantism (Vol. I); Библия: Courtesy of the American Bible Society Library New York