Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Знаеш ли...

Знаеш ли...

 Знаеш ли...

Защо се казва „амин“ в края на една молитва?

Думата „амин“ както на български, така и на гръцки език, е транслитерация на еврейската дума „амѐн“. Обикновено изричана в един глас от слушателите на някоя молитва, клетва, благословия или проклятие тази дума в общи линии означава „нека бъде така“ или „несъмнено“. Когато я казва, човек изразява съгласието си с мислите, представени в молитвата. В един речник се обяснява, че „думата предава чувство за сигурност, правдивост, достоверност и липса на съмнения“. Освен това в библейски времена тази дума задължавала в правно отношение човека, който я произнасял, във връзка с някакъв обет или договор и с последствията, произтичащи от него. (Второзаконие 27:15–26)

Когато проповядвал и поучавал, Исус въвеждал някои от изказванията си с думата „амин“. Така той подчертавал пълната надеждност на онова, което щял да каже. В тези случаи гръцката дума „амѐн“ е преведена като „истина“. (Матей 5:18; 6:2, 5) Когато Исус я казвал два пъти, както е в Евангелието според Йоан, изразът е преведен като „самата истина“. (Йоан 1:51) Този начин, по който Исус използвал думата амин, е единствен по рода си в свещената литература.

В Християнските гръцки писания титлата „Амин“ е използвана във връзка с Исус, за да покаже, че неговото свидетелство е ‘вярно и истинно’. (Откровение 3:14)

Какво представлявали урим и тумим?

Изглежда в древния Израил урим и тумим били използвани, за да се разбере волята на Йехова по въпроси, свързани с народа или неговите предводители. Тези предмети били поверени на първосвещеника и били държани в „съдебния нагръдник“. (Изход 28:15, 16, 30) Въпреки че Библията никъде не описва какво представлявали урим и тумим или точния начин на използването им, от различни откъси може да се направи заключението, че те били използвани като жребий, който можел да покаже отговор „да“ или „не“ или че няма отговор от Бога.

Пример за такава употреба е случаят, при който Давид накарал Авиатар да донесе ефода на първосвещеника, в който били урим и тумим. Давид задал два въпроса на Йехова: ‘Ще ме преследва ли Саул?’ и ‘Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му?’. Отговорът и на двете питания бил положителен, което помогнало на Давид да вземе подходящи решения. (1 Царе 23:6–12)

Преди този случай цар Саул използвал урим и тумим, за да определи първо дали вината е в народа, или в него и Йонатан, и след това дали самият той е виновен, или синът му. (1 Царе 14:40–42) По–късно, когато бил изгубил благоволението на Бога, Саул вече не получавал ръководство от него „нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци“. (1 Царе 28:6)

Според юдейските предания използването на урим и тумим било прекратено, когато храмът на Йехова бил унищожен през 607 г. пр.н.е.

[Снимка на страница 27]

„Амин“ (Откровение 3:14) Александрийският кодекс, V век