Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Старая се да не мисля само за болестта си“

„Старая се да не мисля само за болестта си“

„Нуждаех се от помощ да ставам от леглото и да си лягам. Изпитвах болки, когато ходех. Гърлото ми се затвори и не можех да преглъщам болкоуспокояващите хапчета. Появиха ми се рани, които не заздравяваха, и някои от тях след време гангренясаха. Имах язви в стомаха и болезнени киселини. Не разбирах какво се случва. Бях само на десет години.“ (Елиса)

Въпреки ограниченията си Елиса се радва да учи другите за Библията

СКЛЕРОДЕРМИЯ, което означава „твърда кожа“, е термин, използван за заболявания, които засягат 2,5 милиона души по света. Най–често срещаният сред децата вид е локализираната склеродермия, която обикновено е свързана с втърдяване на части от кожата.

Когато била на десет години, на Елиса била поставена диагноза системна склеродермия — състояние, което може да засегне сериозно не само кожата, но и функционирането на вътрешните органи, включително на бъбреците, сърцето, белите дробове и стомашно–чревния тракт. Лекарите смятали, че лечението ще удължи живота на Елиса само с пет години. Днес, 14 години по–късно, тя още е жива. Макар че не е излекувана, Елиса има положителен възглед за живота. Ето какво каза тя за списание „Пробудете се!“ относно болестта си и какво ѝ дава сили да издържа.

 — Кога разбра за пръв път, че не си добре?

— Когато бях на девет години, си порязах лакътя и беше много болезнено. Раната стана по–голяма и не заздравяваше. Кръвните изследвания разкриха, че имам системна склеродермия. Тъй като здравето ми се влошаваше бързо, трябваше да намерим специалист, който има опит с лечението на склеродермия.

— Успяхте ли?

— Намерихме една ревматоложка. Тя каза на родителите ми, че химиотерапията може да забави развитието на склеродермията и да удължи живота ми с пет години, като съществуваше вероятност болестта ми да изпадне в ремисия. Недостатъкът беше, че химиотерапията щеше да отслаби имунната ми система. Дори една настинка можеше да ме убие.

— Очевидно това не е станало.

— Не, за щастие още съм жива! Когато бях на 12 години обаче, започнах да изпитвам ужасни болки в гръдния кош, които продължаваха около половин час и понякога ме връхлитаха два пъти на ден. Болките бяха толкова силни, че крещях.

— Каква беше причината?

— Лекарите установиха, че нивото на хемоглобина ми е опасно ниско и сърцето ми трябваше да работи по–силно, за да изпомпва кръв до мозъка. След няколко седмици лечение изпитах облекчение. Спомням си обаче как си мислех, че само за един ден с мене може да се случи всичко. Чувствах се по–безпомощна от всякога, сякаш нямах контрол над онова, което става с мене.

— Минали са 14 години, откакто е установено състоянието ти. Как е здравето ти сега?

— Все още живея с болки и имам няколко заболявания, причинени от склеродермията — язви, белодробна фиброза и болезнени киселини. Въпреки това се старая да не мисля само за болестта си и да не губя време да съм тъжна. Имам други неща за вършене.

— Какво например?

— Обичам да рисувам, да правя дрехи и бижута. Но преди всичко, като Свидетелка на Йехова, уча другите за Библията. Дори когато не мога да ходя до домовете на хората, помагам на други Свидетели да водят библейски изучавания с някои, които живеят близо до нас. Даже имам свои изучаващи. Службата ми дава цел в живота.

— Защо участваш в тази дейност, след като имаш свои проблеми, с които да се справяш?

— Знам, че информацията, която споделям с хората, е жизненоважна и полезна. Освен това, като съм заета да помагам на другите по този начин, се чувствам по–щастлива. Чувствам се и по–здрава! За кратко забравям, че съм болна.

— Как Библията допринася за положителната ти нагласа?

— Тя ми припомня, че моите страдания и страданията на другите са само временни. В Откровение 21:4 се казва, че в определеното от него време Бог „ще изтрие всяка сълза от очите им, и вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка“. Размисълът върху подобни стихове укрепва вярата ми в Божието обещание за по–светло бъдеще и то не само за онези с хронични болести, а за всички.