Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

„Престанете да се безпокоите“

„Престанете да се безпокоите“

„Престанете да се безпокоите“

„Банковата ни сметка беше изчерпана напълно заедно със спестяванията, които имахме на името на децата си. Месеци наред нямахме никакви доходи.“

● Ръководех училище в една провинциална област на Индия и всичко вървеше много добре. По едно време в него бяха записани около 500 ученици. Изведнъж от едно престижно училище в града започнаха да изпращат автобуси до нашия район и направиха лесен приема на ученици. Разбираемо е, че много от учениците ми се преместиха в градското училище. Броят на учениците в моето училище намаля от 500 на 60. На всичкото отгоре, почти по същото време един служител в училището се отказа от финансовото споразумение, което имахме помежду си, а освен това ми дължеше и пари. Тъй като училищният персонал, на който трябваше да плащам, беше голям, изпаднах във финансова криза.

Заедно със семейството ми обсъдихме ситуацията. Всички проявявахме самопожертвувателност, като се стремяхме да следваме съвета на Исус да пазим ‘окото си чисто’ във финансово отношение — с други думи, стремяхме се да не си позволяваме повече, отколкото са ни възможностите. (Матей 6:22, 25) За известно време трябваше да спрем да използваме колата си поради разходите за гориво и поддръжка. Намалихме и разходите си за храна, като пазарувахме по–късно вечерта, когато цената на останалите хранителни продукти е по–ниска. Освен това ограничихме броя на нещата, които имахме всеки път на масата.

Ние сме Свидетели на Йехова и като такива смятаме, че е важно да се събираме с братята си на християнските събрания. (Евреи 10:25) Затова макар че бяхме в затруднено финансово положение, бяхме решени да не пропускаме събранията и конгресите, дори ако това означаваше да пътуваме далече. Службата ни, която включва да учим хората за Библията, е свързана с пътуване до отдалечени райони. За тази цел вместо кола използвахме мотопед. Разбира се, на мотопеда можеха да се возят най–много двама души едновременно.

Но това не означаваше, че прекарвахме по–малко време в службата. Напротив, жена ми и дъщеря ми започнаха да отделят повече време, за да говорят на другите за Библията. Понякога изминаваха пеша от шест до осем километра в едната посока, за да водят домашни библейски изучавания с хората, които проявяваха интерес. Двамата със сина ми също полагахме усилия да отделяме повече време, за да учим другите за Библията.

Сега финансовото ни положение е малко по–добро. От това изпитание обаче се научихме като семейство да не придаваме прекалена важност на материалните притежания. Научихме се също да не се безпокоим прекалено за неща, над които нямаме контрол. Много насърчителни за нас се оказаха думите в Псалм 55:22: „Прехвърли бремето си на Йехова и той ще те подкрепи! Той никога няма да позволи праведният да залитне.“ Ние лично изпитахме истинността на тези думи през периода, в който имахме финансови затруднения! (Изпратено)