Златният век на кралица Елизабет I — мит или действителност?

ТЯ БИЛА легенда още приживе. Писатели, поети, драматурзи и съвременни сценаристи са увековечавали славата ѝ. През последните години нарасна броят на книгите и изложбите за нея. Според едно международно проучване тя е сред десетте най–велики британци. Става дума за кралицата на Англия Елизабет I.

Защо тази владетелка, известна по своето време като Кралицата дева и Добрата кралица Бес (съкратена форма на английското име Елизабет), привличала толкова упорито общественото внимание? Дали наистина нейното управление било златен век?

Наследство от много проблеми

Елизабет Тюдор се ражда през 1533 г. за голямо разочарование на баща си, крал Хенри VIII който отчаяно иска наследник от мъжки пол. Майка ѝ Ан Болейн, втората съпруга на Хенри, не успява да го дари със син. Той нарежда тя да бъде обезглавена по обвинения, които според някои са измислени. По това време Елизабет е само на две години.

Дотогава Хенри е прекъснал вече отношенията си с папата в Рим и се обявява за глава на англиканската църква. След неговата смърт през 1547 г. духовните съветници на младия му син Едуард VI се опитват да превърнат Англия в протестантска държава. След като управлява само шест години, Едуард умира и страната отново се обръща към католическата вяра по време на краткото и кърваво управление на Мария I Тюдор, природената сестра на Елизабет. Когато през 1558 г. Елизабет се възкачва на престола на 25–годишна възраст, Англия не само е разкъсвана от религиозни конфликти, но е и почти разорена. Тя е изгубила и последното от владенията си във Франция, а Испания представлява реална заплаха за нея.

Още в началото на управлението си Елизабет се обгражда със способни съветници, някои от които щели да бъдат с нея през по–голямата част от нейното четирийсет и четири годишно управление. Първият проблем, с който тя се заема, е религията. Според Националния морски музей Елизабет решава „да възстанови Реформацията и да създаде англиканска църква, която да не е нито католическа, нито напълно протестантска“. Вместо върховен глава на църквата тя става неин върховен владетел, за да успокои онези, които не могат да приемат жена като църковен глава. След това парламентът приема Закон за единно вероизповедание, който установява вярванията и обичаите на англиканската църква, макар че запазва някои католически церемонии. Неминуемо този „среден път“ не се харесва на повечето католици, нито на още по–непреклонните протестанти, пуританите.

За Елизабет обаче съществува друг по–личен проблем — как да спечели предаността и уважението на нацията, която все още изпитва последствията от пагубното управление на Мария I Тюдор. Тя решава да използва пола си като предимство. Историкът Кристофър Хейг обяснява: „На престола Елизабет била Кралицата дева, за Църквата била майка, за благородниците си била леля, за членовете на съвета била заядлива съпруга, а за придворните била изкусителка.“ Тайната на Елизабет се  състои в това, че непрекъснато уверява поданиците си в своята извънредна любов. Те на свой ред също я обичат, или по–скоро така им казва тя многократно, докато накрая започват да ѝ вярват.

Парламентът има силно желание Елизабет да се омъжи и да роди протестантски наследник. Един след друг се появяват кралски ухажори, но Елизабет се преструва, че проявява интерес, и протака предбрачните преговори месеци наред, а понякога години, преди да реши, че отказва годежа, когато политическата обстановка е най–благоприятна за това.

Тъй като следва „умерена“ религиозна политика, Елизабет става обект на заговори. Готова за действия е нейната братовчедка, католичката Мария Стюарт, която католическа Европа смята за законния наследник на Мария I Тюдор. Опасността от нейна страна се увеличава през 1568 г., когато Мария Стюарт е принудена да се откаже от шотландския престол и да избяга в Англия. Въпреки че е под домашен арест, тя бързо е обвинена, че е замесена в католическия заговор за сваляне на протестантската кралица, но Елизабет категорично отказва да отнеме живота на друг монарх. През 1570 г. папа Пий V издава папска була, с която отлъчва Елизабет и освобождава поданиците ѝ от вярност към нея. Следващият папа, Григорий XIII стига още по–далече, като заявява, че няма да е грях Англия да бъде завладяна, а кралицата — насилствено свалена от престола. Нещата стигат критичната си точка, когато плановете на Антъни Бабингтън да убие Елизабет биват разкрити и става ясно, че Мария е замесена. Този път Елизабет е принудена да вземе решение относно Мария и, подбудена от парламента, в крайна сметка се съгласява тя да бъде екзекутирана през 1587 г. Католическа Европа е разярена, и най–вече кралят на Испания Филип II.

Смелата стратегия на католическия крал Филип

Филип, който по онова време е най–силният владетел в Европа, се опитва да запази Англия католическа страна, като предлага на Елизабет да се омъжи за него, когато става кралица, но тя отхвърля предложението му. Години наред английски пирати ограбват корабите и пристанищата на Испания и отправят предизвикателство към нейната колониална власт. Освен това Елизабет подкрепя холандците в борбата им за независимост от испанското управление. Екзекуцията на Мария Стюарт е събитието, което в крайна сметка кара Филип да предприеме действия. Подтикнат от папата, той решава да използва Испанската армада, огромна флотилия от над 130 кораба, която да отплава за Нидерландия, да вземе една голяма сухопътна войска и да премине Ла Манша, за да завладее Англия. Още преди флотилията да бъде напълно мобилизирана, английските шпиони разкриват заговора. Елизабет изпраща сър Франсис Дрейк с трийсет кораба до испанското пристанище в Кадис, където те унищожават много от първокласните кораби на Армадата, като така я забавят с една година.

Когато Армадата отплава през 1588 г., английската флота е подготвена за нея. Макар че са обстрелвани, испанските кораби преминават Ла Манша без особени щети и хвърлят котва в пристанището на френския град Кале. На следващата нощ англичаните изпращат  осем запалителни кораба. * Изпаднали в паника, испанците се разпръсват и след ожесточена битка югозападният вятър ги отвежда на север от Англия към Шотландия. Бурите около Шотландия и покрай западния бряг на Ирландия потапят половината от испанските кораби, а останалите се придвижват бавно към Испания.

Златният век започва

В началото на управлението на Елизабет Англия няма презокеански владения. За разлика от нея Испания придобива голямо богатство от обширните територии, които завладява в Северна, Централна и Южна Америка. Англия иска дял от тези владения. Затова предприемчиви търсачи на приключения се отправят на пътешествия през океаните в търсене на слава, богатства и нови търговски маршрути до Китай и Далечния изток. Сър Франсис Дрейк е първият морски капитан, който плава със собствен кораб по света, като ограбва натоварените със съкровища испански кораби, докато плава покрай западния бряг на Южна и Северна Америка. Отправяйки предизвикателство към властта на Испания над Новия свят, сър Уолтър Рейли финансира опитите за основаване на колония на източния бряг на Северна Америка. Той нарича територията, към която предявява претенции, Вирджиния в чест на английската Кралица дева (от английски virgin което означава „девица“). Макар че се провалят, тези първоначални опити за колонизиране събуждат интереса на Англия за бъдещи действия. След поражението на испанската „Непобедима армада“ увереността на Англия като морска сила нараства и Елизабет подкрепя новите търговски начинания от другата страна на света в югоизточна Азия. Така се създават условия за основаването на Британска империя, която в крайна сметка щяла да обхване целия свят. *

В същото време в Англия се обръща голямо внимание на образованието. Отворени са нови училища, които дават възможност на много от учениците да открият света на литературата. Жаждата за литература заедно с напредъка в печатането води до културен разцвет. Това е времето на Уилям Шекспир и на други велики драматурзи. Хората се стичат в новооткритите театри, за да се забавляват с пиесите, които се играят в тях. Поетите пишат красиви сонети, а композиторите създават новаторска музика. Талантливи художници рисуват изкусни миниатюри на кралицата и придворните. В църквите и в домовете на хората започват все повече да се използват нови преводи на Библията. Но т.нар. златни дни имат своя край.

Златният век губи блясъка си

Последните години от управлението на Елизабет са изпълнени с проблеми. Тъй като надживява своите доверени съветници, тя дава привилегии на неколцина избрани, което предизвиква яростно съперничество в двореца и дори неуспешен бунт. Нейното царство отново е разкъсвано от религиозни конфликти. Католиците отказват да присъстват на протестантските служби и са подложени на все  по–силно преследване. До края на управлението на Елизабет са екзекутирани около двеста свещеници и миряни. Пуританите са хвърляни в затвора и биват екзекутирани. В Ирландия избухва бунт срещу английското управление, а войната с Испания продължава. Четири поредни оскъдни реколти довеждат до увеличаване на безработицата и скитничеството, а хората недоволстват срещу високите цени на храната. Елизабет е надживяла популярността си. Англия вече не обича своята Кралица дева.

Постепенно Елизабет губи желание за живот и на 24 март 1603 г. умира като последния владетел от династията на Тюдорите. Хората са потресени от новината, но още същата вечер честват с огньове и улични празненства идването на власт на новия монарх. Те най–после имат крал — шотландският крал Джеймс VI който е протестант и син на Мария Стюарт. Като крал на Англия, Джеймс I Стюарт постига това, което Елизабет не успява да направи, а именно — обединява двете царства под един общ владетел. Но първоначалният оптимизъм бързо се превръща в разочарование и народът започва да копнее за времето на своята добра кралица Бес.

Дали наистина това бил златен век?

Ранните историци възхваляват Елизабет. Няколко години след нейната смърт Уилям Камдън описва управлението ѝ като златен век на прогреса, през който кралицата въздига народа си. Векове наред никой не оспорва този възглед. Към края на XIX век репутацията на Елизабет се затвърждава, когато са ѝ приписани заслугите за основаването на Британската империя, която дотогава обхваща една четвърт от земното кълбо.

Някои съвременни историци не гледат на управлението на Елизабет през такива розови очила. В „Оксфордска илюстрована история на Великобритания“ се казва: „Елизабет придобила посмъртна репутация, която далеч надвишавала действителните ѝ постижения. Ясно е, че собствената ѝ пропаганда ..., нейното дълголетие, съвпадението с времето на Шекспир и случайната победа над Армадата са ни заблудили да се присъединим към хвалебствията, пренебрегващи факта, че тя незабелязано позволила Англия да стане неуправляема.“ Историкът Хейг, споменат по–рано, обяснява защо някои негови колеги писали следното: „През 1603 г. Елизабет била смятана за безразсъдна старица, тъй като хората очаквали крал от династията на Стюартите. До 1630 г., когато кралете от тази династия се оказали по–скоро разочарование, тя се била превърнала в образец на кралските добродетели.“

Няма съмнение, че Елизабет била изключителна жена в един свят, управляван от мъжете. Тя била интелигентна и решителна и поддържала отлични връзки с обществеността с помощта на своите подчинени, които умело подготвяли нейните речи, публични изяви, дрехи и портрети, за да подкрепят кралската репутация и легендарния златен век.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 22]

„Елизабет придобила посмъртна репутация, която далеч надвишавала действителните ѝ постижения“

[Блок/Снимка на страница 22]

ДЖОН ДИЙ И БРИТАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Елизабет назначава Джон Дий (1527–1608/09 г.) за свой философ. Той е уважаван математик, географ и астроном, но се интересува силно и от астрология и окултизъм. Джон Дий съветва кралицата относно най–благоприятния ден за нейната коронация и упражнява своите умения в двореца. На него се приписват заслугите за израза „Британска империя“ и именно той насърчава Елизабет да гледа на себе си като на господарка на бъдеща империя, която щяла да бъде постигната чрез контрол над моретата и океаните и колонизирането на нови земи. За тази цел той обучава изследователите в корабоплаване, особено в търсенето на пътища към Ориента на североизток и северозапад, и подкрепя плановете за колонизиране на северноамериканския континент.

[Източник]

Photograph taken by courtesy of the British Museum

[Снимки на страници 20, 21]

А. Английски запалителни кораби сред Испанската армада Б. Сър Франсис Дрейк В. Кралица Елизабет Г. Театърът „Глоуб“ Д. Уилям Шекспир

[Източници]

А: From the book The History of Protestantism (Vol. III); Б: ORONOZ; В: From the book Heroes of the Reformation; Г: From the book The Comprehensive History of England (Vol. II); Д: Encyclopædia Britannica/11th Edition (1911)

[Информация за източника на снимката на страница 19]

© The Bridgeman Art Library International