ДАЯНА е над 80–годишна. Съпругът ѝ страдал от болестта на Алцхаймер и през последните години от живота си бил в дом за стари хора. Освен това тя загубила двамата си синове и трябвало да се бори с рак на гърдата. Но когато членовете на сбора я виждат в Залата на Царството или на служба, тя винаги е радостна.

Джон бил пътуващ надзорник над 43 години. Той обичал тази служба и не си представял да прави друго. Но трябвало да прекрати назначението си, за да се грижи за болен роднина, и сега служи в местен сбор. Когато хората, които познават Джон отпреди, го срещат на конгреси, забелязват, че изобщо не се е променил — все още сияе от радост.

Защо Даяна и Джон са радостни? Как е възможно някой, който страда емоционално и физически, да изпитва радост? А как може човек да продължава да е щастлив, ако трябва да се откаже от назначение, което много цени? Библията ни дава отговора: „Праведният ще се радва заради Йехова.“ (Пс. 64:10) Можем да разберем тази важна истина по–добре, ако знаем какво носи истинска радост и какво — не.

Някои неща почти винаги носят радост. Представи си например влюбена двойка на сватбения им ден или пък някой, който става родител или получава теократично назначение. Това са радостни събития, и то с основание, защото са дар от Йехова. Той е установил брачната уредба, дал ни е способността да имаме деца и ни възлага задачи в християнския сбор. (Бит. 2:18, 22; Пс. 127:3; 1 Тим. 3:1)

Понякога обаче радостта може да е временна. За съжаление, единият от брачните партньори може да изневери на другия или да почине. (Езек. 24:18; Ос. 3:1) Някои деца са непослушни на родителите си и на Бога и дори може да бъдат изключени. Синовете на Самуил не служили на Йехова по приемлив начин, а с действията си Давид си навлякъл бедствие, което дошло от собствения му дом. (1 Царе 8:1–3; 2 Царе 12:11) Подобни  преживявания причиняват скръб и тревога, а не радост.

Освен това може да се наложи да прекратим някое назначение в службата си за Бога заради лошо здраве, семейни задължения или промени в организацията. Мнозина, които са в такова положение, признават, че им липсва удовлетворението от предишното им назначение.

Ясно виждаме, че радостта от подобни източници може да е относителна или временна. Тогава има ли друг вид радост, която не изчезва, дори обстоятелствата ни да се влошат? Би трябвало, защото Самуил, Давид и други успели да запазят радостта си при изпитания.

Исус знаел какво е истинска радост. В предчовешкото си съществуване на небето, когато обстоятелствата със сигурност били благоприятни, той „се веселял пред [Йехова] през цялото време“. (Пр. 8:30) На земята обаче понякога се сблъсквал с големи трудности. Въпреки това Исус намирал радост във вършенето на волята на Баща си. (Йоан 4:34) А какво да кажем за мъчителните часове преди смъртта му? В Библията четем: „Заради радостта, която го очакваше, той понесе смърт на мъченически стълб.“ (Евр. 12:2) Ето защо имаме основания да обърнем внимание на две изказвания на Исус във връзка с радостта.

Веднъж 70 от учениците му се върнали при него след проповедна обиколка. Те били радостни, защото вършили чудеса и дори изгонвали демони. Тогава Исус им казал: „Не се радвайте на това, че духовете ви се подчиняват, а се радвайте, защото имената ви са записани на небесата.“ (Лука 10:1–9, 17, 20) Да, по–важно било да имат одобрението на Йехова, отколкото някаква специална привилегия. Той щял да помни с добро верните ученици, което било много по–голяма причина за радост.

При друг случай Исус говорел на множество. Една юдейка казала, че майката на този забележителен учител, Исус, трябва да е много щастлива. Но той я поправил с думите: „Не! По–скоро, щастливи са онези, които  чуват словото на Бога и го спазват.“ (Лука 11:27, 28) Да се гордееш с децата си, може да е чудесно чувство, но да си близък с Йехова, защото си му послушен, носи много повече радост.

Наистина ключът към истинската радост е да усещаме, че имаме одобрението на Йехова. Макар че не са приятни, изпитанията не могат да ни отнемат това чувство. Точно обратното, като издържаме лоялно, радостта ни се засилва. (Рим. 5:3–5) Нещо повече, Йехова дава от духа си на тези, които разчитат на него, а радостта е част от плода на духа. (Гал. 5:22) Това ни помага да разберем защо в Псалм 64:10 се казва, че „праведният ще се радва заради Йехова“.

Разбираме също защо Даяна и Джон, споменати в началото, успели да запазят радостта си в трудни обстоятелства. Даяна казва: „Намерих убежище при Йехова точно като дете в обятията на родителите си.“ Как тя знае, че има Божието одобрение? „Усещам, че той ме благославя да продължавам редовно да проповядвам с усмивка на лицето.“ Джон обяснява какво му помогнало да участва активно и с радост в службата, след като вече не бил пътуващ надзорник: „През 1998 г. получих назначение за преподавател в Училището за подготовка на служители. Оттогава изучавам повече от когато и да било преди.“ Говорейки от свое име и от името на съпругата си, той добавя: „Нагласата ни през годините да служим на Йехова на каквото и да е назначение, ни помогна да свикнем с промените. Не съжаляваме за нищо.“

Много други също са изпитали истинността на думите от Псалм 64:10. Една двойка например служила над 30 години в Бетел в САЩ. Но после били назначени като специални пионери. Те признават: „Нормално е да ти е мъчно, когато изгубиш нещо, което обичаш.“ После обаче добавят: „Не можеш да тъгуваш вечно.“ Те веднага започнали да проповядват със сбора. Тази семейна двойка казва още: „Молихме се за някои конкретни неща и после, като виждахме отговорите на молитвите си, бяхме много насърчени и радостни. Скоро след пристигането ни други в сбора станаха пионери и бяхме благословени с две библейски изучавания, които напредват.“

Разбира се, невинаги е лесно да си радостен; има както хубави, така и лоши моменти. Но утешителните думи в Псалм 64:10 са вдъхновени от Йехова. Дори понякога да сме обезсърчени, можем да сме сигурни, че „праведните“, тоест тези, които остават верни въпреки промените в обстоятелствата си, „ще се радват заради Йехова“. Освен това можем да очакваме изпълнението на обещанието му за „нови небеса и нова земя“. Несъвършенството ще бъде напълно премахнато. Всички служители на Бога „ще ликуват“ и „ще се радват вечно“ на неговите дела. (Иса. 65:17, 18)

Представи си какво ще означава това — ще сме съвършено здрави и всяка сутрин ще се събуждаме пълни с енергия. Каквито и емоционални рани да сме имали в миналото, болезнените спомени за тях ще изчезнат. Уверени сме, че „предишните неща няма да бъдат помнени, нито ще дойдат в сърцето“. Благодарение на възкресението ще можем отново да сме с близките си. Милиони хора ще се чувстват като родителите на 12–годишното момиче, което Исус върнал към живот: „Те бяха извън себе си от голяма радост.“ (Мар. 5:42) В крайна сметка всеки човек на земята ще бъде „праведен“ в пълния смисъл на думата и „ще се радва заради Йехова“ вечно.