Страхувах се от смъртта, но сега очаквам „живот, и то в изобилие“

Разказано от Пиеро Гати

ГРОХОТЪТ от експлозиите се чуваше все по–силно и по–силно. Последва вой на сирени, който предупреждаваше хората да се скрият в убежищата. Шумът от бомбите, разрушаващи всичко след себе си, беше толкова силен, че можеше да ти спука тъпанчетата.

Такава беше обстановката в Милано (Италия) през 1943–1944 г. Служейки там като млад войник, често ми беше заповядвано да събирам останки от човешки трупове, затрупани в разрушени от въздушното нападение убежища, където хората се бяха оказали в капан. Телата им бяха разкъсани и не можеха да бъдат разпознати. Сблъсках се очи в очи със смъртта, и то не само на другите. Аз самият понякога бях на косъм от нея. Тогава се молех на Бога, обещавайки му, че ако ме запази жив, ще върша волята му.

Справям се със страха от смъртта

Израснах в едно село на около 10 километра от Комо (Италия), близо до швейцарската граница. Още като дете изпитах силна скръб и страх от смъртта. Испанският грип покоси две от сестрите ми. След това през 1930 г., когато бях едва на шест години, майка ми Луиджа почина. Тъй като бях възпитаван като католик, спазвах религиозните обичаи и всяка седмица ходех на литургия. Но години по–късно страхът ми от смъртта беше прогонен не в църквата, а в една бръснарница.

През 1944 г. Втората световна война бушуваше смъртоносно. Аз бях един от десетките хиляди италиански войници, които напуснаха бойното поле и избягаха в Швейцария, която беше запазила неутралитет. Щом пристигнахме, ни разпределиха в няколко бежански лагера. Бях изпратен в лагера край Щайнах, в североизточната част на страната. Там се радвах на известна свобода. Бръснарят в Щайнах имаше нужда от помощник, затова живях и работих при него около месец, достатъчно време да завържа познанство, което напълно промени живота ми.

Един от клиентите на бръснаря беше Адолфо Телини, италианец, живеещ в Щвейцария. Той беше Свидетел на Йехова. Никога не бях чувал за тази религиозна група и това изобщо не беше изненадващо, тъй като по онова време в цяла Италия имаше само 150 Свидетели. Адолфо сподели с мене някои скъпоценни библейски истини, обещания за мир и „живот, и то в изобилие“. (Йоан 10:10; Откр. 21:3, 4) Колко развълнуван бях, когато научих, че в бъдеще няма да има войни и смърт. Като се върнах в лагера, говорих за тази надежда с един млад италианец на име Джузепе Тубини, който също откликна положително. Адолфо и други Свидетели започнаха да ни посещават в лагера.

 Адолфо ме заведе в Арбон, на около 10 километра от Щайнах, където малка група Свидетели провеждаха събрания на италиански. Това, което чух, толкова ми хареса, че следващата седмица вървях пеша дотам. По–късно посетих конгрес на Свидетелите в една конгресна зала в Цюрих. Бях поразен от прожекцията с диапозитиви за концентрационните лагери, в която бяха показани камари от трупове. Разбрах, че много Свидетели в Германия са били измъчвани и убити заради вярата си. На този конгрес се запознах с Мария Пицато. Заради своята пламенна дейност като Свидетелка на Йехова тя беше осъдена от италианския фашистки режим на 11 години затвор.

Когато войната свърши, се върнах в Италия и се присъединих към малкия сбор в Комо. Макар че нямах редовно библейско изучаване, бях наясно с основните истини от Библията. Мария Пицато също посещаваше този сбор. Тя ми каза колко е важно покръстването за един християнин и ме насърчи да се свържа с Марчело Мартинели, който живееше в Кастионе Андевено в провинция Сондрио. Марчело беше верен помазан брат, осъден от диктаторския режим на 11 години затвор. За да го посетя, трябваше да измина 80 километра с велосипед.

С помощта на Библията Марчело ми обясни какви са изискванията за покръстване, след което се помолихме и отидохме на брега на река Ада, където бях покръстен. Това стана през септември 1946 г. Беше специален ден за мене! Толкова се вълнувах поради решението си да служа на Йехова и поради сигурната надежда за бъдещето, че изобщо не разбрах как този ден бях въртял педалите 160 километра!

През май 1947 г. в Милано се проведе първият конгрес в Италия след войната. Присъстваха около 700 души, като много от тях бяха оцелели при преследването от фашистите. Тогава се случи нещо необикновено. Джузепе Тубини, на когото бях проповядвал в бежанския лагер, изнесе доклада за покръстването и след това самият той беше покръстен!

На този конгрес имах честта да се запозная с брат Нейтън Нор от Бетел в Бруклин. Той насърчи и мене, и Джузепе да посветим живота си в служба на Бога. Реших, че до един месец ще започна целодневна служба. Като се върнах вкъщи, казах на семейството си какво съм решил и всички се опитаха да ме разубедят. Но аз бях твърдо решен и след един месец започнах службата си в Бетел в Милано. Там работеха четирима мисионери: Джузепе (Джоузеф) Романо и съпругата му Анджелина и Карло Бенанти и съпругата му Костанца. Петият член на бетеловото семейство беше Джузепе Тубини, който тъкмо беше пристигнал, а аз бях шестият.

Един месец по–късно бях назначен като окръжен надзорник, първият с италиански произход в страната. Брат Джордж Фредианели, първият мисионер в Италия, пристигнал от САЩ през 1946 г., вече беше започнал пътуваща служба. Той ме обучи за няколко седмици и след това сам започнах службата, която щеше да бъде изпълнена с приключения. Много ясно си спомням първия сбор, който посетих — Фаенца. Представете си само, дотогава не бях изнасял доклад! Все пак насърчих присъстващите, в това число много младежи, да започнат целодневна служба. След време на някои от тези младежи им бяха възложени важни задачи във връзка с проповедната дейност в Италия.

Животът, който започнах като окръжен надзорник, беше много вълнуващ — пълен с изненади, промени, предизвикателства и радостни моменти. През цялото време усещах любовта на моите скъпи братя и сестри.

Религиозната обстановка в следвоенна Италия

Нека ви разкажа нещо за религиозния климат в Италия по онова време. Католическата църква имаше пълна власт. Макар че през 1948 г. влезе в сила  нова конституция, фашистките закони, възпрепятстващи проповедната дейност на Свидетелите, бяха отменени чак през 1956 г. В резултат на противопоставянето от страна на духовенството окръжните конгреси често бяха прекъсвани. Но понякога противниците ни нямаха успех, какъвто беше случаят през 1948 г. в Сулмона, малък град в централна Италия.

Конгресът се провеждаше в един театър. Неделя сутринта аз бях председателстващият, а Джузепе Романо изнесе публичния доклад. Броят на присъстващите беше огромен за онези дни. В цялата страна имаше едва 500 вестители, а театърът беше препълнен с 2000 души. Към края на доклада един млад мъж, подбуден от двама присъстващи свещеници, изскочи на сцената. С намерение да внесе смут, той започна да крещи с пълен глас. Тогава му казах: „Ако искаш да кажеш нещо, наеми си зала и говори каквото си решиш.“ Слушателите не му обърнаха голямо внимание и го заглушиха с възгласи на неодобрение. Младежът веднага слезе от сцената и изчезна.

В онези дни пътуващата служба беше истинско приключение. За да стигна от един сбор до друг, понякога вървях пеша, карах колелото си, пътувах в разбити и претъпкани автобуси или хващах влака. Налагаше ми се да нощувам в обор и в барака. Тъй като войната тъкмо беше приключила, повечето италианци бяха бедни. Братята бяха съвсем малко и живееха скромно. Въпреки това животът в служба на Йехова беше чудесен.

Обучение в Гилеад

През 1950 г. с Джузепе Тубини бяхме поканени да посетим 16–ия клас на мисионерското училище Гилеад. Още в самото начало разбрах, че ще ми бъде трудно да науча английски. Положих всякакви усилия, но това се оказа истинско предизвикателство. Трябваше да прочетем цялата Библия на английски. За тази цел понякога пропусках обяда, за да се упражнявам да чета на глас. Най–накрая дойде редът ми да изнеса доклад. Съвсем ясно си спомням думите на преподавателя, сякаш беше вчера: „Жестовете и ентусиазмът ти са отлични, но английският ти е напълно неразбираем!“ Въпреки това се дипломирах успешно. После с Джузепе бяхме назначени да служим отново в Италия. Допълнителното обучение, което получихме, ни помогна да служим на братята си по–добре.

През 1955 г. се ожених за Лидия. Седем години по–рано бях изнесъл доклада за нейното покръстване. Баща ѝ Доменико беше много добър брат и беше помогнал на  всичките си седем деца да приемат истината, въпреки че беше преследван от фашистите и осъден на три години заточение. Лидия също беше водила усилна борба, заставайки на страната на истината. Тя беше съдена три пъти, преди Свидетелите да получат законно право да проповядват от къща на къща. Шест години след като се оженихме, ни се роди първият ни син — Бениамино, а през 1972 г. имахме втори син, когото нарекохме Марко. Изключително много се радвам, че и двамата ми синове заедно със своите семейства служат пламенно на Йехова.

Продължавам да участвам в службата на Йехова

Служейки радостно на другите, имах много незабравими преживявания. Например в началото на 80–те години на миналия век моят тъст писа писмо до тогавашния президент на Италия, Сандро Пертини. По време на фашистката диктатура и двамата били заточени на остров Вентотене, където бил изпращан всеки, смятан за враг на режима. Тъстът ми помоли да се срещне с президента с намерението да му свидетелства за истината. Когато молбата му беше удовлетворена, аз отидох с него и бяхме посрещнати с уважение, което беше изненадващо за нас. Президентът сърдечно поздрави тъста ми с прегръдка. Говорихме за нашите вярвания и му оставихме литература.

През 1991 г. прекратих службата си на пътуващ надзорник, след като 44 години посещавах сборовете в цяла Италия. След това служих 4 години като надзорник на една конгресна зала, но се наложи да прекъсна тази служба поради сериозно заболяване. Днес благодарение на незаслужената милост на Йехова продължавам да участвам целодневно в проповедната дейност. Старая се да давам най–доброто от себе си, за да проповядвам добрата новина и да уча другите, и в момента водя няколко библейски изучавания. Братята все още ми казват, че изнасям докладите си с „огнен“ ентусиазъм. Благодаря на Йехова, че моят плам за истината не е намалял въпреки възрастта ми.

Като младеж бях обзет от страха от смъртта, но точното библейско познание ми донесе сигурна надежда за вечен живот — „живот, и то в изобилие“, както го нарекъл Исус. (Йоан 10:10) Очаквам с нетърпение пълноценен живот, изпълнен с мир, сигурност, щастие и богати благословии от Йехова. Нека отдаваме цялата слава на нашия любещ Създател, чието име имаме честта да носим! (Пс. 83:18)

[Карта на страници 22, 23]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

ШВЕЙЦАРИЯ

БЕРН

Цюрих

Арбон

Щайнах

ИТАЛИЯ

РИМ

Комо

Милано

река Ада

Кастионе Андевено

Фаенца

Сулмона

Вентотене

[Снимка на страница 22]

Пътуваме към Гилеад

[Снимка на страница 22]

С Джузепе по време на училището

[Снимка на страница 23]

На нашата сватба

[Снимка на страница 23]

Моята скъпа съпруга ме подкрепя вече над 55 години