Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Ако едно бебе умре при спонтанен аборт или се роди мъртво, има ли надежда то да бъде възкресено?

За онези, които никога не са изпитвали болката от загубата на бебе в смъртта, може да е трудно да си представят чувствата на онези, които са преживели подобно нещо. При такава загуба някои родители изпитват огромна мъка. Една майка загубила пет деца по този начин. След години тя се радвала да отгледа двама здрави синове. Въпреки това тази жена помни загубата на всяко едно от останалите си деца. През целия си живот тя си мислела на колко години щели да бъдат те, ако бяха оцелели. Дали християните в подобно положение имат основания да се надяват на възкресение, което да възстанови загубата, която са понесли?

Простият отговор на този въпрос е, че не знаем. В Библията не се говори директно за възкресението на бебета, които са били мъртвородени или са загубили живота си при спонтанен аборт. Въпреки това Божието Слово съдържа някои принципи, свързани с този въпрос, които носят известна утеха.

Нека да разгледаме два въпроса във връзка с тази тема. Първо, от гледна точка на Йехова кога започва човешкият живот — при зачеването или при раждането? И второ, как гледа Йехова на нероденото дете — като на отделна личност или просто като на съвкупност от клетки и тъкани в майчината утроба? Библейските принципи дават ясни отговори и на двата въпроса.

Моисеевият закон ясно показвал, че животът започва не при раждането, а много по–рано. Как разбираме това? Според него онзи, който убиел неродено дете, можел да бъде наказан със смърт. В закона било постановено: „Да отсъдиш живот за живот.“ a (Из. 21:22, 23) Следователно нероденото дете в утробата на майката е жив човек. Разбирането на тази неизменна истина е помогнало на милиони християни да отхвърлят умишленото предизвикване на аборт, гледайки на него като на сериозен грях срещу Бога.

Наистина, нероденото дете има свой живот, но до каква степен Йехова цени този живот? Законът, цитиран преди малко, изисквал възрастният човек, който е причинил смъртта на неродено дете, да бъде убит. Ясно е тогава, че животът на нероденото дете има голяма стойност в очите на Бога. Нещо повече, редица откъси в Писанието разкриват, че Йехова гледа на неродените деца като на отделни личности. Например под божествено вдъхновение цар Давид казал за Йехова: „Обвил си ме в утробата на майка ми. ... Твоите очи видяха необразуваното ми вещество; и в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях.“ (Пс. 139:13–16; Йов 31:14, 15)

Йехова вижда също, че неродените деца имат свои характерни черти и притежават голям потенциал за бъдещето. Докато Ревека, съпругата на Исаак, била бременна и очаквала близнаци, Йехова изрекъл пророчество относно двете момчета, които се борели едно с друго в утробата ѝ, което показва, че той явно вече бил забелязал в тях черти, които можели да окажат влияние на много хора далече в бъдещето. (Бит. 25:22, 23; Рим. 9:10–13)

Случаят с Йоан Кръстител също е интересен. В евангелието се казва: „Когато Елисавета чу поздрава на Мария, бебето в утробата ѝ подскочи и Елисавета се изпълни със свети дух.“ (Лука 1:41) Когато описал този случай, лекарят Лука използвал една гръцка дума, която би могла да се отнася както за плода в утробата на майката, така и за новородено бебе. Той използвал същата дума, когато говорел за бебето Исус, което лежало в яслата. (Лука 2:12, 16; 18:15)

Като имаме предвид тези неща, дали Библията ни дава основание да правим голямо разграничение между бебе, което е в утробата, и бебе, което вече е поело първия си дъх? Изглежда нямаме подобно основание. И това е в съгласие с откритията на съвременната наука. Например изследователите са разбрали, че бебето, което е в утробата, може да усеща външните влияния и да реагира на тях. Затова не е изненадващо, че бременната жена развива такава близка връзка с детето, което расте вътре в нея.

Бебетата се раждат след различен период на развитие в утробата на майката. Да разгледаме следния пример. Една майка ражда преждевременно живо бебе, което умира след няколко дни. Друга майка износва напълно бебето си, но детето умира точно преди раждането. Дали първата майка ще има надеждата нейното дете да бъде възкресено просто защото се е случило то да се роди преждевременно, докато втората майка няма да има такава надежда?

Нека да обобщим казаното дотук. Библията ясно учи, че животът започва от зачеването и че Йехова гледа на нероденото дете като на отделна и ценна личност. В светлината на тези библейски истини някои може да смятат, че не е правилно да се твърди, че няма да има надежда за възкресение за нероденото дете, което умира. Всъщност според тях това може да подкопае възгледа ни като християни относно аборта, който до голяма степен е основан именно на тези истини.

В миналото в това списание бяха повдигнати някои въпроси, които сякаш хвърлят съмнение върху възможността да бъдат възкресени децата, които са умрели, преди да се родят. Такъв въпрос например беше дали Бог би имплантирал частично развит ембрион в утробата на някоя жена в рая? Едно по–задълбочено изследване обаче, придружено с молитвен размисъл, помогна на Ръководното тяло да стигне до извода, че подобни разсъждения в действителност нямат връзка с надеждата за възкресение. Исус казал: „За Бога всичко е възможно.“ (Мар. 10:27) Онова, което станало със самия Исус, потвърждава истинността на това твърдение. Неговият живот бил пренесен от небето в утробата на една млада девица — нещо напълно невъзможно от човешка гледна точка.

Дали тогава всичко това означава, че Библията учи, че децата, които са умрели, преди да се родят, ще бъдат възкресени? Трябва да подчертаем, че Библията не отговаря директно на този въпрос и следователно никой няма причина да бъде догматичен относно това. Във връзка с тази тема биха могли да възникнат безкрайно много въпроси. Най–добре обаче би било да избягваме предположенията. Онова, което знаем, е следното: Въпросът остава в ръцете на Йехова Бог, който е изпълнен с милост. (Пс. 86:15) Несъмнено той има искреното желание да възстанови щетите, причинени от смъртта, посредством възкресението. (Йов 14:14, 15) Можем да бъдем уверени, че той винаги върши онова, което е правилно. Йехова ще осигури изцеление за многото рани, които са ни нанесени от живота в тази зла система, като любещо ръководи своя Син, който ще „унищожи делата на Дявола“. (1 Йоан 3:8)

[Бележка под линия]

a Този откъс понякога бива превеждан по начин, който навежда на мисълта, че единствено смъртта на майката щяла да доведе до смъртно наказание. Оригиналният еврейски текст обаче показва, че според закона тези думи можели да се отнасят и за смъртта на нероденото дете.

[Снимка на страница 13]

Йехова ще осигури изцеление за всички болезнени преживявания