Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Бурните времена, в които живял Джон Фокс

Бурните времена, в които живял Джон Фокс

Бурните времена, в които живял Джон Фокс

ПОУЧИЛО ли се е човечеството от миналото? Помисли върху този въпрос, докато четеш за живота на Джон Фокс, англичанин, който написал книга с надеждата, че читателите ще осъдят неописуемите жестокости по онова време.

Наистина, сведенията на Джон Фокс, записани по време на Реформацията, оказали силно влияние на англичаните в продължение на векове. Неговата книга, озаглавена „Дела и монументи на църквата“, била писана повече от 25 години. Според някои тя е втората книга след Библията, която е повлияла толкова много на английския език и култура.

Бурни години

Джон Фокс бил роден в Бостън (Англия) през 1516 или 1517 г. — същото време, когато според някои Мартин Лутер е заковал на вратата на църква във Витенберг (Германия) своите 95 тезиса, или протеста. Следователно Фокс, който бил роден в католическо семейство, израснал в периода, когато реформаторите оспорвали властта и ученията на католическата църква.

Фокс посещавал Оксфордския университет, където изучавал гръцки и еврейски, което му позволило да чете Библията на оригиналните езици. Явно това се отразило на вярванията му като католик. Колегите му дори започнали да се съмняват, че той е станал протестант, и споделили подозренията си с управата на университета. Оттогава действията на Фокс били внимателно следени.

След като през 1543 г. получил магистърска степен, Фокс можел да бъде ръкоположен за свещеник. Но той отказал заради изискването да се положи обет за безбрачие. Това довело въпроса с вярванията му до връхна точка. През 1545 г. Фокс напуснал университета, тъй като имало опасност да го обявят за еретик, което щяло да доведе до смъртна присъда. Той се отказал от обещаваща академична кариера и станал учител на семейство в Стратфорд на Ейвън (Уорикшър), където се оженил за Агнес Рандал.

Агнес, която била от близкия град Ковънтри, разказала на Фокс за вдовица на име Смит, която научила децата си на Десетте Божи заповеди и на молитвата образец на Исус, често наричана Молитвата на Господаря. Тя обаче не поучавала децата си на латински, а на английски. Заради това „престъпление“ жената била изгорена на клада заедно с още шестима мъже с подобни обвинения. Тъй като тази ужасна несправедливост разгневила хората, местният епископ пуснал слуха, че екзекутираните били виновни за „по–сериозно престъпление“, а именно, че са яли месо в петък и през други дни, в които се пости.

Откъде тези хора имали достъп до части от Библията на английски? Около 150 години по–рано, въпреки противопоставянето от страна на църквата, Джон Уиклиф превел Библията от латински на английски. Също така той обучил пътуващи проповедници, познати като лоларди, които носели преписи на части от Писанието и ги четели на хората. Поради тази причина Английският парламент се опитал да спре дейността им. През 1401 г. на епископите им била дадена властта да арестуват, измъчват и изгарят на клада еретиците.

За да не бъде арестуван, Фокс се преместил със семейството си в Лондон, където по–късно подкрепил протестантската идея. Там той превел на английски трактати на немски реформатори, както и други трактати, написани на латински. Освен това самият Фокс написал няколко трактата.

Фокс също започнал да съставя книга с историята на лолардите в Англия, която била завършена през 1554 г. Тя била издадена в Страсбург на латински под формата на малък том от 212 страници. Всъщност това била първата част от книгата му „Дела и монументи на църквата“. Пет години по–късно той добавил още информация към нея, като накрая тя съдържала 750 страници голям формат.

Печалните резултати от нетолерантността

По време на Реформацията в Европа хиляди мъже, жени и деца били убити. През 1553 г. на трона в Англия се възкачила ревностна католичка, известна като Мери Кървавата. Тъй като през 1534 г. Парламентът бил прекратил всички връзки с Рим, кралицата била решена да възвърне влиянието на папата над Англия. По време на петгодишното управление на Мери около 300 мъже и жени, включително водачи на протестантската църква, били изгорени като еретици, а много други умрели в затвора.

Фокс преживял и този период, защото малко след коронясването на Мери отвел семейството си в Базел (Швейцария). През 1559 г., година след като на трона се била възкачила сестрата на Мери Елизабет, която била протестантка, той се върнал в Англия заедно с други изгнаници. Същата година Елизабет възстановила Закона за върховенство *, като така получила пълна власт над църквата. В резултат на това през 1570 г. папа Пий V отлъчил Елизабет от църквата. Не след дълго били разкрити международни заговори против Англия, включително за убийството на протестантската кралица. Поради тази причина стотици католици били обвинени в държавна измяна и били убити по заповед на Елизабет.

Колко много се е отклонило т.нар. християнство — католицизмът и протестантството — от ученията на Исус Христос! Той учел следното: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват.“ (Матей 5:44) Тъй като отхвърлили това ясно напътствие, католиците и протестантите нанесли укор върху християнството, както е предсказано в Библията. Апостол Петър писал, че заради хора, които твърдят, че са християни, „ще се говори лошо за пътя на истината“. (2 Петър 2:1, 2)

Фокс завършил своя труд

В Англия Фокс започнал да работи върху разширено издание на книгата си, като някои от читателите му може да са били свидетели на описаните в нея събития. Първото издание на английски, което имало около 1800 страници и много гравюри, било издадено през 1563 г. и незабавно се превърнало в бестселър.

Второто издание било отпечатано 7 години по–късно. То се състояло от два тома с общо над 2300 страници и 153 илюстрации. През следващата година църквата в Англия наредила екземпляр от книгата на Фокс да бъде поставен до Библията във всички английски катедрали и в домовете на църковните служители, за да може прислугата и посетителите да имат достъп до него. Не след дълго енориите направили същото. Дори неграмотните можели да извлекат полза благодарение на илюстрациите, които оказвали силно и трайно влияние.

По това време Фокс се бил присъединил към пуританите — протестанти, които смятали, че не било достатъчно просто да се отделят от римската църква. Те учели, че всяка следа от католицизма трябва да бъде заличена. Иронично е, че тяхната позиция довела до конфликт с протестантската църква в Англия, която продължавала да се придържа към много от католическите обичаи и доктрини.

Тъй като книгата му изобличила много от религиозните зверства, които белязали бурните времена, в които живял, Джон Фокс оформил начина, по който хората гледали на религията и политиката в Англия за векове наред.

[Бележка под линия]

^ абз. 14 В книгата на Дейвид Монтгомъри „Важни събития в английската история“ се казва, че през 1534 г. Парламентът издал Закона за върховенство, „според който Хенри бил неоспорим глава на църквата, отричането на което се равнявало на държавна измяна. Подписвайки закона, кралят отменил дългогодишни традиции и Англия заела смела позиция, като отхвърлила влиянието на папата над църквата“.

[Блок/Снимка на страница 28]

„КНИГА ЗА МЪЧЕНИЦИТЕ“ ОТ ФОКС

Докато католическата църква продължавала да се бори срещу Реформацията, някои автори на мартиролози в Европа, като Жан Креспен, събирали сведения за преследването и мъченичеството в техните страни. * В резултат на това книгата на Фокс „Дела и монументи на църквата“ била наречена „Книга за мъчениците“. След време, когато били отпечатани ревизирани и съкратени издания на книгата, неофициалното ѝ заглавие заменило заглавието, избрано от Фокс.

[Бележка под линия]

^ абз. 25 Виж статията „Книга за мъчениците“ от Жан Креспен“ в броя на „Пробудете се!“ за март 2011 г.

[Източник]

© Classic Vision/age fotostock

[Снимка на страница 27]

Джон Уиклиф изпратил пътуващи проповедници, познати като лоларди

[Източник]

From the book The Church of England: A History for the People, 1905 Vol. II

[Информация за източника на снимката на страница 26]

From Foxe’s Book of Martyrs