Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Смъртта — дали с нея всичко свършва?

Смъртта — дали с нея всичко свършва?

ПРЕЗ февруари 1987 г. един мъж на 85 години решил да прекрати хемодиализата, която поддържала живота му. Той починал в дома си две седмици по–късно, като до него бил единствено синът му.

Последните мигове, които двамата прекарали заедно, им дали възможност да размишляват върху една тема, която били обсъждали и преди, а именно — има ли живот след смъртта. Бащата, човек с висше образование, бил скептично настроен по този въпрос. Мнението му било повлияно от учението за еволюцията, а самият той бил отвратен от лицемерието в различните религии. Той казвал за себе си, че е агностик, или човек, който смята, че не е възможно да се разбере истината относно съществуването на Бога.

Синът му обаче искал да го утеши и да му вдъхне надежда. Той му показал защо животът след смъртта наистина е възможен. С наближаването на смъртта си бащата признал, че би било хубаво да може да живее отново, да бъде изпълнен с нови сили и да се радва на добро здраве.

Възможно ли е да не се страхуваме от смъртта

Повечето хора, ако не и всички, биха искали да живеят отново, ако беше възможно да бъдат изпълнени с нови сили и да се радват на добро здраве в свят, в който навсякъде цари мир. Хората се различават от животните, за които в Библията се казва, че са „без разум“, или са „същества, притежаващи инстинкт“. (2 Петър 2:12; „Нов международен превод“) Хората погребват своите близки, когато починат. Те мислят за бъдещето. Те не искат да остаряват, да се разболяват и да умират. За съжаление обаче това са неща, с които се сблъсква всеки човек.

Независимо дали става въпрос за тях или за техен близък, когато смъртта наближи, хората са съсипани. В Библията обаче сме подканени да не се страхуваме от смъртта. В нея се казва: „По–добре е да отидеш в дом на жалеене, отколкото в дом на угощение.“ След това се добавя: „Който е жив, нека вземе това присърце.“ (Еклисиаст 7:2, НС) Защо е важно да мислим сериозно по този въпрос?

Една от причините за това е, че хората имат вроденото желание да живеят, и то в мирни и сигурни условия. Мисълта за смъртта, човекът да не съществува, е противна на всекиго. За хората е трудно, дори невъзможно, да приемат тази мисъл. В Библията се обяснява защо е така. В нея се казва, че ‘Бог е положил вечността в ума на човека’, или ‘в сърцето му’. (Еклисиаст 3:11; „Ревизиран стандартен превод“) Хората искат да живеят, а не да умират. Дали това желание щеше да бъде толкова силно, ако първоначалната цел на Създателя не беше хората да живеят вечно? Дали е възможно хората да живеят отново, без никога да боледуват, нито да се чувстват нещастни?

Какви основания съществуват да вярваме в това

Миналата година в едно списание, издавано от Американската асоциация на пенсионерите, беше поместена статия, озаглавена „Живот след смъртта“. Бяха интервюирани много хора на възраст над 50 години и резултатите показаха, че „близо три четвърти (73%) от тях са на мнение, че има живот след смъртта“. От друга страна, в списанието се казва, че почти 25% смятат, че смъртта е краят. Дали обаче на хората им се иска да е така?

В същата статия се цитира изказването на Том, католик от Ню Йорк. Той казва: „Учат ни, че има живот след смъртта, нали? Хора, проповядват се много неща. Просто трябва сам да решиш. Ходя на църковните богослужения. Живея така, сякаш има живот след  смъртта, но не вярвам в това. Ако е вярно, ами, човече, това е само един плюс!“

Подобно на Том, мнозина са скептично настроени относно живота след смъртта. Такъв възглед имал и бащата, споменат в началото на статията. Той често казвал на сина си: „Вярата и религията са за онези, които не могат да приемат, че смъртта е реалност.“ Но както той, така и други скептично настроени хора е трябвало да признаят, че вярата в един всемогъщ Създател ни помага да си обясним някои чудеса, за които просто не съществува друго обяснение.

Например, само три седмици след зачеването, в утробата на майката започват да се образуват мозъчните клетки на бебето. Те се размножават много бързо, понякога достигайки скорост от 250 000 клетки в минута! След девет месеца се ражда едно бебе, чийто мозък има невероятно голям капацитет да научава нови неща. Молекулярният биолог Джеймс Уотсън нарича човешкия мозък „най–сложното нещо, което сме откривали досега в нашата вселена“.

Когато мислиш за такива чудеса, дали, подобно на много други хора, си изпълнен със страхопочитание? Дали при подобен размисъл си намерил отговора на следния въпрос, повдигнат от един човек преди много векове: „Ако умре човек, ще оживее ли?“ Този човек уверено се обърнал към Бога с думите: „Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш [ще копнееш за — НС] делото на ръцете Си.“ (Йов 14:14, 15)

Несъмнено би било добре да разгледаме как ще бъде възможен животът след смъртта и какви доказателства съществуват за това.