От нашите читатели

Новият облик на „Пробудете се!“ Вчера вечерта свърших да чета броя на „Пробудете се!“ от януари 2006 г. Много ми харесва новият облик на списанието. Сега то насърчава читателя повече към изучаване и дизайнът му подбужда към размисъл. От цялото списание виждам, че Йехова се грижи за духовното ни израстване.

Б. Н. (Канада)

Аз съм на шестнайсет години. Нововъведенията в „Пробудете се!“ ще ни помогнат много в изучаването на Библията. Някои статии съдържат поредица от въпроси, които помагат на читателя да размишлява върху прочетеното. С радост използвам „Пробудете се!“ за задачите, които ми поставят в училище. Надявам се, че ще продължавате да ни осигурявате толкова прекрасна и полезна информация.

С. Н. (Намибия)

Укрепен от вярата си в борбата с тежка болест (януари 2006 г.) След като прочетох разказа за Джейсън Стюарт, всичките проблеми, които имам, ми се сториха незначителни. Осъзнах, че Йехова цени службата, която му принасяме според своите обстоятелства. Възхищавам се на съпругата на Джейсън за нейната самопожертвувателност и упование в Йехова. Този разказ ще остане завинаги в сърцето ми и ще ми помага да се справям с проблемите в бъдеще.

С. Р. С. (Перу)

Плаках, когато прочетох разказа на Джейсън, не само защото бях дълбоко развълнувана от страданията му в живота, но и защото, като Свидетелка на Йехова, се гордея, че имам такъв духовен брат. От статията разбрах колко е важно да сме подготвени за изпитанията, понеже „времето и случаят“, може да сполетят всеки един от нас. (Еклисиаст 9:11)

Т. А. (Унгария)

Загубих майка си поради ЛАС. Ето защо разказът на Джейсън докосна сърцето ми. Неговият пример ме насърчи и занапред да давам най–доброто от себе си в службата. Моля се на Йехова да продължава да дава сили на този брат и на съпругата му.

Л. С. Г. (Парагвай)

Фактът, че Джейсън отделял време за задълбочено лично изучаване, докато все още бил здрав, и така в нужния момент имал духовни запаси, от които да черпи, ме накара да се замисля. Това укрепи решимостта ми да изучавам по–усърдно Библията.

Ю. М. (Япония)

Въпроси на младите хора: Защо се наранявам умишлено? (януари 2006 г.) Като девойка се борех с употребата на алкохол и наркотици, но най–трудният проблем, с който съм се сблъсквала, е умишленото самонараняване. Водя непрекъсната борба, но статии като тази ми дават сили да издържам. Не мога да ви опиша колко съм ви признателна.

Е. К. (САЩ)

Наранявам се умишлено още от юношеските си години. Днес съм на 56 години. Преодолях този навик преди четири години, но понякога проблемите ми са толкова големи, че ми се иска отново да прибегна към него. Тази статия достигна най–съкровените кътчета на сърцето ми. Тя ще помогне на хората като мене да започнат нов живот.

Анонимно (Холандия)

На седемнайсет години съм и бих искала да ви благодаря за тази статия. Аз също се боря с умишленото самонараняване. Неотдавна отново се порязах нарочно. После говорих за това с майка си и я помолих заедно да се обърнем към Бога в молитва. Вече  зная, че въпреки моя проблем Йехова ме обича. Вашата статия ми беше от голяма помощ и съм благодарна на Бога за това!

Н. М. (Чехия)

„Не е възможно!“ Такава беше реакцията ми, когато видях тази статия. Аз съм на осемнайсет години и също се наранявам умишлено. Физическата болка ми помага да потискам емоциите си. Често изпитвам желание да се самоизмъчвам и не зная как да се преборя с тези чувства. Много се изненадах, когато видях статията. Очите ми се напълниха със сълзи и благодарих на Йехова в молитва. Само в неговата организация можеш да намериш такава утеха!

А. П. (Русия)

На четиринайсетгодишна възраст започнах да се наранявам умишлено, за да облекча емоционалната болка. Веднъж дори се наложи да ме приемат в болница заради това. Сега си водя дневник и така ми е лесно да следя симптомите. Освен това, когато изпитам желание да се нараня умишлено, се обаждам на близка приятелка. Много ми помага и молитвата. Когато се чувствам недостойна да се моля, приятелите ми и християнските старейшини се молят с мене. Това е трудна битка, но се научих как да я водя и да приемам всяка помощ, така че вече да не се налага да се наранявам.

Н. В. (Германия)

На снимката на първата страница от статията има момиче, което дърпа косата си, а в самата статия се споменава за „Сара“, която скубела косата си, за да се самонаказва. Дъщеря ми страда от заболяване, наречено трихотиломания, при което е характерно човек да си скубе косата. То е свързано с обсесивно–компулсивните разстройства на личността. Причината за него е неудържимо влечение, а не желанието да се нараниш умишлено. Скубането на коса не е стъпка, водеща към умишлено самонараняване.

М. Х. (САЩ)

Отговорът на „Пробудете се!“: Терминът трихотиломания, въведен в края на XIX век, се отнася за разстройство на личността, характеризиращо се с неудържимо влечение към скубане на косата. Снимката в статията имаше за цел да покаже, че някои хора използват скубането на коса като средство за умишлено самонараняване. Това не означава обаче, че всеки, който изпитва непреодолим подтик да скубе косата си, спада към описаните в статията хора, които се нараняват умишлено. Както посочва нашата читателка, понякога този навик е свързан повече с обсесивно–компулсивните разстройства.

При всички случаи, както обясняват някои специалисти, трябва да се вземат предвид подбудите за трихотиломанията, така че лечението да бъде приспособено към нуждите на болния. Затова е препоръчително онези, които страдат от такова заболяване, да се консултират със специалист, за да им бъде поставена индивидуална диагноза и назначено съответното лечение.

Как ще отговориш? (януари 2006 г.) Тази нова рубрика много ми харесва! Със съпруга ми учим внуците си вкъщи и това ще бъде чудесно допълнение към ежедневното им четене на Библията и на статии от „Пробудете се!“ във връзка с учението им. Благодарим ви, че се грижите толкова добре за младите.

Б. Е. (САЩ)

Въпросите в тази рубрика не винаги са лесни, но много се радвам, когато успея да отговоря на тях. Вчера цяла вечер четох тази страница — толкова ми беше интересно! Когато порасна, искам да помагам за издаването на това списание, така че и другите да учат за Йехова!

Д. Х. (САЩ)

Аз съм на осем години. В моето семейство използваме тази страница при семейното си изучаване. Обичаме да правим изследвания. Въпросите „Кой съм аз?“ понякога са трудни, но това предизвикателство ни харесва. Продължавайте все така.

К. У. (САЩ)