Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Дали еволюцията е факт?

Дали еволюцията е факт?

Дали еволюцията е факт?

„ЕВОЛЮЦИЯТА е точно толкова достоверен факт, колкото е и слънчевата топлина“ — твърди професор Ричард Доукинс, виден учен еволюционист. Разбира се, топлината на слънцето е доказана чрез опити и преки наблюдения. Но дали учението за еволюцията е потвърдено по същия неопровержим начин?

Преди да разберем отговора на този въпрос, някои неща трябва да бъдат изяснени. Както отбелязват редица учени, с течение на времето представителите на даден вид може да търпят известни промени. Чарлс Дарвин нарича този процес изменчивост на организмите. Такива промени са установени чрез опити и преки наблюдения и биват използвани от селекционерите на растения и животни. * Тези изменения могат да се приемат като факт. Учените обаче наричат тези малки промени „микроеволюция“. Дори самият термин показва, че според много от учените минималните изменения на организмите служат като доказателство за съвсем различно явление, което никой не е наблюдавал — т.нар. макроеволюция.

Дарвин говорел за нещо надвишаващо такива ясно забележими изменения. В известния си труд „Произход на видовете“ той писал: „Гледам на всички същества не като на отделни творения, а като на потомство на [само] няколко живи същества.“ Дарвин твърдял, че през огромни отрязъци от време първоначалните „няколко живи същества“, или т.нар. прости форми на живот, бавно еволюирали (посредством „съвсем малки изменения“) в милионите различни форми на живот на земята. Според еволюционистите тези малки изменения се натрупали и довели до големите изменения, чрез които рибата се превърнала в земноводно и маймуната в човек. Предполагаемите големи изменения се наричат макроеволюция. За много хора това твърдение звучи разумно. Те смятат, че щом в даден вид * може да се видят малки изменения, тогава е напълно възможно еволюцията да е била причина за големи изменения през огромни периоди от време.

Учението за макроеволюцията се основава на три главни предположения:

1. Мутациите осигуряват изходния материал, необходим за създаването на нов вид *.

2. Естественият подбор води до възникването на нови видове.

3. Вкаменелостите са доказателство за макроеволюционните промени при растенията и животните.

Дали доказателствата за макроеволюцията са достатъчно убедителни, за да я приемем като факт?

Възможно ли е мутациите да произведат нови видове?

Подробностите за дадено растение или животно се определят от информацията в неговия генетичен код, намиращ се в ядрото на всяка клетка. * Учените са открили, че мутациите, или случайните изменения в генетичния код, може да доведат до промени в следващите поколения растения и животни. През 1946 г. Хърман Мълър, нобелов лауреат и основоположник на мутационната генетика, изказал следното твърдение: „Това натрупване на множество редки, предимно минимални изменения, е не само основният начин за изкуственото подобряване на животните и растенията, но и начинът, по който е протекла естествената еволюция, ръководена от естествения подбор.“

Учението за макроеволюцията се основава на твърдението, че мутациите произвеждат не само нови видове, но и съвсем нови семейства растения и животни. Съществува ли начин да се докаже това смело твърдение? Да разгледаме какво показват стогодишните проучвания в областта на генетиката.

В края на 30–те години на XX век учените посрещнали въодушевено идеята, че щом при естествения подбор се получават нови видове растения чрез случайни мутации, то изкуственият подбор на мутациите, ръководен от човека, трябва да е още по–резултатен. „Това породило еуфория сред биолозите като цяло и особено сред генетиците и селекционерите“ — каза в интервю за „Пробудете се!“ Волф–Екехард Льониг, учен от немския институт по растениевъдство „Макс Планк“. На какво се дължала тази еуфория? Льониг, който вече 28 години се занимава с мутационна генетика при растенията, казва: „Учените си мислели, че е настъпил моментът за революция в традиционния метод за развъждане на растенията и животните. Те си мислели, че като стимулират и подбират благоприятните мутации, ще могат да създадат нови и по–добри растения и животни.“ *

Учените в САЩ, Азия и Европа създали скъпи програми за проучване, използвайки методи, за които предполагали, че ще ускорят еволюцията. Какви са резултатите след повече от четирийсет години интензивни проучвания? Ученият Петер фон Сенгбуш казва: „Независимо от значителните разходи опитът чрез радиация да се култивират все по–продуктивни сортове до голяма степен се оказа провал.“ Льониг казва: „През 80–те години на XX век надеждите и еуфорията сред учените навсякъде завършиха с провал. В западните страни мутационната селекция вече не е отделен клон в проучванията. Повечето мутанти се оказаха с ‘вредни изменения’, тоест загинаха или станаха по–слаби от естествените сортове.“ *

Въпреки това благодарение на данните от стогодишните проучвания върху мутацията като цяло, от които около седемдесет години бяха посветени на мутационната селекция, учените могат да стигнат до някакво заключение относно способността на мутацията да създава нови видове. След като обсъжда доказателствата, Льониг прави следния извод: „Мутациите не могат да превърнат никой от първоначалните видове [растения или животни] в съвсем нов вид. Това заключение съответства на всички опити и резултати от проучванията в областта на мутацията, проведени през XX век, както и на законите за вероятността. Така законът за повтарящите се отклонения показва, че генетично правилно определените видове имат граници, които не могат да бъдат премахнати или пренебрегнати чрез случайни мутации.“

Нека да помислим върху значението на гореспоменатите факти. Ако висококвалифицирани учени не са в състояние да създадат нов вид с помощта на изкуствено предизвикване и подбиране на благоприятни мутации, доколко вероятно е един процес без намесата на разум да доведе до по–добри резултати? Щом проучванията показват, че мутациите не могат да преобразяват първоначалния вид в друг, нов вид, как точно би трябвало да е протекла макроеволюцията?

Дали чрез естествения подбор се създават нови видове?

Дарвин смятал, че онова, което нарекъл естествен подбор, щяло да благоприятства развитието на онези форми на живот, които са най–добре приспособени към средата, докато не толкова добре приспособените форми на живот постепенно щели да отмрат. Съвременните еволюционисти учат, че при разпространението и изолацията на видовете благодарение на естествения подбор остават онези от тях, чиито генни мутации са ги направили най–годни за новата среда. Впоследствие, както казват еволюционистите, тези изолирани групи се превръщат в съвсем нови видове.

Както беше отбелязано по–горе, резултатите от проучванията ясно показват, че мутационните процеси не могат да създадат съвсем нови видове растения и животни. Но какво доказателство използват еволюционистите в подкрепа на твърдението, че при естествения подбор благоприятните мутации произвеждат нови видове? В една брошура, издадена през 1999 г. от Американската национална академия на науките, се казваше: „Особено ярък пример за [еволюцията на нови видове] са тринайсетте вида чинки, проучвани от Дарвин на Галапагоските острови и познати днес като Дарвинови чинки.“

През 70–те години на XX век група учени, начело с Питър и Роузмари Грант, започнаха да проучват тези чинки и откриха, че след като една година на острова имало суша, птиците с малко по–големи клюнове преживели по–лесно неблагоприятните условия. Тъй като размерът и формата на клюна е един от основните начини за разграничаването на тринайсетте вида чинки, се смяташе, че тези открития са от голямо значение. В брошурата се казва още: „[Питър и Роузмари] Грант изчислиха, че ако на всеки десет години на острова има суша, само след двеста години може да се появи нов вид чинки.“

В брошурата на Американската национална академия на науките обаче не се споменават някои важни, но неудобни факти. През годините след сушата, чинките с по–малки клюнове отново надминали по брой останалите. Затова през 1987 г. Питър Грант и студентът Лайл Гибс написали в научното списание „Нейчър“, че са забелязали „промяна в посоката на подбора“. През 1991 г. Грант писал, че „[броят на представителите в] популацията, подчинена на естествения подбор, се колебае“ при всяка промяна на климата. Учените забелязали също, че някои от различните „видове“ чинки се кръстосват и потомството преживява по–добре от родителите. Питър и Роузмари Грант стигнали до извода, че ако „видовете“ продължават да се кръстосват, това може да доведе до смесването на два „вида“ в един само след двеста години.

През 1966 г. еволюционният биолог Джордж Кристофър Уилямс писал: „Според мене е жалко, че теорията за естествения подбор беше развита като обяснение за еволюционните промени. Тя е много по–важна като обяснение за приспособяването.“ Еволюционистът Джефри Шварц писа през 1999 г., че ако заключението на Уилямс е правилно, естественият подбор може да помага на видовете да се приспособяват към променящите се условия за съществуване, но „не създава нищо ново“.

Наистина, Дарвиновите чинки не са се превърнали в „нищо ново“. Те продължават да са чинки. Фактът, че се кръстосват помежду си, хвърля съмнение върху методите, които някои еволюционисти използват, за да определят видовете. Освен това те показват, че дори престижни научни академии може да представят предубедено доказателствата.

Дали палеонтологичните находки доказват наличието на макроеволюционни промени?

След като прочете споменатата по–горе брошура на Американската национална академия на науките, читателят остава с впечатлението, че откритите от учените вкаменелости предоставят достатъчно доказателства за макроеволюцията. В брошурата се казва: „Намерени са толкова междинни форми между рибите и земноводните, между земноводните и влечугите, между влечугите и бозайниците, както и при приматите, че често е трудно да се определи къде точно един вид преминава в друг.“

Това смело твърдение е доста изненадващо. Защо? През 2004 г. в списание „Нешънъл Джиографик“ данните от палеонтологичните находки бяха описани като „филм за еволюцията, в който 999 на всеки 1000 кадъра са били отрязани при монтажа“. Дали останалите кадри, по един на хиляда, наистина са доказателство за процеса на макроеволюция? Какво всъщност показват вкаменелостите? Найлс Елдредж, който е ревностен еволюционист, признава, че според палеонтологичните доказателства за дълги отрязъци от време „сред повечето видове не са се натрупали почти никакви еволюционни промени“.

Досега учените по целия свят са намерили и класифицирали около двеста милиона големи фосила и милиарди микрофосили. Много учени потвърждават, че многобройните подробни данни, които вкаменелостите разкриват, показват, че всички по–големи групи животни са се появили изведнъж и са останали почти неизменени, а много видове са изчезнали така внезапно, както са се и появили. След като разглежда доказателствата, осигурени от вкаменелостите, биологът Джонатан Уелс пише: „На равнище царства, типове и класове, не се наблюдава произход от един общ прародител чрез изменчивост на организмите. Вкаменелостите и молекулярните доказателства показват, че еволюционната теория дори не е добре обоснована.“

Еволюцията — факт или мит?

Защо много видни еволюционисти настояват, че макроеволюцията е факт? След като критикува някои от разсъжденията на Ричард Доукинс, влиятелният еволюционист Ричард Лиуонтин пише, че много учени са склонни да приемат научни твърдения, които противоречат на здравия разум само защото ‘вече са обвързани с материализма’. * Много учени отказват дори да обмислят възможността за съществуването на интелигентен Проектант и Конструктор, защото, както пише Лиуонтин, „не можем да допуснем Божествена намеса в живота си“.

Във връзка с това в „Сайънтифик Америкън“ са цитирани думите на социолога Родни Старк: „Вече двеста години се разпространява идеята, че ако искаш да си човек на науката, трябва да пазиш ума си от оковите на религията.“ Той казва още, че в университетите, където се правят проучвания, „религиозните хора мълчат“, докато „нерелигиозните налагат мнението си“. Според Старк „във висшите [научни среди] да си нерелигиозен е предимство“.

Ако си склонен да приемеш учението за макроеволюцията, трябва да вярваш, че учените агностици или атеисти няма да позволят на личните си схващания да повлияят на тълкуванието им на научните открития. Трябва да приемеш, че мутациите и естественият подбор са създали всички сложни форми на живот, въпреки че вече сто години проучванията на милиарди случаи на мутация доказват, че в нито един от тях мутационните процеси не са превърнали един точно определен вид в съвсем нов. Трябва да приемеш, че всички създания са еволюирали постепенно от общ прародител, макар и вкаменелостите да дават ясно доказателство, че основните разновидности растения и животни са се появили изведнъж и не са еволюирали в други, дори за огромен период от време. Дали такова убеждение ти се струва разумно и основано на факти, или по–скоро на мит?

[Бележки под линия]

^ абз. 3 Селекционерите на кучета чифтосват внимателно животните, така че потомството им да има например по–къси крака или по–дълга козина. Но промените, които настъпват, в крайна сметка често се дължат на увреждания във функциите на гените. Например малкият размер на дакелите се дължи на нарушено развитие на хрущяла, водещо до неестествено нисък ръст.

^ абз. 4 Макар че думата „вид“ се среща често в тази статия, трябва да се отбележи, че в библейската книга Битие нейното значение е по–общо. В много от случаите онова, което учените наричат еволюция на нов вид, е просто разновидност на „вида“ според значението на думата в Битие.

^ абз. 6 Виж блока „Класификация на организмите“.

^ абз. 11 Проучванията показват, че цитоплазмата, мембраната и другите части на клетката също играят роля в структурата и функциите на организма.

^ абз. 13 Изказванията на г–н Льониг в тази статия отразяват личното му мнение и не представят възгледа на целия институт по растениевъдство „Макс Планк“.

^ абз. 14 Опитите с мутациите многократно показваха, че броят на новите мутанти непрекъснато намалява, а вече съществуващите мутанти продължават да се появяват. Така ученият Льониг формулира „закона за повтарящите се отклонения“. Освен това по–малко от 1% от мутантите бяха избирани за по–нататъшни проучвания и по–малко от 1% от тях бяха годни за търговска употреба. Резултатите от мутационната селекция при животните бяха още по–безуспешни и този метод беше прекратен.

^ абз. 29 Терминът „материализъм“ тук се отнася за теорията, че физическата материя е единствената или основна действителност, че всичко във вселената, включително и животът, е започнало да съществува без свръхестествена намеса.

[Текст в блока на страница 15]

„Мутациите не могат да превърнат никой от първоначалните видове [растения или животни] в съвсем нов вид“

[Текст в блока на страница 16]

В най–добрия случай от Дарвиновите чинки научаваме, че даден вид може да се приспособява към променящите се климатични условия

[Текст в блока на страница 17]

Както се вижда от вкаменелостите, всички големи групи животни са се появили изведнъж и на практика не са се изменили

[Таблица на страница 14]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ОРГАНИЗМИТЕ

Организмите са класифицирани в групи — от видове до царства, — като всяка следваща група обхваща повече организми. * Сравни например класификацията на човека и на плодовата мушица.

ЧОВЕК ПЛОДОВА МУШИЦА

Вид Сапиенс Меланогастер

Род Хомо Дрозофила

Семейство Хоминиди Дрозофили

Разред Примати Двукрили

Клас Бозайници Насекоми

Тип Хордови Членестоноги

Царство Животни Животни

[Бележка под линия]

^ абз. 49 Забележка: В Битие, първа глава, четем, че растенията и животните щели да се възпроизвеждат ‘според видовете си’. (Битие 1:12, 21, 24, 25) Но думата „вид“, използвана в Библията, не е научен термин и не бива да се смесва с научното определение за вид.

[Източник]

Таблицата е направена въз основа на книгата „Символи на еволюцията — наука или мит? Защо голяма част от онова, което преподаваме относно еволюцията, е погрешно“ от Джонатан Уелс.

[Снимка на страница 15]

Мутиралата плодова мушица (горе), въпреки че е изменена, продължава да е плодова мушица

[Източник]

© Dr. Jeremy Burgess/Photo Researchers Inc.

[Снимка на страница 15]

Опитите с мутациите при растенията многократно показваха, че броят на новите мутанти непрекъснато намалява, а вече съществуващите мутанти продължават да се появяват (Мутантът има по–големи цветове)

[Информация за източника на снимката на страница 13]

From a Photograph by Mrs. J. M. Cameron/ U.S. National Archives photo

[Информация за източника на снимката на страница 16]

Глави на чинки: © Dr. Jeremy Burgess/ Photo Researchers Inc.

[Информация за източника на снимката на страница 17]

Динозавър: © Pat Canova/Index Stock Imagery; вкаменелости: GOH CHAI HIN/AFP/Getty Images