Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Проблемите на човечеството — дали някога ще бъдат разрешени?

Проблемите на човечеството — дали някога ще бъдат разрешени?

Проблемите на човечеството — дали някога ще бъдат разрешени?

„ЕДНА четвърт от световното население живее в бедност, 1,3 милиарда души оцеляват с по–малко от 1 долар на ден, 1 милиард души са неграмотни, 1,3 милиарда души нямат достъп до чиста питейна вода и 1 милиард души гладуват ежедневно.“ Това се отбелязва в едно сведение от Ирландия относно положението в света.

Какво трагично обвинение за неспособността на човека да намери трайно разрешение на световните проблеми! Тези проблеми изглеждат дори още по–трагични, когато осъзнаваш, че изумителното мнозинство от хората, описано в това сведение, са беззащитни жени и деца. Не е ли ужасно, че днес, през 21–ви век, техните права продължават да бъдат „нарушавани ежедневно с такава честота, която не се поддава на изчисления“? — „Положението на децата по света през 2000 г.“.

„Един нов свят в рамките на едно поколение“

Представители на Международния фонд на ООН за подпомагане на децата изразяват увереност, че „отчаянието, което това ужасно отношение ... е предизвикало в живота на хората по цялото земно кълбо, може да бъде разсеяно“. Деятелите на организацията казват, че ужасните условия, които понасят понастоящем тези нещастни милиарди хора, не са „нито неизбежни, нито непроменими“. Всъщност тези общественици отправят призив към „всички хора да осъществят един нов свят в рамките на едно поколение“. Това, както се надяват те, ще бъде свят, в който цялото човечество ще бъде „освободено от бедност и дискриминация, освободено от насилие и болести“.

Онези хора, които изразяват подобни чувства, извличат вдъхновение от факта, че дори днес загрижени хора извършват огромна работа, за да облекчат печалните последствия от „привидно безкрайните конфликти и кризи“. Например през изминалите 15 години Проектът за децата от Чернобил „помогна да се намалят страданията на стотици деца, засегнати от раковите заболявания, които радиоактивният облак остави след себе си“. („Айриш екзаминър“, 4 април 2000 г.) Агенциите за оказване на помощ, големи и малки, безспорно облекчават страданията на безбройните жертви на войни и бедствия.

Но онези, които участват в такива хуманитарни акции, са реалисти. Те знаят, че проблемите, с които се сблъсква човечеството, „са още по–широко разпространени и по–дълбоко вкоренени, отколкото бяха дори само преди едно десетилетие“. Дейвид Бег, изпълнителен директор на организацията Ирландска благотворителна грижа, казва, че „персоналът, поддръжниците и дарителите откликнали по чудесен начин“, когато Мозамбик бил поразен от катастрофално наводнение. „Но — добавя той — ние не можем да се справим сами с големите мащаби на такива катастрофални бедствия.“ Относно усилията за помощ в Африка той откровено признава: „Слабите пламъчета на няколкото свещички на надежда, които съществуват, примигват безсилно.“ Мнозина ще се съгласят, че неговите думи обобщават точно и ситуацията в световен мащаб.

Възможно ли е реалистично да смятаме, че ще видим очаквания с надежда „нов свят в рамките на едно поколение“? Макар че сегашните хуманитарни акции са наистина похвални, несъмнено е разумно да разгледаме друга възможност за справедлив и мирен нов свят. Библията сочи към тази перспектива, както ще бъде разгледано в следващата статия.

[Информация за източника на снимката на страница 2]

Трета страница — деца: UN/DPI Photo by James Bu