Ние можем да се поучим от първата човешка двойка

БОГ огледал планетата Земя. Той я подготвял, за да бъде населена от хората. Видял, че всичко, което направил, било добро. Всъщност, когато тази работа била завършена, той обявил, че тя била ‘твърде добра’. (Битие 1:12, 18, 21, 25, 31) Но преди да достигне до това окончателно заключение, Бог споменал нещо, което ‘не било добре’. Разбира се, той бил направил всичко без недостатък. Просто неговото творение още не било завършено. „Не е добре за човека да бъде сам — казал Йехова, — ще му създам подходящ помощник.“ — Битие 2:18.

Целта на Йехова била човешкото общество да се радва на вечен живот в здраве, щастие и изобилие в един земен рай. Бащата на цялото  човечество бил Адам. Неговата съпруга Ева станала „майка на всички живи“. (Битие 3:20) Въпреки че сега земята е изпълнена с милиарди техни потомци, хората са далеч от съвършенството.

Разказът за Адам и Ева е добре познат. Но каква е практическата полза за нас от него? Какво можем да научим от преживяванията на първата човешка двойка?

„Мъж и жена ги създаде“

Когато Адам давал имена на животните, той видял, че те имат партньори, а той няма. Така че когато видял прекрасното творение, което Йехова оформил от неговото ребро, мъжът се зарадвал. Като осъзнал, че по уникален начин то било част от него, Адам възкликнал: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета.“ — Битие 2:18–23.

Човекът се нуждаел от „помощник“. И ето, той имал някой, който бил напълно подходящ за това. Ева напълно подхождала да бъде допълнение на Адам в грижата за техния дом–градина и животните, в това да имат деца, в осигуряването на мисловни подбуди и подкрепа, идващи от един истински другар. — Битие 1:26–30.

Йехова осигурявал всичко, което съпрузите могли да желаят в границите на разумното. Като завел Ева при нейния съпруг и така утвърдил техния съюз, Бог основал институциите на брака и семейството, посредством които обществото щяло да бъде организирано. Повествованието в Битие казва: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът.“ И когато Йехова благословил първата семейна двойка и им казал да се плодят, той ясно възнамерявал всяко дете да бъде родено в любещо семейство, с баща и майка, които да се грижат за него. — Битие 1:28; 2:24.

„По Божия образ“

Адам бил съвършен син на Бога, направен по негов ‘образ и подобие’. Но тъй като „Бог е дух“, приликата не би могла да е физическа. (Битие 1:26; Йоан 4:24) Подобието се състои в качествата, които издигат човека далеч над животните. Да, още от началото в човека били внедрени качествата любов, мъдрост, сила и справедливост. Той бил надарен със свободна воля и способност за развиване на духовност. Един вроден морален усет — или съвест — му давал възможност да различава правилното от погрешното. Човекът притежавал мисловни способности, които му позволявали да размишлява върху причината на човешкото съществуване, да трупа познание за своя Създател и да развива близост с Бога. Подготвен по този начин, Адам имал всичко, от което се нуждаел, за да изпълни ролята си като управител на божиите земни творения.

Ева престъпва закона

Несъмнено Адам бързо осведомил Ева за единствената забрана, която Йехова наложил: те можели да вземат плодове от всички дървета в техния дом–градина с изключение на едно — дървото за познаване на доброто и злото. Те не бивало да ядат от него. Ако вземели от него, същия ден щели да умрат. — Битие 2:16, 17.

Не след дълго бил повдигнат един спорен въпрос, който засягал забранения плод. Ева била заговорена от змия, използувана като говорител от един невидим дух. Наглед невинно, змията попитала: „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ Ева отговорила, че им било разрешено да ядат от всяко дърво в градината с изключение на едно. Но тогава змията възразила на думите на Бога, като казала на жената: „Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото.“ Жената започнала да вижда забраненото дърво в различна светлина. ‘Дървото било добро за храна и приятно за очите.’ Напълно измамена, Ева нарушила божия закон. — Битие 3:1–6; 1 Тимотей 2:14.

Дали грехът на Ева бил неизбежен? Съвсем не! Постави се на нейно място. Твърдението на змията напълно изопачило онова, което Бог и Адам казали. Как щеше да се почувствуваш ти, ако един непознат твърди, че някой, когото обичаш и на когото се  доверяваш, е постъпил нечестно? Ева трябвало да реагира по–различно, като прояви отвращение и възмущение, отказвайки дори да слуша. Коя била тази змия, та да поставя под въпрос праведността на Бога и думите на съпруга ѝ? От уважение към принципа на главенството Ева трябвало да потърси съвет, преди да вземе някакво решение. Ние също трябва да направим това, ако някога ни бъде поднесена информация, противоположна на осигурените от Бога наставления. Но Ева се доверила на думите на изкусителя, като пожелала сама да решава кое е добро и кое е зло. Колкото повече Ева мислела за тази идея, толкова повече тя ѝ харесвала. Каква грешка направила тя, като подхранвала едно погрешно желание, вместо да го махне от ума си или да обсъди нещата с главата на своето семейство! — 1 Коринтяни 11:3; Яков 1:14, 15.

Адам се вслушва в гласа на жена си

Скоро Ева убедила Адам да се присъедини към нея в греха. Как можем да обясним неговото мекушаво съгласие? (Битие 3:6, 17) Адам бил изправен пред конфликт относно лоялността си. Дали щял да се подчини на Създателя си, който му бил дал всичко, включително и любимата партньорка Ева? Дали щял да потърси наставление от Бога относно това как да постъпи? Или щял да се присъедини към съпругата си? Адам знаел много добре, че онова, което тя се надявала да придобие, като яде от забранения плод, било илюзорно. Апостол Павел бил вдъхновен да напише: „Адам не се излъга; но жената се излъга, та падна в престъпление.“ (1 Тимотей 2:14) Така че Адам съзнателно избрал да не се подчини на Йехова. Явно страхът му от това да бъде разделен от жена си бил по–голям от вярата в способността на Бога да поправи положението.

Постъпката на Адам била самоубийство. Тя също така се равнявала на убийството на цялото потомство, на което Йехова милостиво му позволил да стане баща, тъй като всички деца на Адам били родени като  осъдени на смърт поради греха. (Римляни 5:12) Колко висока е цената на егоистичното непокорство!

Последствията от греха

Непосредственият резултат от греха бил срамът. Вместо с радост да се забързат за разговора с Йехова, съпрузите се скрили. (Битие 3:8) Приятелството им с Бога било разбито. Когато били разпитвани относно това, което били направили, те не проявили разкаяние, макар че и двамата били наясно, че били нарушили божия закон. Като яли от забранения плод, те обърнали гръб на божията доброта.

В резултат на това Бог посочил, че увеличена болка щяла да съпътствува раждането. Ева щяла да копнее за съпруга си, а той щял да властвува над нея. По този начин нейният опит да си присвои независимост довел до точно обратното. От този момент нататък Адам щял да се храни с плода на земята, който щял да добива с мъка. Вместо да удовлетворява глада си без усилия, както било в Едемската градина, той щял да бъде принуден да се прехранва с тежък труд, докато не се върнел в праха, от който бил направен. — Битие 3:16–19.

Накрая Адам и Ева били изгонени от Едемската градина. Йехова казал: „Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно . . .“ „Изречението е незавършено — отбелязва ученият Гордън Уинъм — и на нас е оставено да довършим божията мисъл; вероятно, ‘нека го изгоня от градината’. Обикновено един библейски писател представя пълната божия мисъл. Но тук пропускането на завършека на изречението предава бързината, с която действувал Бог. Той още не бил свършил да говори и те вече били изгонени от градината.“ (Битие 3:22, 23) Явно тогава всякакво общуване между Йехова и двамата от първата човешка двойка престанало.

Адам и Ева не умрели физически през същия този 24–часов ден. Но те умрели в духовен смисъл. Непоправимо отчуждени от извора на живот, те започнали да западат в смъртта. Представи си колко горчива трябва да е била тяхната първа среща със смъртта, когато вторият им син Авел бил убит от Каин, техния първороден! — Битие 4:1–16.

След тази случка е известно сравнително малко за първата човешка двойка. Когато Адам бил на 130 години, бил роден техният трети син Сит. Адам умрял 800 години по–късно, на 930 години, след като станал баща на „синове и дъщери“. — Битие 4:25; 5:3–5.

Поука за нас

Освен че разкрива причината за деградиралото състояние на човешкото общество днес, библейското повествование за първата семейна двойка ни дава една основна поука. Всяка претенция за независимост от Йехова Бог е абсолютна глупост. Онези, които са истински мъдри, проявяват вяра в Йехова и неговото Слово, а не в своята предполагаема самостоятелност относно познанието. Йехова определя какво е добро и зло и всъщност да вършим онова, което е правилно, означава да му се подчиняваме. Да съгрешаваме, означава да нарушаваме Неговите закони и да пренебрегваме принципите Му.

Бог предложил и все още предлага всичко, което човечеството може да пожелае — вечен живот, свобода, удовлетворение, щастие, здраве, мир, благополучие и откриване на нови неща. Но за да се насладим на всичко това, е необходимо да признаваме своята пълна зависимост от небесния ни Баща, Йехова. — Еклисиаст 3:10–13; Исаия 55:6–13.

[Блок/Снимка на страница 26]

Дали повествованието за Адам и Ева е просто мит?

Вярването в един първоначален рай, който бил загубен поради греха, било широко разпространено между древните вавилонци, асирийци, египтяни и други. Общо за всички разкази било дървото на живота, плодът от което щял да даде вечен живот на онези, които вземат от него. Така човечеството запомнило, че нещо трагично се случило в Едемската градина.

Днес мнозина отхвърлят библейското повествование за Адам и Ева просто като мит. Но повечето учени потвърждават, че човешкият род представлява едно семейство с общ произход. Много теолози смятат, че е невъзможно да се отрече, че последствията от първоначалния грях, извършен от един общ праотец, са пренесени в човечеството. Вярването, че човекът се е развил не от един източник, а от няколко, би ги принудило да кажат, че един първоначален грях бил извършен от няколко предци. На свой ред това би ги принудило да отхвърлят Христос, ‘последния Адам’, който откупил човечеството. Но пред Исус и неговите ученици не стояла такава дилема. Те признавали, че повествованието в Битие е действително. — 1 Коринтяни 15:22, 45; Битие 1:27; 2:24; Матей 19:4, 5; Римляни 5:12–19.