Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

ОТ ИСТОРИЯТА

Укази, които разделили континенти

Укази, които разделили континенти

След като Христофор Колумб се върнал от първото си пътуване до Америка през 1493 г., кралете на Испания и Португалия започнали да спорят за правото на колонизация и търговия с новооткритите земи. Испания се обърнала към папа Александър VI за да разреши спора.

КРАЛЕ И ПАПИ ДЕЛЯТ КОНТИНЕНТИ

Испания, Португалия и папството вече били обсъждали господството над новите земи. През 1455 г. папа Николай V дал на португалците пълни права да изучават земите и островите по атлантическото крайбрежие на Африка и да обявяват за свое всичко, което намерят там. През 1479 г. с договора от Алкасоваш португалският крал Афонсо V и синът му Жуан отстъпили Канарските острови на испанските владетели Фердинанд и Изабела. В замяна Испания признала монопола на Португалия върху африканската търговия и властта ѝ над Азорските острови, Кабо Верде и Мадейра. Две години по–късно папа Сикст IV потвърдил този договор, уточнявайки, че всяко ново откритие на юг и на изток от Канарските острови ще принадлежи на Португалия.

Но Жуан, който вече бил крал Жуан II заявил, че намерените от Колумб земи са собственост на Португалия. Испанските монарси не били съгласни и поискали от новия папа Александър VI правото да колонизират и християнизират местата, достигнати от Колумб.

С едно драсване на перото папа Александър VI разделил континенти

В отговор Александър издал три указа. Първият, „с пълномощия от Всемогъщия Бог“, давал на Испания пълна и вечна власт над новите територии. Вторият чертаел вертикална демаркационна линия, минаваща на около 560 км на запад от Кабо Верде. Всички земи, които вече били или щели да бъдат открити на запад от тази линия, Александър обявил за испански. С едно драсване на перото папата разделил континенти! Третият указ изглежда позволявал на Испания да владее и на изток, чак до Индия. Това, разбира се, разгневило крал Жуан, чиито поданици наскоро успели да заобиколят Африка от южната страна и така да разширят португалското влияние до Индийския океан.

НОВА ЛИНИЯ НА КАРТАТА

Недоволен от Александър *, крал Жуан преговарял направо с Фердинанд и Изабела. „Страхуващи се от безмилостните португалци и погълнати от завладяването на Новия свят, испанските владетели повече от всичко искали да се постигне разумен компромис“, казва писателят Уилям Бернщайн. Затова през 1494 г. в испанския град Тордесиляс бил подписан договор.

Тордесиляският договор запазил линията, начертана от Александър, но я преместил 1480 км по̀ на запад. На теория цяла Африка и Азия сега „принадлежали“ на Португалия, а Новият свят бил за Испания. Но с това изместване на линията на запад Португалия всъщност получила по–голямата част от все още неоткритата земя, по–късно известна като Бразилия.

Указите, които упълномощили Испания и Португалия да владеят и защитават новопридобитите земи, били използвани като основание за много кръвопролития. Тези решения не само потъпкали правата на местното население — заради което впоследствие то било потискано и експлоатирано, — но също векове наред подклаждали борби между народите за власт и свобода на моретата.

^ абз. 9 За повече информация относно този безчестен папа виж статията „Александър VI — папата, когото Рим няма да забрави“ в „Стражева кула“ от 15 юни 2003 г., стр. 26–29.