Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Астрономите през Средновековието

Астрономите през Средновековието

Астрономите през Средновековието

ПРЕЗ историята хората с въодушевление са наблюдавали слънцето, луната и звездите. Като изучавали позицията и движението на небесните тела, те можели да отброяват дните, месеците и годините.

Арабите били сред многото народи, които изучавали нощното небе. Златният век на науката в Близкия изток започнал през IX век и на астрономите, говорещи арабски, се гледало като на експерти. Постиженията им изиграли съществена роля в развитието на астрономията. Нека разберем как станало това.

Пионери в астрономията

През VII и VIII век ислямът се разпространил на запад от Арабия към Северна Африка и Испания и на изток чак до Афганистан. Учените в тази огромна територия черпели от научното познание на персийците и гърците, което в голяма степен било повлияно от вавилонците и египтяните.

През IX век важни научни текстове били преведени на арабски, включително трудовете на гръцкия астроном Птолемей. * Абасидите, чиято династия се простирала от Афганистан до Атлантическия океан, се сдобили със санскритски текстове от Индия, съдържащи изобилие от информация в областта на математиката, астрономията и други науки.

В ислямския свят астрономията била на почит. Една от причините била връзката ѝ с поклонението на мюсюлманите. Те вярвали, че трябва да се молят обърнати към Мека, и астрономите можели да определят от всяко едно място къде се намира тя. До XIII век в някои джамии дори имало назначен професионален астроном, който помагал на поклонниците да разберат кога е точното време за молитва. Благодарение на информацията, с която разполагали, астрономите можели също да посочат датите на религиозните празници и обичаи, като например постите през месец рамадан. Освен това те можели да помогнат на поклонниците, пътуващи за Мека, да разберат колко дълго ще продължи пътуването им и кой е най–добрият маршрут.

Подкрепа от властта

До началото на IX век астрономията станала част от обучението на всеки учен в Багдад. Халиф ал–Мамун създал обсерватория в града, а след това и друга в Дамаск. Работещите там географи и математици старателно анализирали и сравнявали астрономическата информация от персийците, индийците и гърците. В много други градове в Близкия изток също били построени обсерватории *.

Учените, които работели в тези центрове, постигнали значителни за онова време успехи. Например още през 1031 г. Абу Рейхан ал–Бируни изказал предположението, че планетите се движат в елиптични, а не в кръгови орбити.

Измерване на земята

С разпространението на исляма се засилил интересът към картографията и навигацията. Картографите искали изчисленията им да са изключително точни и често успявали да го постигнат. За да изготви прецизна карта на света и да отбележи на нея паралелите, халиф ал–Мамун изпратил два екипа от учени в Сирийската пустиня. Носейки със себе си астролабии, измервателни пръчки и въжета, екипите тръгнали в противоположни посоки, докато не забелязали промяна от един градус в положението на Полярната звезда над хоризонта. Те изчислили, че изминатото разстояние се равнява на един градус географска ширина, или 1/360 от обиколката на Земята. Така те пресметнали, че полярната обиколка на Земята е равна на 37 369 километра — цифра, която много се доближава до истинската, 40 008 километра.

Обсерваториите в Близкия изток разполагали със забележително разнообразие от сложни уреди — астролабии, квадранти, секстанти, слънчеви часовници и други пособия, които били използвани за изследване и проследяване на движението на небесните тела. Някои от тези уреди били с огромни размери. Конструкторите им мислели, че колкото по–големи са те, толкова по–точни ще бъдат.

Наследството на средновековните астрономи

Постиженията на астрономите през Средновековието били впечатляващи. Те направили списъци и рисунки на съзвездията, дали имена на звездите, създали по–точни календари и продължили да усъвършенстват таблиците за движението на небесните тела. Астрономите можели точно да определят местоположението на Слънцето, Луната и петте видими планети през деня и през нощта, което било от изключително значение за навигацията. Като наблюдавали небесните тела, те можели и да измерват времето и да съставят календар.

Със своите теории за движението на планетите астрономите, говорещи арабски, били много близо до разрешаването на противоречията в модела на вселената на Птолемей. Но те не разбрали, че планетите не се въртят около Земята, а около Слънцето. Въпреки това направили изключително точни схеми на движенията на звездите и откритията им се оказали ценно наследство за астрономите по цял свят.

[Бележки под линия]

^ Гърците вече били стигнали до извода, че Земята има сферична форма, защото колкото по на юг пътувал човек, толкова по–близо до хоризонта се виждала Полярната звезда.

^ Често причината за построяването им бил интересът на владетеля към астрологията.

[Текст в блока на страница 17]

Астрономи записват движението на планетите в алманаси, съставяни в целия ислямски свят

[Блок/Снимки на страница 19]

ДРЕВЕН „ДЖОБЕН КОМПЮТЪР“

Уредът астролабия, предшественик на секстанта, е смятан за „най–важното астрономическо изобретение преди телескопа“. Средновековните учени в Близкия изток използвали този уред, за да определят времето и позициите на небесните тела.

Астролабията представлява стереографска проекция на небето върху метален диск. Външната част на матрицата, върху която бил поставен металният диск, била разграфена на градуси или понякога на часовете от деня. Уредът се държал с изпъната нагоре ръка и чрез въртяща се стрелка (алидада) се определяло на каква височина над хоризонта се намира определена звезда. След това резултатите се разчитали с помощта на скали подобни на скалите, използвани при логаритмичните линии.

Уредът имал много приложения — например служел за разпознаване на звезди, за определяне точното време на изгрева и залеза, за уточняване местоположението на Мека, за измерване на земята, за изчисляване височината на различни обекти и за навигация. За времето си астролабията била истински „джобен компютър“.

[Снимки]

Астролабия от XIII век

Астролабия във формата на квадрант от XIV век

[Източници]

Астролабия: Erich Lessing/Art Resource NY; астролабия във формата на квадрант: © New York Public Library/Photo Researchers Inc.

[Снимка на страница 16]

Илюстрация от XVI век на турски астрономи, използващи методи, установени от арабските учени

[Снимка на страница 18]

Глобус на звездното небе от 1285 г.

[Снимка на страница 18]

Страници от арабски ръкопис за съзвездията, написан около 965 г. от астронома Абд ар–Рахман ас–Суфи

[Информация за източника на снимката на страница 17]

Страница 16 и 17: Art Resource NY

[Информация за източници на снимките на страница 18]

Ръкопис: By permission of the British Library; глобус: © The Bridgeman Art Library