Ще има ли вода за всички?
Ще има ли вода за всички?
Според една узбекска поговорка, „ако водата свърши, значи и животът свършва“. Някои специалисти биха казали, че тези думи звучат по–скоро като предсказание, отколкото като поговорка. Всяка година около два милиона души по света умират поради липсата на санитарни условия и заради замърсена вода, като деветдесет процента от жертвите са деца.
КАК си набавяш вода? Може би просто завърташ кранчето на чешмата и тя започва да тече. Или, както правят повечето хора в някои страни, ходиш дълго, чакаш на опашка и после носиш тежката кофа със скъпоценната течност обратно до дома си. Дали са ти необходими няколко часа на ден само за да си набавиш достатъчно вода за миене, пране и готвене? В много страни е изключително трудно да си набавиш вода! В своята книга „Войните за вода — суша, наводнение, глупост и политика на жаждата“ Даян Рейнс Уорд отбелязва, че четирийсет процента от населението на земята ‘си набавят вода от кладенци, реки и езерца, които се намират далече от дома им’. В някои страни жените прекарват шест часа в набавяне на вода за семейството си, като я пренасят до дома си в съдове, които тежат повече от двайсет килограма, когато са пълни.
Факт е, че над една трета от населението на света е засегната сериозно от криза с водата и санитарните условия. Този проблем е особено голям в Африка, където шест от всеки десет души дори не разполагат с тоалетна, а според сведение на Световната здравна организация това допринася за „пренасянето на бактерии, вируси и паразити от човешките екскременти, които ... замърсяват водоизточниците, почвата и храната“. Според същото сведение това замърсяване е „основната причина за разпространението на диарията, вторият по сила убиец на деца в развиващите се страни, и води до други сериозни заболявания като холера, шистозоматоза и трахома“.
Водата бива наричана „течно злато“ и „петролът на XXI век“. В различните държави обаче тази ценна течност бива необмислено изразходвана до такава степен, че вече почти няма какво да се влива в морето чрез главните реки. Изкуствените системи за напояване, както и изпарението на водата, също оказват голямо влияние, вследствие на което нивото на водата в някои от големите реки спада драстично, като например в река Колорадо в западната част на САЩ, река Яндзъ в Китай, река Инд в Пакистан, река Ганг в Индия и река Нил в Египет. Какво се прави по въпроса? И какво е трайното решение на проблема?
[Блок/Снимка на страница 3]
ВОДАТА РЯЗКО НАМАЛЯВА
◼ „През 1960 г. Аралско море, което се намира в централната част на Азия, беше четвъртото по големина безотточно езеро на земята. През 2007 г. обаче площта му достигаше едва десет процента от първоначалните му размери.“ (списание „Сайънтифик Америкън“)
◼ Петте езера в САЩ и Канада, наричани Големите езера — Горното езеро, Ери, Мичиган, Онтарио и Хюрън, — се свиват „с обезпокоителна скорост“. (вестник „Глоуб енд Мейл“)
◼ Някога във фабриката за обработване на ориз в град Дениликин (Австралия) бил обработван достатъчно ориз за двайсет милиона души. Днес обаче оризовата реколта е намаляла с 98 процента, а фабриката беше затворена през декември 2007 г. Защо се наложи това? Поради „шест дълги години суша“. (вестник „Ню Йорк Таймс“)
[Снимка]
Кораб, останал на сухо в Аралско море
[Източник]
© Marcus Rose/Insight/Panos Pictures
[Блок/Карти на страница 4]
‘ПРЕСУШАВАНЕ НА РЕКИТЕ И ПОТОЦИТЕ’
„Африканското езеро Чад някога беше ориентир за космонавтите, обикалящи около Земята. Сега на тях им е трудно да го открият. Заобиколено е от [Камерун,] Чад, Нигер и Нигерия ... Сега езерото се е свило с 95 на сто в сравнение с 60–те години [на миналия век]. Увеличаващите се потребности от вода за напояване в този район пресушават реките и потоците, от които зависи съществуването на езерото. В резултат на това езерото Чад може скоро да изчезне напълно и неговото местонахождение да се превърне в загадка за бъдещите поколения.“ (книгата „План Б 2.0: Да спасим планетата от стрес и цивилизацията в беда“ от Лестър Браун)
[Карти]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
■ Вода
☒ Растителност
□ Суша
1963 г.
НИГЕР
ЧАД
ез. Чад
НИГЕРИЯ
КАМЕРУН
2007 г.
НИГЕР
ЧАД
ез. Чад
НИГЕРИЯ
КАМЕРУН
[Източник]
NASA/U.S. Geological Survey