Един необикновен мост

ОТ АВТОР, ПИШЕЩ ЗА „ПРОБУДЕТЕ СЕ!“ В БЪЛГАРИЯ

В СРЕДНАТА част на северна България река Осъм се извива под красивата снага на един необикновен мост. Това е прословутият покрит мост на град Ловеч, чиято история е не по–малко интересна от тази на жителите на града, които минават по него.

Австрийският геолог и пътешественик Ами Буе, който посетил Ловеч през първата половина на XIX век, пише за „покрит и украсен с дюкянчета каменен мост“. И наистина, този уникален мост не само свързвал двете части на града, но и представлявал оживен пазар! Това го превърнало в една от забележителностите на града.

Първоначално обаче Ловешкият покрит мост не бил каменен, а дървен. През годините той многократно бил повреждан от прииждащите води на реката и трябвало да бъде възстановяван. Накрая, при едно голямо наводнение през 1872 г., мостът бил отнесен от реката и това лишило жителите на града от тази толкова важна транспортна връзка.

Възстановяването на моста не било лека задача. Затова гражданите на Ловеч наели прочутия Уста (майстор) Кольо Фичето да построи нов и по–здрав мост.

Една оригинална конструкция

Кольо Фичето решил да се придържа към първоначалния замисъл за покрит мост с две редици от малки дюкянчета. Той изградил дългия 84 метра и широк 10 метра мост върху овални носещи каменни опори, високи 5 метра, чиито заострени ръбове били насочени срещу течението на реката. Те притежавали много оригинално инженерно приспособление. В горната им половина майсторът изградил специални отвори, които да пропускат водите на реката, в случай, че придойде. Върху тези опори майсторът положил за основа яки дъбови греди и дъски, а върху тях изградил от бук горната част на моста, заедно с 64 дюкянчета от двете страни на мостовата улица. Покривът също бил направен от бук, обшит с ламарина.

Друга интересна особеност на моста била, че майсторът предпочел да съедини опорните греди с дървени дюбели и сглобки, вместо с железни съединения и ковани гвоздеи. Дървената основа на улицата била застлана с калдъръм, покрит със ситен чакъл. През деня светлината прониквала в моста през малки странични прозорчета, както и от отвори на покрива. Вечер били запалвани газени фенери. Цялата работа по проектирането и построяването на моста отнела около три години. [1]

Животът на моста

Какъв бил животът на моста? Ето описанието на един очевидец: „Продавачи, минувачи, гледкаджии, рядко смущавани от минаването на някоя кола, каруца или натоварено магаре, смесваха глъчката си с шума на тенекеджии ... и виковете на продавачи, които по своему предлагаха стоката си. Мостът имаше свой вътрешен живот.  Покрай пъстрата гледка от многобройни магазинчета, преситени с гайтани, мъниста и стоки от най–различен характер, той имаше свой ритъм, традиции, отношения.”

Освен че пазарували на моста, хората се събирали там за развлечения, тъй като много от продавачите в дюкянчетата били и музиканти. Същият очевидец, цитиран по–горе, добавя: „В бръснарницата работеха 5–6 бръснари, които покрай занаята си бяха и добри музиканти, предимно на струнни инструменти. Те често намираха свободно време и свиреха, а клиентите с удоволствие ги изчакваха.“ След Първата световна война някои от тях станали основатели на така наречения „Бръснарски оркестър“.

Връхлита беда

Мостът, построен от Уста Кольо Фичето, дълго устоявал на наводнения, войни и други бедствия. Но през нощта на 2 срещу 3 август 1925 г. огромен пожар осветил небето над Ловеч. Живописният мост бил обхванат от пламъци и изпепелен до основи. Дали пожарът пламнал от нехайство или бил подпален нарочно — това никой не знае и до днес. Каквато и да била причината, Ловеч отново останал без мост, който да свързва двата бряга на Осъма.

Но това не продължило дълго. През 1931 г. бил завършен новият покрит мост, пак с дюкяни и работилници от двете страни на улицата. [2] За изграждането му новият майстор не използвал вече дърво и камък, а железобетон. Конструкцията на моста била много различна от тази на Уста Кольо Фичето. Покривът му бил остъклен, а в средната си част нямал външни стени. През 1981/1982 г. той е реконструиран така, че максимално да се доближава до първоначалния проект на Кольо Фичето. [3]

Покритият мост е символ на град Ловеч и е израз на едно наистина майсторско дело. Той и днес е привлекателна забележителност както за местните жители, така и за гостите на града, които с удоволствие се разхождат по обградената с магазинчета мостова улица.

[Карта на страница 22]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

БЪЛГАРИЯ

СОФИЯ

Ловеч

[Информация за източника на снимката на страница 23]

Снимка 2: From the book Lovech and the Area of Lovech