Живот с разстройство на настроението

РАЗСТРОЙСТВАТА на настроението се срещат обезпокояващо често. Изчислено е например, че повече от 330 милиона души в света страдат от силна депресия — състояние, което се характеризира с непреодолима тъга и загуба на радостта от всекидневните дейности. А след двайсет години депресиите ще са по–малко единствено от сърдечносъдовите заболявания. Нищо чудно, че са наречени „грипът сред душевните заболявания“.

През последните години обществеността обърна по–голямо внимание на биполярното разстройство. Един от симптомите на това заболяване е рязката промяна на настроението — от депресия до мания. „По време на фазата на депресия — се казва в една наскоро издадена книга от Американската медицинска асоциация — може да ви преследват мисли за самоубийство. По време на фазата на мания на заболяването може да изгубите добрата си преценка и да не сте в състояние да осъзнавате, че постъпвате лошо.“

Два процента от населението на САЩ навярно страдат от биполярни разстройства, което означава, че само в тази страна има милиони болни от тази болест. Но цифрите не могат да опишат страданията, които изпитва човек, болен от разстройство на настроението.

Депресията — непреодолима тъга

Повечето от нас знаят какво е да ни налегне тъга. След време — най–вероятно след няколко часа или дни — тези чувства отминават. Но клиничната депресия е нещо много по–сериозно. В какво отношение? „Хората, които не страдат от депресия, знаят, че промяната в чувствата им след време ще изчезне — обяснява д–р Мич Голант, — но болният усеща как чувствата му ескалират и затихват, как рязко и често се променят сякаш е в неуправляем влак, без ясно да разбира как или кога ще може да слезе от него и дали изобщо ще направи това.“

Има различни форми на клинична депресия. Някои хора например страдат от т.нар. сезонно афективно разстройство (САР), което се проявява през определен период от годината — обикновено зимата. „Хора със САР казват, че депресията им се влошава колкото по̀ на север живеят те или колкото по–облачно е времето — се казва в книга, издадена от „Народно медицинско дружество“. — САР се свързва основно с мрачните зимни дни, но в някои случаи се влияе и от недостатъчно осветени  работни помещения, необичайни за сезона облачни периоди и проблеми със зрението.“

Какви са причините за клиничната депресия? Ясен отговор на този въпрос няма. В някои случаи изглежда има генетично обременяване, но в повечето случаи голямо влияние оказват личните преживявания. Също така е установено, че такава диагноза получават два пъти повече жени, отколкото мъже. * Това не означава, че мъжете не страдат от тази болест. Точно обратното — изчислено е, че между 5 и 12 процента от мъжете ще страдат от клинична депресия в определен период от живота си.

Този вид депресия е всепроникващ и засяга почти всеки аспект от живота. Тя „помрачава всичко до мозъка на костите ти — казва Шийла, която страда  от такава депресия, — постепенно заличава самочувствието и самоуважението ти, способността ти да мислиш трезво и да вземаш решения, а когато проникне достатъчно дълбоко в тебе, те изстисква докрай, за да види колко можеш да издържиш“.

Понякога състоянието на болния може много да се подобри, ако сподели чувствата си с някой състрадателен слушател. (Йов 10:1) Но въпреки това трябва да се знае, че когато причините за депресията са биохимични, човек не може просто да я прогони от ума си, като гледа положително на нещата. В такъв случай болният на практика няма власт над мрачните си настроения. Освен това той може да бъде точно толкова объркан от състоянието си, колкото и останалите в семейството и приятелите му.

Пример за това е Пола * — християнка, която преживяла омаломощаващи периоди на силна тъга, преди да ѝ бъде поставена диагноза депресия. „Понякога след християнските събрания — казва тя — изтичвах до колата си и плачех без никаква причина. Просто изпитвах непреодолима самота и болка. Въпреки че всичко показваше, че имах много и грижовни приятели, аз не виждах това.“

Нещо подобно се случило с Елън, която заради депресията си трябвало да постъпи в болница. „Имам двама синове, две прекрасни снахи и съпруг, които съм сигурна, че много ме обичат“ — казва тя. Изглежда логиката трябвало да подскаже на Елън, че животът е хубав и че тя е ценна за семейството ѝ. Но в битката с депресията могат да надделеят мрачните мисли — колкото и нелогични да са.

Не бива да пренебрегваме също и факта, че депресията може да окаже силно влияние върху останалите в семейството. „Когато някой, когото обичаш, е болен от депресия — пише д–р Голант, — може постоянно да изпитваш несигурност и на практика никога да не знаеш кога той ще излезе от периода на депресия или ще изпадне в друг. Може да изпитваш голяма празнота — дори мъка или гняв, — защото животът може би вече никога няма да е като преди.“

Често децата усещат депресията у родителите си. „Детето на майка с депресия става много чувствително към емоционалното състояние на майка си и внимателно наблюдава всяко колебание и промяна в него“ — пише д–р Голант. Д–р Каръл Уоткинс отбелязва, че децата на родители с депресия е „по–вероятно да имат поведенчески проблеми, трудности с ученето и проблеми с връстниците. Много е вероятно самите те да страдат от депресия“.

Биполярното разстройство — постоянно непостоянство

Клиничната депресия наистина е голям проблем. Но когато към нея се прибави и мания, се получава биполярно разстройство. * „Единственото постоянно нещо при биполярното разстройство е неговото непостоянство“ — казва Лучия, която страда от тази болест. По време на мания — се отбелязва в „Харвардски бюлетин за психическо здраве“ — пациентите с биполярно разстройство „могат да са непоносимо досадни и постоянно да се налагат, а безразсъдната им непрестанна еуфория може изведнъж да премине в раздразнителност или ярост“.

Ето какво си спомня Ленор за периодите на мания: „Направо преливах от енергия. Много хора ме мислеха за свръхжена. Казваха ми: „Как искам да съм като тебе!“ Често изпитвах голям прилив на сила, сякаш можех да постигна всичко. Тренирах усилено. Нужен ми беше много малко сън — по два–три часа на ден. Въпреки това се събуждах все толкова енергична.“

След време обаче мрачни облаци надвиснали над Ленор. „В разгара на еуфорията си — казва тя — енергията ми извираше отнякъде  дълбоко в мене, сякаш там работеше двигател, който не можеше да бъде спрян. Но само за миг приятното ми настроение ставаше агресивно и разрушително. Нападах словесно другите от семейството ми без видима причина. Бях изпълнена с ярост, омраза и не можех изобщо да се владея. След тези ужасяващи сцени изведнъж се изморявах, плачех и изпадах в голяма депресия. Чувствах се безполезна и лоша. И по същия начин можех отново да стана онази невероятно весела личност, сякаш нищо не се беше случило.“

Непостоянното поведение на хората с биполярно разстройство обърква останалите в семейството. Мери, чийто съпруг е болен от биполярно разстройство, казва: „Объркващо е да виждам как щастливият ми и разговорлив съпруг изведнъж става унил и необщителен. За нас е истинско предизвикателство да приемем факта, че той не може да контролира това.“

Интересното е, че биполярното разстройство често е точно толкова изтощително — ако не и повече — за самия болен. „Завиждам на хората, които се радват на равновесие и устойчивост в живота — казва Глория, болна от биполярно разстройство. — Емоционалната устойчивост е място, което ние, хората с биполярно разстройство, посещаваме, но всъщност никой от нас не живее там.“

Какви са причините за биполярното разстройство? Една от тях е генетичният фактор, който оказва по–голямо влияние при това заболяване, отколкото при депресията. От Американската медицинска асоциация казват: „Според някои научни изследвания вероятността най–близките кръвни роднини — родители, братя и сестри или деца — на хора с биполярно разстройство да се разболеят от същото е от 8 до 18 пъти по–голяма, отколкото близките роднини на здрави хора. Освен това, ако някой в семейството ти е с биполярно разстройство, това може да те направи по–предразположен към тежка депресия.“

За разлика от депресията изглежда, че от биполярно разстройство страдат толкова мъже, колкото и жени. Най–често хората заболяват от него на зряла възраст, но има и случаи, при които тази диагноза е поставяна на подрастващи и дори на деца. Но дори за специалист може да е голямо предизвикателство да анализира симптомите и да достигне до правилно заключение. „Биполярното разстройство е хамелеонът сред психиатричните разстройства, защото при всеки пациент симптомите са различни и зависят от моментното му състояние — пише д–р Франсис Марк Мондимор от Университета по медицина „Джон Хопкинс“. — То е призрак, който дебне жертвите си, забулен в мрака на меланхолията, после изчезва — понякога с години — само за да се завърне в бляскавите, но изпепеляващи одежди на манията.“

Явно диагнозите, свързани с разстройствата на настроението, се поставят трудно и още по–трудно е да се живее с тези заболявания. Но за болните има надежда.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 6]

„Емоционалната устойчивост е място, което ние, хората с биполярно разстройство, посещаваме, но всъщност никой от нас не живее там.“ — ГЛОРИЯ

[Блок/Снимка на страница 5]

Симптоми на тежка депресия *

● Потиснато настроение през по–голямата част от деня, почти всеки ден в продължение на поне две седмици

● Загуба на интерес към любими дейности

● Значително отслабване или напълняване

● Голяма сънливост или безсъние

● Неестествено забързване или забавяне на движенията

● Голяма умора без видима причина

● Чувство за безполезност и(или) неоснователно чувство за вина

● Намалена способност за концентрация

● Натрапчиви мисли за самоубийство

Някои от тези симптоми може да са характерни и за дистимия — лека, но по–продължителна форма на депресия

[Бележки под линия]