Лекарите през Средновековието

МНОГО от постиженията на медицината не са толкова съвременни, колкото си мислим. Всъщност преди векове в някои страни са били използвани редица методи на лечение, които се използват днес. Например нека разгледаме историята на медицината в Близкия изток през Средновековието.

● През 805 г. ХАЛИФ ХАРУН АЛ–РАШИД основал болница в столицата Багдад. От IX до XIII век други владетели също построили и поддържали болници в целия Арабски халифат, от Испания до Индия.

В тези болници били приемани бедни и богати от всички религии. Лекарите не само лекували болните, но и правели проучвания и обучавали стажанти. Имало различни отделения — по вътрешна медицина, офталмология, ортопедия, хирургия, заразни болести и психиатрия. Придружавани от студентите си, лекарите правели визитации всяка сутрин и предписвали на болните определен хранителен режим и лекарства. Имало и фармацевти, които изпълнявали рецептите. Точно както е днес, управлението на болницата се грижело за документацията, разходите, приготвянето на храната и за други административни задължения.

Според историците тези болници били „сред най–големите постижения на ислямското общество през Средновековието“. Хауърд Търнър, писател и историк, казва, че в целия халифат „болницата като институция се развивала по революционен начин, което повлияло на напредъка на здравните науки и здравеопазването чак до наши дни“.

● РАЗЕС бил роден в средата на IX век в древния град Рей, предградие на днешен Техеран. Той е наречен „най–добрият ислямски лекар през Средновековието“. Разес описал своите експериментални методи, условията, в които работил, инструментите, които използвал, и постигнатите резултати, за да могат другите лекари да извлекат полза. Той насърчавал лекарите да са в крак с най–новите открития в своята област.

Разес постигнал много. Например неговите познания по медицина са събрани в 23–томната „Всеобща книга по медицина“ („Ал–Хауи“), която се нарежда сред най–добрите медицински учебници. Твърди се, че тази книга полага основите на акушерството, гинекологията и офталмологичната хирургия. В един от неговите 56 сборника на медицинска тематика се намира най–старото и точно описание на едрата и дребната шарка. Разес открил също, че високата температура е защитна реакция на организма.

Разес ръководил болници в Рей и в Багдад, където лекувал хора с психични заболявания. Затова се твърди, че той е баща на психологията и психотерапията. Освен че се занимавал с медицина, Разес написал трудове по химия, астрономия, математика, философия и теология.

● АВИЦЕНА, друг пионер в медицината, произхождал от град Бухара (днешен Узбекистан). Той бил сред най–великите лекари, философи, астрономи и математици на XI век. Авицена написал енциклопедията „Канон на медицината“, в която било събрано цялото тогавашно познание по медицина.

В своето произведение Авицена посочил, че туберкулозата е заразна, болестите  могат да се разпространят чрез водата и почвата, емоциите влияят на психическото здраве и че нервите пренасят сигнали до мускулите. В „Канона на медицината“ са описани свойствата, действието и показанията на 760 лекарствени средства. Освен това се дават напътствия за тестване на нови лекарства. След като била преведена на латински, тази енциклопедия се използвала векове наред в медицинските учебни заведения в Европа.

● АБУЛКАСИС също има голям принос в медицината. Този новатор, който живял през X век в Андалусия (днешна Испания), създал 30–томна енциклопедия, включваща трактат по хирургия от 300 страници. В него са описани изпреварили времето си медицински процедури, като употребата на кетгът за зашиване на вътрешни рани, премахването на камъни в пикочния мехур чрез инструмент, който се вкарва в уретрата, тиреоидектомията и премахването на катаракта.

Според книгата „История на науката и исляма“ Абулкасис използвал „сравнително нови медицински методи“ за улесняване на проблемните раждания и за лечение на изкълчено рамо. Той въвел памучното облекло за хирурзите и използвал гипсова отливка за наместване на кости. Също така описал техники за реимплантиране на избити зъби, изготвяне на зъбни протези,  изправяне на криви зъби и премахване на зъбен камък.

В трактата на Абулкасис са поместени първите рисунки на хирургически инструменти. Там са изобразени в детайли около 200 хирургически инструмента заедно с инструкции за употребата им. За едно хилядолетие някои от тях са претърпели много малки промени.

Познанието навлиза в Запада

През XI и XII век особено в Толедо (Испания) и в Монте Касино и Салерно (Италия) учените започнали да превеждат арабски медицински текстове на латински. След това лекарите в частите на Европа, където се говорело латински, изучавали тези текстове. Така според писателя Ехсан Масуд медицинското познание от Близкия изток „навлязло в Европа през следващите векове, повече от която и да било друга наука от ислямския свят“.

Следователно откритията на средновековните лекари като Разес, Авицена, Абулкасис и други са в основата на това, което днес смятаме за съвременна медицина.

[Снимка на страница 23]

Лекарят и алхимик Разес в лабораторията си

[Източник]

© Sheila Terry/Photo Researchers Inc.

[Снимка на страница 24]

Арабски ръкопис, изобразяващ хирургическите инструменти на Абулкасис

[Снимка на страница 24]

Авицена надзирава подготовката на лекарства за едра шарка

[Информация за източници на снимките на страница 24]

Хирургически инструменти: © bpk Berlin/Staatsbibliothek zu Berlin/Ruth Schacht/Art Resource NY; Авицена: Gianni Dagli Orti/The Art Archive at Art Resource NY