Прескочи към материала

БИБЛИЯТА ПРОМЕНЯ ЖИВОТА

„Улицата стана мой дом“

„Улицата стана мой дом“
  • Година на раждане: 1955

  • Страна: Испания

  • Преди: злоупотребявал с алкохола и наркотиците и бил агресивен

МОЕТО МИНАЛО

За някои хора е нужно много време да се поучат от горчивия си опит. И с мене беше така. Роден съм в Барселона, втория по големина град в Испания. Семейството ми живееше в район, наречен Соморостро, който обхващаше голяма част от плажната ивица. Соморостро беше известен с престъпността и наркотиците.

Родителите ми имаха 9 деца и аз бях най–голямото. Бяхме много бедни, затова баща ми ме изпрати да работя като подавач на топки в един местен тенис клуб. Бях 10–годишен и работех по 10 часа на ден. Поради тази причина не можех да ходя на училище като повечето деца на моята възраст. Когато бях на 14, започнах работа като стругар в една работилница.

През 1975 г. се присъединих към Испанския чуждестранен легион в Северна Африка и носех отличителната му униформа

През 1975 г. получих повиквателна за военна служба, която беше задължителна в Испания. Исках да направя нещо вълнуващо в живота си, затова се записах в Испанския чуждестранен легион в град Мелиля, испанско владение в Северна Африка. По това време се потопих в мръсния свят на наркотиците и алкохола.

Когато напуснах Легиона, се върнах в Барселона и сформирах банда. Крадяхме всичко, до което можехме да се доберем. След това продавахме откраднатото, за да си купуваме наркотици. Започнах да вземам ЛСД и амфетамини и животът ми се въртеше около секса, алкохола и хазарта. Този пагубен начин на живот ме правеше все по–агресивен. Винаги носех нож, брадва или мачете и не се колебаех да ги използвам, щом сметнех за необходимо.

Веднъж с бандата ми откраднахме една кола и полицията започна да ни преследва. Беше като сцена от филм. Изминахме около 30 км, докато полицията не започна да стреля по нас. Накрая катастрофирахме и всички избягахме. Разбира се, когато научи, баща ми ме изгони от къщи.

Следващите 5 години улицата беше мой дом. Спях пред къщите, в камионите, по пейките в парковете и по гробищата. За известно време дори живеех в пещера. Животът ми нямаше никакъв смисъл и си мислех, че няма значение дали съм жив, или мъртъв. Спомням си, че под въздействието на наркотиците правех порязвания по ръцете си. Имам белези и до днес.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ

Когато бях на 28 години, майка ми ме потърси и ме помоли да се върна вкъщи. Съгласих се и ѝ обещах, че ще оправя живота си, но ми отне известно време, докато го постигна.

Един следобед двама Свидетели на Йехова ни посетиха. Докато ги слушах, баща ми извика отвътре да им тръшна вратата. Тъй като не обичах да ми казват какво да правя, не му обърнах внимание. Те ми предложиха 3 малки книги, които приех с удоволствие. Попитах ги къде се събират и след няколко дни се появих пред Залата на Царството.

Първото нещо, което забелязах, беше колко спретнато бяха облечени всички. За разлика от тях аз имах дълга коса, занемарена брада и износени дрехи. Беше ясно, че не се вписвам, затова останах отвън. За моя изненада обаче видях един стар приятел и член на банда на име Хуан, който беше облечен с костюм. По–късно разбрах, че само преди една година е станал Свидетел на Йехова. Тъй като той беше там, се осмелих да вляза в Залата и да остана за събранието. Това беше началото на промяната в живота ми.

Приех предложението да изучавам Библията и скоро осъзнах, че ако искам Бог да ме одобрява, трябва да променя буйния си нрав и неморалния си начин на живот. Не беше лесно да направя тези промени. Научих, че за да радвам Йехова Бог, трябва „да се преобразя, като обновявам ума си“. (Римляни 12:2) Силно се трогнах от Божията милост. Въпреки всички мои грешки усещах, че Бог ми дава шанс да започна отначало. Онова, което научих за Йехова, докосна сърцето ми. Разбрах, че има Създател, който е загрижен за мене. (1 Петър 5:6, 7)

Това ме подбуди да започна да правя промени. Например, когато в изучаването ми на Библията стигнахме до темата за пушенето, си казах: „Ако Йехова иска да съм чист и неомърсен във всяко отношение, тогава тези цигари просто трябва да изчезнат!“ (2 Коринтяни 7:1) След това се озоваха в коша за боклук.

Трябваше също да спра да вземам наркотици и да ги продавам, което ми отне малко повече време и усилия. За да успея, трябваше да прекратя връзките си с предишните си приятели. Те не ми помагаха да напредвам духовно. С времето започнах да разчитам повече на Йехова и на подкрепата на новите ми приятели от сбора. Дотогава никой не беше проявявал такава любов и загриженост към мене. След няколко месеца най–накрая успях да се освободя от наркотиците и „да облека новата личност“, което ми помогна да спечеля Божието одобрение. (Ефесяни 4:24) През август 1985 г. се покръстих като Свидетел на Йехова.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ

Благодарение на Библията отворих нова страница в живота си и се освободих от начин на живот, който унищожаваше тялото и достойнството ми. Всъщност над 30 от бившите ми приятели умряха млади от СПИН или други болести, причинени от наркотиците. Колко съм благодарен, че с прилагането на библейските принципи избегнах тези трагични последствия!

Ножовете и брадвите, които носех като млад, вече са в миналото. Никога не съм си мислил, че един ден ще нося Библия и с нея ще помагам на хората. Днес двамата с жена ми отделяме много време да проповядваме.

Родителите ми никога не станаха Свидетели на Йехова, но оцениха ползата, която извлякох от изучаването си на Библията. Всъщност баща ми дори защитаваше Свидетелите пред колегите си. Той разбираше, че благодарение на новата ми вяра направих забележителни промени. Майка ми често казваше, че е трябвало по–рано да започна да изучавам Библията. Напълно съм съгласен с нея!

От опит разбрах, че е безсмислено да търсиш удоволствие в наркотиците и други пороци. Сега изпитвам истинско удовлетворение да споделям с хората ученията от Божието Слово — учения, които наистина спасиха живота ми.