Прескочи към материала

БИБЛИЯТА ПРОМЕНЯ ЖИВОТА

„Вече не се срамувам от себе си“

„Вече не се срамувам от себе си“
  • Година на раждане: 1963

  • Страна: Мексико

  • Преди: Живял на улицата и имал чувство за малоценност

МОЕТО МИНАЛО

Роден съм в Сиудад Обрегон в северната част на Мексико и съм петото от девет деца. Живеехме в покрайнините на града, където баща ми имаше малка ферма. Мястото беше хубаво и семейството ни беше задружно и щастливо. За съжаление, когато бях едва петгодишен, ураган разруши фермата ни и трябваше да се преместим в друг град.

Баща ми започна да печели повече пари, но в същото време се пропи. Това се отрази на брака му и на нас децата. Започнахме да пушим и крадяхме цигари от баща ни. Бях само на 6, когато се напих за първи път. Скоро след това родителите ми се разделиха и затъвах все повече.

Майка ми заживя с друг мъж и ни взе със себе си. Той не ѝ даваше пари, а парите, които тя изкарваше, не ни бяха достатъчни. Затова с братята и сестрите ми работехме каквото можем, но едва свързвахме двата края. Аз лъсках обувки и продавах хляб, вестници, дъвки и други неща. Също така обикалях из града, търсейки храна по кофите за боклук на богатите.

Когато бях на 10, един мъж ми предложи да работя с него на градското сметище. Съгласих се, напуснах училище и се изнесох от къщи. Той ми плащаше по–малко от долар на ден и ми даваше храна, събрана от боклуците. Живеех в една колиба, която си построих с материали от бунището. Хората около мене говореха цинично и водеха неморален живот. Мнозина бяха пристрастени към наркотиците и алкохола. Това беше най–ужасният период от живота ми и плачех всяка нощ, треперейки от страх. Много се срамувах, че бях беден и с ниско образование. Живеех на сметището около 3 години, докато не се преместих в друг щат на Мексико. Там работех на полето — берях цветя, събирах памук и захарна тръстика и вадех картофи.

Живях на такова сметище в продължение на три години

Четири години по–късно се върнах в Сиудад Обрегон. Една от лелите ми, която беше врачка, ме приюти в дома си. Започнах да сънувам кошмари и бях толкова потиснат, че мислех за самоубийство. Една вечер се помолих на Бога и му казах: „Ако съществуваш, искам да те опозная и ще ти служа завинаги. Ако има една истинска религия, искам да разбера коя е.“

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ

Винаги съм искал да науча повече за Бога. Още като дете ходех в различни църкви, но се разочаровах от всички тях. Там не се говореше много за Библията, нито духовните ми нужди бяха удовлетворени. В едни се наблягаше твърде много на парите, а в други членовете водеха неморален живот.

Когато бях 19–годишен, съпругът на сестра ми ми сподели, че Свидетелите на Йехова му показали какво казва Библията за почитането на изображения. Той ми прочете Изход 20:4, 5. Там се казва да не си правим изваяно изображение. В 5 стих пише: „Да не им се покланяш, нито да им служиш, защото аз, Йехова, твоят Бог, съм Бог, който изисква пълна преданост!“ След това ме попита: „Ако Бог върши чудеса чрез изображенията или иска да ги използваме в поклонението си, тогава защо ги забранява?“ Този въпрос ме накара да се замисля. След това няколко пъти разговаряхме върху библейски теми. Беше ми толкова приятно, че времето сякаш летеше.

Не след дълго той ме заведе на събрание на Свидетелите на Йехова. Онова, което видях и чух, силно ме впечатли. Дори младежите участваха в програмата и говореха умело от сцената. Казах си: „Само какво обучение получават хората тук!“ Въпреки дългата ми коса и неспретнатото ми облекло Свидетелите ме приветстваха сърдечно. Едно семейство дори ме покани на вечеря след събранието.

От изучаването си на Библията със Свидетелите разбрах, че Йехова Бог е любещ Баща, който се интересува от нас независимо от финансовото или социалното ни положение, расата или образованието ни. Той наистина е безпристрастен. (Деяния 10:34, 35) Най–накрая духовната ми жажда беше утолена. Вече не чувствах празнота.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ

Животът ми се промени изцяло! Спрях да пуша, да злоупотребявам с алкохола и да ругая. Гневът, който изпитвах още от дете, започна да изчезва, както и ужасните ми кошмари. Успях също да преодолея дълбоко вкорененото си чувство за малоценност, което се дължи на емоционалните травми от детството ми и ниското ми образование.

Имам прекрасна съпруга, която обича Йехова и много ме подкрепя. Сега служа като пътуващ надзорник на Свидетелите на Йехова и посещавам сборовете, за да насърчавам и уча духовните си братя и сестри. Благодарение на Библията, която е като лекарство, и чудесното обучение от Бога вече не се срамувам от себе си.

Радвам се заедно със съпругата си да помагам на другите, както помогнаха на мене