• ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1981

  • СТРАНА: ГВАТЕМАЛА

  • ПРЕДИ: ИМАЛ ТЕЖКО ДЕТСТВО

МОЕТО МИНАЛО:

Роден съм в Акул, отдалечен планински град в западна Гватемала. Семейството ми е от маянското племе иксил. Затова от малък говоря както испански, така и нашия език. Детството ми мина в много кървав период от 36–годишната гражданска война в Гватемала. През този период загинаха много хора от нашето племе.

Веднъж, когато бях на 4 години, 7–годишният ми брат си играеше с ръчна граната, която случайно се взриви. При инцидента загубих зрението си, а брат ми, за жалост, загуби живота си. Израснах в учебно заведение за слепи деца в град Гватемала, където научих брайловата азбука. Там по необясними за мене причини персоналът ми забраняваше да говоря с другите деца и те ме отбягваха. Бях самотен и копнеех за двата месеца в годината, през които можех да бъда у дома със своята мила и състрадателна майка. За съжаление, тя почина, когато бях на 10. Имах чувството, че съм изгубил единствения човек на света, който ме обича, и бях съкрушен.

На 11 години се върнах в родния си град и заживях със своя полубрат и семейството му. Те се грижеха за физическите ми нужди, но никой не можеше да ми помогне емоционално. Понякога виках към Бога: „Защо майка ми почина? Защо трябва да съм сляп?“ Хората ми казваха, че такава е била Божията воля. Затова реших, че Бог е безчувствен и несправедлив. Единствената причина да не се самоубия беше, че нямаше как да го направя.

Слепотата ми ме правеше уязвим физически и емоционално. Като момче няколко пъти бях малтретиран сексуално. Така и не съобщих за тези престъпления — не мислех, че някого ще го е грижа. Хората рядко ме заговаряха и аз не общувах с никого. Бях затворен и потиснат и не вярвах на никого.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:

Когато бях на 13 години, по време на едно междучасие при мене дойде семейна двойка Свидетели на Йехова. Една от учителките, която ми съчувстваше, ги беше помолила да говорят с мене. Те ми казаха за библейското обещание, че мъртвите ще бъдат възкресени  и че един ден слепите ще виждат отново. (Исаия 35:5; Йоан 5:28, 29) Това, на което ме учеха, ми харесваше, но ми беше трудно да разговарям с тях, тъй като не бях свикнал да говоря. Въпреки че бях много необщителен, те охотно и търпеливо продължиха да ме посещават, за да изучават с мене Библията. Изминаваха повече от 10 км пеша, за да стигнат до моя град, като прекосяваха и една планина.

Брат ми ми ги описа като спретнато облечени, но не богати. Те обаче винаги показваха, че мислят за мене, като ми правеха малки подаръци. Смятах, че само едни истински християни могат да са толкова жертвоготовни.

Изучавах Библията с помощта на брайлови издания. Въпреки че с ума си разбирах това, което научавах, ми беше трудно да приема някои неща със сърцето си. Например не можех да повярвам, че Бог наистина се интересува лично от мене и че и другите може да изпитват същата загриженост. Разбирах защо Йехова временно позволява злото, но не ми беше никак лесно да го възприема като любещ Баща. *

Постепенно това, което научих от Писанието, ми помогна да променя мисленето си. Разбрах, че Бог изпитва дълбоко съчувствие към страдащите. Той казал относно служителите си, които понасяли жестоко отношение: „Видях страданията на моя народ ... Знам как се измъчват.“ (Изход 3:7) Когато разбрах по–пълно хубавите качества на Йехова, бях подбуден да му отдам живота си. През 1998 г. се покръстих като Свидетел на Йехова.

С брата, чието семейство ме приюти

Около година след покръстването си бях на курс за слепи близо до град Ескуинтла. Един старейшина от местния сбор разбра колко ми е трудно да пътувам до събранията от своя град — най–близкият сбор беше отвъд същата планина, която прекосяваха Свидетелите, които изучаваха с мене. Затова старейшината намери семейство Свидетели в Ескуинтла, които бяха готови да ме приемат в дома си и да ми помагат да посещавам събранията. Те и до днес се грижат за мене, сякаш съм член на семейството им.

Мога да дам още много примери за искрената любов на членовете на сбора към мене. Всички тези случки ме убеждават, че като Свидетел на Йехова, съм сред истинските християни. (Йоан 13:34, 35)

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ:

Вече не се чувствам безполезен и отчаян. Животът ми има истински смисъл. Тъй като целодневно участвам в библейската образователна дейност на Свидетелите на Йехова, се съсредоточавам върху това да уча другите на ценните истини от Библията вместо върху своя недъг. Радвам се също на привилегията да съм старейшина и да изнасям библейски лекции в местните сборове. Имал съм дори възможността да изнасям доклади на регионални конгреси с хиляди присъстващи.

Изнасям лекция с Библията си с брайлова азбука

През 2010 г. завърших Училището за подготовка на служители (сега Училище за проповедници на Царството) в Салвадор. То ме подготви да изпълнявам по–добре отговорностите си в сбора. Обучението в него ме накара да се почувствам ценѐн и обичан от Йехова Бог, който може да подготви всекиго за своята работа.

Исус казал: „Повече щастие има в даването, отколкото в получаването.“ (Деяния 20:35) Днес наистина мога да кажа, че съм щастлив. Преди и през ум не ми е минавало, но сега чувствам, че мога да помагам на другите.

^ абз. 13 За повече информация защо Бог допуска злото виж гл. 11 от книгата „Какво в действителност учи Библията?“, издадена от Свидетелите на Йехова.