„Вярвай в Господаря Исус и ще бъдеш спасен!“ (Деяния 16:31)

Апостол Павел и Сила казали тези забележителни думи на един пазач на затвор в македонския град Филипи. Какво означават те? За да разберем как вярата в Исус е свързана със спасението от смъртта, трябва първо да научим защо умираме. Обърни внимание какво разкрива Библията.

Хората не били създадени да умират

„Йехова Бог засели човека в Едемската градина, за да я обработва и да се грижи за нея. След това Йехова Бог даде на човека следната заповед: ‘Можеш да ядеш до насита от всяко дърво в градината. Но от дървото на познанието за доброто и злото да не ядеш, защото в деня, в който ядеш от него, непременно ще умреш.’“ (Битие 2:15–17)

Бог поставил първия човек Адам в Едемската градина — земен рай, в който имало разнообразие от диви животни и красиви растения. Адам можел свободно да яде от дърветата, които давали плод. Но Йехова Бог ясно му казал да не яде от едно определено дърво и го предупредил, че в противен случай ще умре.

Дали Адам разбрал тази забрана? Той знаел какво е смърт, понеже бил виждал животни да умират. Ако Адам бил създаден така, че в крайна сметка да умре, то Божието предупреждение не би имало смисъл. Вместо това той осъзнавал, че ако е послушен на Бога и не яде от дървото, ще живее вечно, тоест няма да умира.

Някои вярват, че дървото символизирало сексуалните отношения, но това не е възможно. Та нали Йехова искал Адам и жена му Ева ‘да бъдат плодовити и да станат много’, както и ‘да напълнят земята и да я покорят’. (Битие 1:28) Забраната се отнасяла за буквално дърво. Йехова го нарекъл „дървото на познанието за доброто и злото“, защото то представяло неговото право да определя какво е добро или зло за хората. Ако не беше ял от плода на дървото, Адам щеше да покаже не само послушанието си, но и признателността си към Онзи, който го бил създал и благословил толкова богато.

 Адам умрял, защото не се подчинил на Бога

„На Адам [Бог] каза: ‘Ти ... яде от дървото, за което ти заповядах „Да не ядеш от него“! ... [Затова] с пот на челото ще ядеш хляб, докато не се върнеш в земята, защото от нея беше взет. Защото си пръст и в пръстта ще се върнеш.’“ (Битие 3:17, 19)

Адам ял от забраненото дърво. Тази проява на непослушание била нещо сериозно. Тя представлявала бунт и показвала пълно пренебрежение към всичко, което Йехова бил направил за него. Като ял от този плод, Адам отхвърлил Йехова и избрал да бъде независим от него, което щяло да доведе до катастрофални последствия.

В крайна сметка Адам умрял точно както предсказал Йехова. Бог бил направил Адам „от пръст от земята“ и му казал, че ще ‘се върне в земята’. Адам не продължил да живее под друга форма или на друго място. При смъртта си той станал също толкова безжизнен, колкото пръстта, от която бил направен. (Битие 2:7; Еклисиаст 9:5, 10)

Ние умираме, защото сме потомци на Адам

„Чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха — смъртта, и по този начин смъртта се разпростря върху всички хора, защото всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12)

Непослушанието на Адам, или грехът му, довело до лоши последствия за всички хора. Когато съгрешил, Адам изгубил не просто обикновен живот от 70 или 80 години, а възможността да живее вечно. Нещо повече, той изгубил съвършенството и можел да предаде на потомството си единствено несъвършенство.

Всички ние сме потомци на Адам. Затова, без да имаме право на избор, сме наследили несъвършено тяло, склонни сме да грешим и в крайна сметка умираме. Павел добре описал нашето окаяно състояние: „Аз съм плътски, продаден в робство на греха. Колко нещастен човек съм аз! Кой ще ме избави от тялото, водещо до тази смърт?“ После обяснил: „Благодаря на Бога, той ще ме избави чрез нашия Господар Исус Христос!“ (Римляни 7:14, 24, 25)

 Исус дал живота си за нас, за да можем да живеем вечно

„Бащата изпрати своя Син като Спасител на света.“ (1 Йоан 4:14)

Йехова Бог осигурил средство, чрез което да премахне последствията от греха и да ни освободи от смъртната присъда. По какъв начин? Той изпратил любимия си Син от небето да бъде роден като съвършен човек, какъвто бил Адам. Но за разлика от Адам, Исус ‘не извършил никакъв грях’. (1 Петър 2:22) Тъй като бил съвършен, той не наследил наказанието на смъртта и можел да живее вечно като безгрешен човек.

Йехова обаче позволил Исус да бъде убит от враговете си. Три дни по–късно го възкресил като духовно създание, така че след време да се върне в небето. Там Исус представил пред Бога стойността на съвършения си човешки живот, за да откупи онова, което Адам бил изгубил за себе си и за потомството си. Йехова приел тази жертва и дал възможност на всички, които проявяват вяра в Исус, да получат вечен живот. (Римляни 3:23, 24; 1 Йоан 2:2)

По този начин Исус откупил онова, което Адам бил загубил. Той умрял, за да можем ние да живеем вечно. Библията казва: „Исус ... понесе смърт, така че чрез Божията незаслужена милост да изпита смърт за всеки човек.“ (Евреи 2:9)

Този дар ни разкрива много за Йехова. Поради възвишения му стандарт за справедливост несъвършените хора не можели да се откупят сами. Но неговата любов и милост го подтикнали да се съобрази със собствените си изисквания. Бог платил много висока цена, давайки своя Син като откуп. (Римляни 5:6–8)

Исус бил възкресен и други също ще бъдат възкресени

„Христос е възкресен от мъртвите, първият плод от онези, които са заспали в смъртта. Защото както смъртта дойде чрез човек, и възкресението на мъртвите идва чрез човек. Понеже както чрез Адам всички умират, така и чрез Христос всички ще получат живот.“ (1 Коринтяни 15:20–22)

Няма съмнение, че Исус живял и умрял, но какви доказателства съществуват, че бил възкресен от мъртвите? Едно от най–убедителните доказателства е фактът, че възкресеният Исус многократно се появявал пред много хора на различни места. Веднъж той се появил пред повече от 500 души. Апостол Павел писал за това в писмото си до коринтяните, посочвайки, че някои от очевидците още били живи, следователно можели да свидетелстват за онова, което видели и чули. (1 Коринтяни 15:3–8)

Интересно е, че когато Павел описал Христос като „първия плод“ от възкресените, той имал предвид, че и други щели да бъдат възкресени впоследствие. Самият Исус казал, че ще дойде време, когато „всички, които са в паметните гробници, ... ще излязат“. (Йоан 5:28, 29)

 За да живеем вечно, трябва да вярваме в Исус

„Бог толкова обикна света, че даде своя единороден Син, та всеки, който вярва в него, да не бъде унищожен, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16)

Първите страници на Библията разказват как хората започнали да умират и раят бил изгубен. Последните ѝ страници говорят за времето, когато смъртта ще бъде унищожена и Бог ще възстанови рая на земята. Тогава хората ще се радват на щастлив и смислен живот завинаги. В Откровение 21:4 се казва: „Вече няма да има смърт.“ За да се подчертае надеждността на това обещание, в 5 стих се добавя: „Тези думи са верни и истинни.“ Йехова е напълно способен да изпълни обещанията си.

Убеден ли си, че „тези думи са верни и истинни“? Ако е така, научи повече за Исус Христос и проявявай вяра в него. По този начин ще придобиеш одобрението на Йехова. Тогава не само ще се радваш на богатите му благословии още днес, но и ще имаш надеждата да живееш вечно в земния рай, в който „вече няма да има смърт, нито жалеене, плач или болка“.