„КАКВО е истина?“ Понтий Пилат, римският управител на Юдея, задал този въпрос на Исус Христос, който бил изправен на съд пред него. (Йоан 18:38) В действителност Пилат не търсел истината. Неговият въпрос по–скоро разкрива пренебрежителната му нагласа и скептичния му възглед. Явно за Пилат истина било всичко, в което човек избере или е бил учен да вярва, тоест няма начин да се определи какво е истина. Мнозина днес мислят по същия начин.

През XVI век някои религиозни хора в Европа били изправени пред въпроса какво да приемат за истина. Учени да вярват във върховенството на папата и други църковни догми, те били разколебани от новите идеи на Реформацията, която си проправяла път в Европа по това време. В какво щели да изберат да вярват? Как щели да определят какво е истина?

През този период трима мъже, както и много други, били решени да намерят истината. * Какви усилия положили, за да разберат какво е истина и какво лъжа? Какво открили? Нека видим.

„НЕКА ВИНАГИ СЕ РЪКОВОДИМ ОТ БИБЛИЯТА“

Волфганг Капито бил млад мъж с дълбоки религиозни убеждения. Той бил студент по медицина, право и теология. През 1512 г. станал енорийски свещеник, а по–късно служил като свещеник при архиепископа на Майнц.

Първоначално Капито не споделял възгледите на реформаторите, които проповядвали послание, противоречащо на католическата догма. Но след време самият той станал привърженик на идеята за реформация. Историкът Джеймс Китълсън обяснява, че според Капито при наличието на различни вярвания ‘най–доброто средство да се отсъди истината била Библията, защото само тя е достоверна’. Така Капито стигнал до извода, че учението на църквата за транссубстанциацията и почитането на светци не са в хармония с Писанието. (Виж блока „ Дали са верни тези неща“.) През 1523 г. той напуснал високия пост, който заемал при архиепископа, и се установил в Страсбург, център на религиозната реформа по онова време.

Домът на Капито в Страсбург се превърнал в място, където привърженици на Реформацията се събирали и несъмнено обсъждали многобройни  религиозни въпроси и библейски учения. Макар че някои от тях продължавали да вярват в Троицата, според книгата „Радикалната Реформация“ трудовете на Капито отразявали „резервираност спрямо доктрината за Троицата“. Защо? Капито бил повлиян от начина, по който Мигел Сервет използвал откъси от Библията, за да обори това учение. *

Отхвърлянето на Троицата можело да донесе сериозни последствия, затова Капито не споделял открито възгледите си. Но от трудовете му можем да направим заключението, че е имал съмнения относно тази доктрина още преди да срещне Сервет. Един католически свещеник по–късно писал, че Капито и съмишлениците му „обсъждали насаме ... най–дълбоките тайнства на религията [и] отхвърляли това за Светата Троица“. Век по–късно Капито бил изреден сред най–видните антитринитариански писатели.

Според Волфганг Капито най–голямата грешка на църквата била „пренебрегването на Писанието“

Капито вярвал, че Библията е източникът на истината. Той заявил: „В теологията нека винаги се ръководим от Библията и закона на Христос.“ Според Китълсън Капито „твърдял, че най–голямата грешка на теолозите е пренебрегването на Писанието“.

Подобно искрено желание да научи истината от Божието Слово имал и Мартин Селариус (познат още като Мартин Борхаус), млад мъж, който отседнал в дома на Капито през 1526 г.

„ПОЗНАНИЕ ЗА ИСТИНСКИЯ БОГ“

Книгата на Мартин Селариус „За Божиите дела“, в която той сравнява църковните учения с Библията

Роденият през 1499 г. Селариус бил старателен студент по теология и философия, който станал учител във Витенберг, Германия. Тъй като Витенберг било мястото, където се зародила Реформацията, не след дълго той се запознал с Мартин Лутер и други привърженици на идеята за реформа на църковните учения. Как Селариус щял да различи човешките идеи от библейската истина?

Според една книга за Реформацията Селариус вярвал, че истинското разбиране произтича „от старателното четене на Писанието, от честото сравняване на Писанието с него самото и от молитвата, съчетана с разкаяние“. Какво открил при своето изследване на Библията?

През юли 1527 г. Селариус публикувал откритията си в книга, озаглавена „За Божиите дела“. Той писал, че църковните тайнства, като транссубстанциацията, са просто символични. Според професор Робин Барнс книгата на Селариус „съдържа тълкувание на библейски пророчества, според което предстоящ период на всеобщи беди и страдания ще бъде последван от световно обновление и истинско удовлетворение“. (2 Петър 3:10–13)

От особен интерес са кратките бележки на Селариус относно естеството на Исус Христос. Макар че не противоречал открито на доктрината за Троицата, Селариус правел разлика между „Небесния Баща“ и „неговия Син Исус Христос“, като писал, че Исус е един от многото богове и от многото синове на Всемогъщия Бог. (Йоан 10:34, 35)

В своята книга „Антитринитарианска биография“ (1850 г.) Робърт Уолъс отбелязва, че трудовете на Селариус не отразяват общоприетия през XVI век възглед за Троицата. * Поради това някои учени предполагат, че Селариус  трябва да е отхвърлял доктрината. Той е описван като един от Божиите инструменти за „внедряване на познание за истинския Бог и за Христос“.

НАДЕЖДА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

През 1527 г. във Витенберг бил домът и на теолога Йоханес Кампанус, смятан за един от най–великите учени за своето време. Макар че бил в центъра на религиозната реформа, Кампанус се разочаровал от ученията на Мартин Лутер. Защо?

Кампанус отхвърлял ученията за транссубстанциацията и консубстанциацията *. Според писателят Андре Сегени той вярвал, че „хлябът, като субстанция, винаги си остава хляб, но като тайнство, символично представя плътта на Христос“. През 1529 г. по време на Марбургската беседа, събрание, на което трябвало да бъдат обсъдени именно тези въпроси, на Кампанус не му било позволено да сподели онова, което научил от Писанието. Оттогава нататък той бил избягван от другите реформатори във Витенберг.

В книгата си „Възстановяване“ Кампанус оспорва доктрината за Троицата

Реформаторите били особено възмутени от възгледа на Кампанус за Бащата, Сина и светия дух. През 1532 г. в своята книга „Възстановяване“ Кампанус писал, че Исус и Бащата са две отделни личности. Той обяснил, че Бащата и Синът ‘са едно’, точно както мъжът и жената са наречени „една плът“ — единни, но все пак две отделни личности. (Йоан 10:30; Матей 19:5) Кампанус отбелязал, че Писанието използва същото сравнение, за да покаже, че Бащата има власт над Сина: „Глава на жената е мъжът, а глава на Христос е Бог.“ (1 Коринтяни 11:3)

А какво смятал Кампанус за светия дух? Позовавайки се отново на Библията, той писал: „Никъде в Писанието не се казва, че Светият Дух е третата личност.“ Кампанус разбирал, че светият дух е Божията действена сила и че Бог използва духа си, за да извършва всички неща. (Битие 1:2)

Лутер нарекъл Кампанус богохулник и противник на Божия син. Друг реформатор настоявал Кампанус да бъде екзекутиран. Въпреки това Кампанус останал твърд в убежденията си. Според книгата „Радикалната Реформация“ той „бил убеден, че загубата на първоначалното апостолско и библейско разбиране за същността на Бога и на мъжа е причината за падението на Църквата“.

Кампанус нямал за цел да организира религиозна група. Той напразно търсел истината, както се изразил, „сред сектите и всички отцепници“. Той се надявал, че посредством обновление на католическата църква ще бъдат възстановени истинските християнски учения. Но в крайна сметка бил арестуван от представители на църквата и вероятно прекарал повече от двайсет години в затвора. Историците предполагат, че починал около 1575 г.

 „УВЕРЯВАЙТЕ СЕ ВЪВ ВСИЧКИ НЕЩА“

Старателното изучаване на Библията помогнало на Капито, Селариус, Кампанус и други да различат истината от лъжата. Макар че не всички заключения, до които стигнали, били в пълна хармония с Библията, тези мъже смирено изследвали Писанието и ценели истините, които научавали.

Апостол Павел подканва християните: „Уверявайте се във всички неща, дръжте се здраво за онова, което е добро.“ (1 Солунци 5:21) За да ти помогнат в търсенето на истината, Свидетелите на Йехова са издали книга с подходящото заглавие „Какво в действителност учи Библията?“.

^ абз. 4 Виж броя на „Стражева кула“ от 15 януари 2012 г., стр. 7, 8, абз. 14–17.

^ абз. 8 Виж статията „Мигел Сервет — сам в търсенето на истината“ в „Пробудете се!“ за май 2006 г., издавано от Свидетелите на Йехова.

^ абз. 17 Относно използваната от Селариус дума „бог“ във връзка с Христос в книгата се казва: „Тя е изписана deus, а не Deus, като втората се използва единствено за Върховния Бог.“

^ абз. 20 Консубстанциацията е учение на Лутер, според което хлябът и виното „съществуват съвместно“ с тялото на Христос по време на Вечерята на Господаря.