„Добре ли ти е без Бог? За милиони е така.“ Този надпис можеше да бъде прочетен на билборд, поръчан от група атеисти. Очевидно те смятат, че нямат нужда от Бог.

От друга страна, мнозина, които твърдят, че вярват в Бога, вземат решения, с които показват, че за тях той не съществува. Католическият архиепископ Салваторе Физикела казал следното за членовете на църквата си: „Вероятно никой днес няма да ни сметне за християни, тъй като начинът ни на живот не се различава от този на невярващите хора.“

Някои са прекалено заети, за да се замислят за Бога. Те го смятат за твърде далечен или недостъпен и не мислят, че той може да заема някакво място в живота им. В най–добрия случай се обръщат към Бога само когато се сблъскват с проблеми или се нуждаят от нещо, очаквайки той да е винаги на тяхно разположение.

Други смятат, че религиозните учения не са от полза, и не спазват казаното от техните църковни водачи. Например 76 процента от католиците в Германия вярват, че е приемливо мъж и жена да живеят заедно преди брака, което е в противоречие както с ученията на църквата им, така и с Библията. (1 Коринтяни 6:18; Евреи 13:4) Разбира се, не само при католиците има разлика между религиозните вярвания и начина на живот. Духовници от много вероизповедания със съжаление признават, че членовете на техните паства постъпват „на практика като атеисти“.

Тези примери повдигат въпроса: „Нуждаем ли се наистина от Бог?“ Този въпрос в никакъв случай не е нов. Той се появява за първи път в началните страници на Библията. За да разберем отговора му, нека обърнем внимание на други въпроси, повдигнати в библейската книга Битие.