Археолози, проучващи клисурите и пещерите в юдейската пустиня, се натъкнали на пещера, разположена във висока стръмна скала. Дали намерили нещо ценно, като например древни предмети или ръкописи, подобни на свитъците от Мъртво море? За своя изненада археолозите открили забележителна находка — съкровище, наречено Нахал Мишмар.

СКРИТО в пукнатина и увито с тръстикова рогозка, това съкровище, открито през март 1961 г., се състояло от над 400 предмета, повечето от които били направени от мед. Сред тях имало корони, скиптри, инструменти, боздугани и други оръжия. Тази находка е от интерес за читателите на Библията, тъй като в Битие 4:22 се споменава за Тувал–каин, „ковач на всякакви сечива от мед и желязо“.

Много въпроси относно произхода на това съкровище остават без отговор. Все пак тази находка показва, че добивът, претопяването и отливането на мед са били познати на хората в библейските земи още от най–ранни времена.

НАХОДИЩА НА МЕД В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ

Когато израилтяните били на прага на Обетованата земя, Моисей им казал: ‘От планините [на тази земя] ще добивате мед.’ (Второзаконие 8:7–9) Археолозите са открили в района на Израел и Йордан голям брой места, на които се е добивала и преработвала мед, като Фейнан, Тимна и Кирбат ен Нахас. Какво разкриват те?

В района на Фейнан и Тимна е характерно наличието на плитки ями, от които била добивана мед в продължение на поне 2000 години. Дори днес туристите там могат да видят камъни със зеленикави натрупвания от мед. В древността хората, които добивали този метал, издялквали скалната повърхност с каменни инструменти, за да отделят медта. В по–късни времена, когато тези източници били изчерпани, те дълбаели по–надълбоко с метални инструменти, разширявали пещерите и правели дълбоки шахти и тунели. Можем да намерим описание на рудодобива в библейската книга Йов. (Йов 28:2–11) Работата била трудоемка. Всъщност в периода от III до V век римските власти изпращали най–опасните престъпници и други затворници да работят на медните мини във Фейнан.

В Кирбат ен Нахас (означаващо „медни останки“) са намерени купчини шлака, от което можем да съдим, че там е било преработвано голямо количество мед. Учените смятат, че  рудата е била доставяна от намиращите се наблизо рудници, като например Фейнан и Тимна. За да се извлече медта от рудата, били използвани духала, чрез които температурата на разпалените въглища се повишавала до 1200°C за 8–10 часа. Обикновено от 5 килограма руда се получавал 1 килограм медни кюлчета, от които после били отливани различни предмети.

УПОТРЕБАТА НА МЕД В ИЗРАИЛ

На планината Синай Йехова Бог изрично наредил този блестящ метал, добиван от близките рудници, да бъде използван при построяването на светия шатър. След време храмът в Йерусалим бил изграден по същия начин. (Изход, 27 глава) Израилтяните вероятно придобили известни познания по металообработване още преди да отидат в Египет или може би когато били там. До времето, когато излезли от Египет, те знаели как да направят излято теле. Също така умеели да изработват различни медни предмети, необходими за службата в светия шатър, като например голям съд с вода, котли, тави, лопати и вилици. (Изход 32:4)

По–късно, когато пътували през пустинята, може би около Финон (вероятно днешен Фейнан), богата на мед област, хората се оплаквали от манната и от липсата на вода. За наказание Йехова изпратил отровни змии и мнозина загинали. След като израилтяните се разкаяли и Моисей се застъпил за тях, Йехова му казал да направи змия от мед и да я постави на висок стълб. В повествованието пише: „И ако змия ухапеше някой човек, но той погледнеше към медната змия, оставаше жив.“ (Числа 21:4–10; 33:43)

МЕДТА ПО ВРЕМЕТО НА ЦАР СОЛОМОН

Много от частите на храма в Йерусалим били направени от мед

Цар Соломон използвал голямо количество мед за принадлежностите на храма в Йерусалим. Той получил голяма част от нея от баща си, Давид, който я бил придобил след победата си над сирийците. (1 Летописи 18:6–8) Медното „леяно море“ — огромен съд, използван от свещениците за миене — побирало 66 000 литра вода и вероятно тежало 27 тона. (3 Царе 7:23–26, 44–46) А на входа на храма имало два масивни медни стълба. Те били високи 8 метра, като на върха им били поставени капители с височина 2,2 метра. Стълбовете били кухи и имали стени с дебелина 7,5 сантиметра, а диаметърът им бил 1,7 метра. (3 Царе 7:15, 16; 2 Летописи 4:17) Наистина е смайващо колко огромно количество мед било използвано за изработването само на тези части на храма.

Медта имала широко приложение в ежедневието на хората в библейски времена. Например от нея били правени оръжия, окови, музикални инструменти и врати. (1 Царе 17:5, 6; 4 Царе 25:7; 1 Летописи 15:19; Псалм 107:16) Исус говорел за „медна монета“ в пояса, а апостол Павел споменал „медникаря Александър“. (Матей 10:9; 2 Тимотей 4:14, РИ–1938)

Археолозите и историците все още търсят отговори на много въпроси относно добиването и обработването на мед в библейски времена и се опитват да разгадаят тайната на съкровището Нахал Мишмар. Независимо от всичко, фактите потвърждават, че както се казва в Библията, земята, която израилтяните получили, несъмнено била ‘добра земя ..., от чиито планини добивали мед’. (Второзаконие 8:7–9)