В Битие, първата книга от Библията, произходът на вселената накратко е описан със следните думи: „В началото Бог създаде небесата и земята.“ (Битие 1:1) След като направил растенията и животните, Бог създал първите хора, Адам и Ева. Те се различавали от животните, тъй като притежавали в известна степен качествата на Бога, включително и свободна воля. Следователно носели отговорност за действията си. Ако следвали напътствията на Бога, можели да участват в изпълнението на неговото намерение, като родители на човешкото семейство, което щяло да се радва на мирен и съвършен живот на земята завинаги.

Но един ангел, или духовно създание, решил да използва хората, за да постигне своята егоистична цел. Така той станал Сатана, което означава „противник“. Посредством змия Сатана говорил с Ева и я измамил, като ѝ казал, че ще ѝ бъде по–добре без Божието ръководство. Адам и Ева послушали Сатана и развалили взаимоотношенията си със своя Създател. Поради погрешния си избор нашите прародители изгубили вечния си живот и предали на всички нас греха и несъвършенството, обричайки ни на смърт.

Бог незабавно заявил намерението си да поправи тази тъжна ситуация и да открие пред потомците на Адам възможността да живеят вечно. Той предсказал, че ще се появи „потомство“ — специална личност, — което ще унищожи Сатана и ще премахне страданията, причинени от Сатана, Адам и Ева. (Битие 3:15) Кой щял да се окаже това „потомство“? Щяло да стане ясно с времето.

Междувременно Сатана непрекъснато се опитвал да осуети Божието намерение. Грехът и злото бързо се разпространили. Затова Бог решил да унищожи злите чрез потоп. Той наредил на праведния Ной да построи ковчег, голям плавателен съд, за да спаси себе си и семейството си, както и животните, които му било казано да вземе в ковчега.

Година след началото на Потопа Ной и семейството му излезли от ковчега на изчистената земя. Но трябвало да мине още време, преди да се появи „потомството“.

Основано на Битие, 1–11 глава; Юда 6, 14, 15; Откровение 12:9.