ГРЪЦКИЯТ историк Херодот, живял преди 2500 години, разказал следната история за египтяните по негово време: „На събиранията на по–богатите от тях, след като свърши яденето, един човек разнася дървено изображение на мъртвец в ковчег, възпроизведено възможно най–добре и по цвят, и по форма, на големина един или най–много два лакътя. Показва го на всекиго от пируващите и казва: ‘Гледай този, пий и се весели, защото като умреш, ще станеш като него.’“

Тази нагласа към живота и смъртта не е характерна само за египтяните. Днес думите „Яж, пий и се весели“ са станали клише. Ако животът приключва със смъртта, защо да не му се наслаждаваме, докато можем? Защо да се опитваме да живеем според по–възвишени ценности? Ако смъртта е краят на всичко, то тогава да живеем за настоящето, звучи разумно. Апостол Павел разсъждавал по този въпрос. Той описал нагласата на хората, които не вярвали във възкресението, с думите: „Ако мъртвите няма да бъдат възкресени, ‘нека ядем и пием, защото утре ще умрем’.“ (1 Коринтяни 15:32)

Разбира се, самият Павел не вярвал, че мъртвите потъват във вечна забрава. Той бил убеден, че те могат да живеят отново и никога повече да не умрат. Това убеждение било основано на едно много важно събитие, което смятал за неоспорим факт — възкресението * на Христос Исус. Това възкресение всъщност било събитието, което в най–голяма степен укрепило вярата на първите ученици.

А какво значение има възкресението на Исус за нас? Откъде можем да сме сигурни, че е  действително събитие? Нека разгледаме какви доводи изложил Павел по тези въпроси, когато писал на християните, живеещи в Коринт.

АКО ХРИСТОС НЕ Е БИЛ ВЪЗКРЕСЕН

Някои християни в древния Коринт били объркани, а други изобщо не вярвали, че възкресението е възможно. В първото си писмо до християните, живеещи там, апостолът посочил какво би последвало, ако няма възкресение на мъртвите. Той писал: „Нали ако няма възкресение на мъртвите, и Христос не е възкресен. Но ако Христос не е възкресен, тогава няма съмнение, че проповядването ни е напразно и вярата ни също е напразна. И освен това се оказваме лъжливи Божии свидетели. ... Вашата вяра е безполезна — вие сте още в греховете си. И дори онези, които заспаха в смъртта, обединени с Христос, са безвъзвратно погубени.“ (1 Коринтяни 15:13–18)

„[Той] се появи пред повече от петстотин братя наведнъж ... После се появи и пред Яков, после пред всичките апостоли и накрая се появи и пред мене.“(1 Коринтяни 15:6–8)

Павел започнал с твърдение, което трудно може да бъде оспорено: Ако няма възкресение на мъртвите, то Христос, който е умрял, не е бил възкресен. Какво би следвало в такъв случай? Тогава проповядването на добрата новина би било напразно и би било огромна измама. Та нали възкресението на Христос е основата на християнската вяра и е неразривно свързано с някои от най–важните библейски учения — за Божието върховенство, Божието име, небесното Царство и нашето спасение. Ако няма възкресение, посланието, което Павел и другите апостоли известявали, не би било нищо друго освен празни думи.

Но би имало и други последствия. Ако Христос не е бил възкресен, християнската вяра би била безполезна, празна и основана на лъжа. Освен това Павел и другите биха били лъжливи свидетели не само за възкресението на Исус, но и за онзи, за когото твърдели, че го е възкресил, Йехова Бог. Нещо повече, твърдението, че Христос е ‘умрял за нашите грехове’, също би било лъжа, защото ако самият Спасител не е бил избавен от смъртта, той не би могъл да спаси други. (1 Коринтяни 15:3) Това би означавало, че християни, които са умрели, в някои случаи като мъченици, са загинали с фалшива надежда за възкресение.

Павел направил следното заключение: „Ако се надяваме на Христос само в този живот, тогава от всички хора ние сме най–достойни за съжаление.“ (1 Коринтяни 15:19) Подобно на други християни Павел понесъл загуба, сблъскал се с преследване, издържал трудности и се изправил пред смъртни опасности, защото вярвал във възкресението и във всичко, което то прави възможно. Колко напразно би било това, ако възкресението на мъртвите е просто лъжа!

ЗАЩО ТРЯБВА ДА ВЯРВАШ

Павел не смятал, че християнската вяра е основана на лъжа. Той знаел, че Исус е възкресен от мъртвите, и обобщил доказателствата за коринтяните, като казал: „Съгласно Писанието Христос умря за нашите грехове и ... беше погребан и беше възкресен на третия ден съгласно Писанието, и ... се появи пред Кифа, а после пред дванайсетте.“ * После Павел добавил: „След това се появи пред повече от петстотин братя наведнъж, като  повечето от тях са живи и до днес, а някои са заспали в смъртта. После се появи и пред Яков, после пред всичките апостоли и накрая се появи и пред мене.“ (1 Коринтяни 15:3–8)

Павел започнал с убедителното изказване, че Христос умрял за нашите грехове, бил погребан и бил възкресен. Защо бил толкова уверен в това? Една от причините било свидетелството на много очевидци. Възкресеният Исус се появил пред отделни личности (включително и самия Павел), пред малки групи и дори пред едно множество от 500 души, много от които се съмнявали, когато чули новината, че Исус е възкресен! (Лука 24:1–11) Повечето очевидци били все още живи в дните на Павел и можели да потвърдят случилото се. (1 Коринтяни 15:6) Свидетелството на един или двама души лесно можело да бъде пренебрегнато, но не и свидетелството на 500 или повече очевидци.

Забележи как Павел два пъти споменал, че смъртта, погребението и възкресението на Исус били „съгласно Писанието“. Тези събития потвърдили изпълнението на пророчествата в Еврейските писания за Месията, доказвайки, че Исус наистина е обещаният Месия.

Въпреки свидетелството на очевидци и на записаното в Писанието имало и все още има хора, които се съмняват, че Исус е бил възкресен. Според някои тялото му било откраднато от неговите ученици, които след това заявили, че са видели възкресението. Но учениците не са имали нито силата, нито властта да се борят срещу римските войници, които пазели входа на гробницата. Според други случаите, когато възкресеният Исус се появявал пред хора, са просто илюзия. Но това не може да е така, тъй  като Исус се появявал пред много хора и по различно време.

Какво да кажем за твърдението, че възкресението е измама, замислена от учениците? Каква полза биха имали те от това? Свидетелстването за възкресението им донесло присмех, страдания и смърт. Защо биха се изложили на всичко това, за да подкрепят една лъжа? Също така те най–напред свидетелствали в Йерусалим, точно пред очите на своите противници, които само търсели причина да ги осъдят на смърт.

Възкресението дало на учениците смелостта да проповядват за своя Господар въпреки най–жестокото преследване. Учението за възкресението станало основа на християнската вяра. Първите християни не рискували своя живот, за да свидетелстват за някакъв мъдър учител, който бил убит. Те рискували живота си, за да проповядват за възкресението на Исус, защото доказвало, че той е Христос, Синът на Бога, могъщата личност, която ги подкрепя и ръководи. Неговото възкресение било доказателство, че те също ще бъдат възкресени. Наистина, ако Исус не е бил върнат към живот, не би имало християнство. Ако Исус не е бил възкресен, може би никога не бихме чули за него.

Какво значение има възкресението на Исус за нас днес?

^ абз. 5 В Библията гръцката дума, преведена като „възкресение“, буквално означава „ставане отново“. С това се има предвид, че човек е върнат към живот, като са запазени неговите отличителни черти, характер и спомени.

^ абз. 13 С „дванайсетте“ се има предвид „апостолите“, въпреки че известно време след смъртта на Юда Искариот те били само 11. При един случай, когато Исус се появил пред апостолите, присъствали най–много 10, представящи дванайсетте, тъй като Тома не бил там. (Йоан 20:24)