Когато се сблъскват с проблеми, някои хора се опитват да избягат от действителността и спират да разсъждават разумно. Те изпадат в самозаблуда, като прибягват до средства, които им носят временно емоционално облекчение. Някои хора вземат наркотици, като опиума например, за да забравят проблемите си. В началото това може да им помага да се чувстват по–уверени в себе си и по–способни да се справят с проблемите. Но в крайна сметка им носи вреда. Дали същото важи и за религията?

Някои приравняват вярата с наивността. Според тях религиозните хора не искат да мислят сами или да позволят на неоспорими доказателства да повлияят на вярванията им. Такива скептици твърдят, че хората със силна вяра пренебрегват действителността.

Библията говори много за вярата. Но никъде не ни насърчава да бъдем наивни или лековерни, нито извинява липсата на размисъл. Напротив, тя нарича хората, които вярват на всяко нещо, неопитни, дори глупави. (Притчи 14:15, 18) Наистина, колко глупаво би било да приемаме всички твърдения за верни, без да сме проверили фактите! Така бихме приличали на човек, който закрива очите си и се опитва да пресече оживена улица само защото някой друг му казва да го направи.

Вместо да ни насърчава към сляпа вяра, Библията ни казва да държим фигуративните си очи отворени, за да не бъдем измамени. (Матей 16:6) Ние държим очите си отворени, като използваме своите „мисловни способности“. (Римляни 12:1) Библията ни учи да разсъждаваме върху доказателствата и да достигаме до разумни заключения, основани на факти. Разгледай някои примери от писмата на апостол Павел.

Когато писал на християните в Рим, Павел не искал те да вярват в Бога само защото той им казвал. По–скоро ги подканил да разгледат доказателствата, че Бог съществува. Той писал: „Неговите [Божиите] невидими качества — вечната му сила и божествената му същност — се виждат ясно още от сътворението на света, понеже се разбират от онова, което е създадено, така че тези хора [онези, които отхвърлят Божията власт] не могат да бъдат извинени.“ (Римляни 1:20) Павел разсъждавал по подобен начин, когато писал до евреите: „Понеже всеки дом е построен от някого, а онзи, който е построил всичко, е Бог.“ (Евреи 3:4) В друго писмо Павел насърчил християните, живеещи в Солун, да внимават в какво вярват. Той ги посъветвал ‘да се уверяват във всички неща’. (1 Солунци 5:21)

Вярата може да е като щит, който ни предпазва

Вяра, която не е основана на солидни доказателства, може да е просто като опиум, който да доведе някого до самоизмама и да му навреди. Павел писал следното за някои религиозни хора по негово време: „Свидетелствам за тях, че са пламенни в усилията си да служат на Бога, но не според точното познание за него.“ (Римляни 10:2) Колко важно е тогава да следваме съвета на Павел към сбора в Рим! Той писал: „Преобразете се, като обновявате ума си, така че да докажете на себе си в какво се състои добрата, угодна и съвършена воля на Бога.“ (Римляни 12:2) Вярата, основана на точно познание за Бога, не води до самозаблуда, а е ‘голям щит’, който ни предпазва от емоционална и духовна вреда. (Ефесяни 6:16)