КАК животът на млада жена, която нямала желание да учи за Бога и която имала обещаваща кариера, придобил истински смисъл? Какво разбрал за смъртта един млад католик, което го подтикнало да промени посоката на живота си? Какво научил за Бога разочарован от живота млад мъж и как това го подтикнало да стане християнски проповедник? Прочети техните разкази.

„Години наред се питах ‘Защо сме тук?’.“ — РОЗАЛИНД ДЖОН

  • ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1963

  • СТРАНА: АНГЛИЯ

  • ТЯ ИМАЛА ПРЕСТИЖНА РАБОТА

МОЕТО МИНАЛО:

Родена съм в Кройдън, южен Лондон, като шестото от девет деца в семейството. Родителите ми са родом от карибския остров Сейнт Винсент. Майка ми посещаваше методистката църква. Но аз нямах желание да уча за Бога, въпреки че бях много любознателна. Често прекарвах училищните ваканции край едно езеро, четейки безброй книги от местната библиотека.

Няколко години след като завърших училище, осъзнах, че искам да помагам на беззащитните. Започнах да работя с бездомни хора и с такива, които имаха физически недъзи или затруднения с ученето. След това следвах здравни науки в университета. Щом завърших, за моя изненада работих последователно на престижни длъжности и се радвах на все по–луксозен живот. Като независим консултант и социолог единственото, от което се нуждаех, за да работя, беше моят лаптоп и достъп до интернет. Често пътувах в чужбина за по няколко седмици, отсядах в любимия си хотел, наслаждавах се на красиви гледки и използвах спа и фитнес оборудването, за да се поддържам в добра форма. Смятах, че това е истинският живот. Но никога не престанах да мисля за онеправданите.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:

Години наред се питах „Защо сме тук и какъв е смисълът на живота?“. Но никога не се опитах да потърся отговорите в Библията. Един ден през 1999 г. по–малката ми сестра Маргарет, която беше станала Свидетелка на Йехова, ме посети с една своя приятелка, също Свидетелка, която прояви интерес към мене. Някак си се съгласих да изучавам Библията с приятелката на сестра ми, но напредвах бавно, тъй като работата и начинът ми на живот отнемаха голяма част от времето ми.

През лятото на 2002 г. се преместих в югозападна Англия. Там започнах да следвам социология, с цел да получа докторска степен. По това време посещавах по–редовно събранията в местната Зала на Царството с малкия ми син. Въпреки че висшето образование ми доставяше удоволствие,  изучаването на Библията ми помагаше да разбирам по–добре житейските проблеми и решението за тях. Осъзнах верността на думите от Матей 6:24, където се казва, че не можем да сме роби на двама господари. Не можем да служим и на Бога, и на богатството. Знаех, че ще трябва да реша какво е по–важно в живота ми.

Предишната година често посещавах група за изучаване на Библията, в която Свидетелите разглеждаха книгата „Дали съществува Създател, който е загрижен за теб?“ *. Убедих се, че единствено нашият Създател, Йехова, може да реши човешките проблеми. Но в университета бях учена, че смисълът на живота не включва вярата в Създател. Това ме огорчи. След два месеца прекъснах следването си в университета и реших да отделям повече време на духовните дейности.

Библейският откъс, който ме подтикна да променя живота си, беше: „Уповавай се на Йехова с цялото си сърце и не се осланяй на своя разум. Помни го във всичките си пътища и той ще изправя пътеките ти.“ (Притчи 3:5, 6) Придобиването на познание за нашия любещ Бог беше много по–възнаграждаващо от всякакви материални притежания и позиции, които докторската степен можеше да ми осигури. Колкото повече научавах за намерението на Йехова за земята и за жертвата, която Исус дал за нас, толкова повече исках да отдам живота си на нашия Създател. Покръстих се през април 2003 г. След това постепенно опростих живота си.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА:

Приятелството ми с Йехова е безценно. Придобих истински вътрешен мир и радост, поради това че го опознах. Голямо щастие ми носи и общуването с други истински служители на Бога.

Жаждата ми за познание продължава да бъде утолявана от онова, което научавам от Библията и християнските събрания. Радвам се да споделям вярванията си с другите. Това стана моя кариера — кариера, която ми дава възможност наистина да помагам на хората да подобрят живота си още сега и да имат чудесна надежда за живот в новия свят. От юни 2008 г. участвам целодневно в проповедната служба и съм по–щастлива и по–удовлетворена от когато и да било преди. Животът ми придоби истински смисъл и съм много благодарна на Йехова за това.

„Смъртта на моя приятел ме разтърси.“ — РОМАН ИРНЕСБЕРГЕР

  • ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1973

  • СТРАНА: АВСТРИЯ

  • ТОЙ БИЛ КОМАРДЖИЯ

МОЕТО МИНАЛО:

Израснах в малкия австрийски град Браунау. Хората в района бяха заможни и почти нямаше престъпност. Родителите ми бяха католици и ме възпитаха в тази религия.

Едно събитие от детството ми оказа голямо влияние върху живота ми. Спомням си как през 1984 г., когато бях на около 11 години,  играх футбол с един от най–добрите ми приятели. Същия следобед той беше убит в автомобилна катастрофа. Смъртта на моя приятел ме разтърси дълбоко. Години след случилото се продължавах да се питам какво става с нас, когато умрем.

След като завърших училище, работех като електротехник. Макар че станах закоравял комарджия и пропилявах огромни суми пари, нямах финансови проблеми. Освен това отделях много време на спорта и обикнах хевиметъл и пънк рок музиката. Животът ми се състоеше в ходене от дискотека на дискотека и от купон на купон. Водех изпълнен с удоволствия и неморалност живот, но чувствах огромна празнота.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:

През 1995 г. един възрастен Свидетел на Йехова почука на вратата ми и ми предложи книга, в която се обсъждаше библейският отговор на въпроса какво става с нас при смъртта. Все още се измъчвах поради трагичния инцидент с моя приятел, затова взех книгата. Прочетох не само главата, в която се разглеждаше въпросът за смъртта, но и цялата книга!

Онова, което прочетох, отговори на въпросите ми за смъртта. Но научих много повече. Тъй като бях възпитан като католик, вярата ми се съсредоточаваше най–вече върху Исус. Моето старателно изучаване на Библията обаче ми помогна да развия близки взаимоотношения с Бащата на Исус, Йехова Бог. Силно впечатление ми направи, че Йехова не е потаен и далечен Бог, а ясно се разкрива на онези, които го търсят. (Матей 7:7–11) Научих, че Йехова има чувства. Също така разбрах, че винаги държи на думата си. Това събуди в мене силен интерес към библейските пророчества и начина, по който се изпълняват. Онова, което открих, укрепи вярата ми в Бога.

Скоро осъзнах, че Свидетелите на Йехова са единствените, които искрено искат да помогнат на хората да разберат Библията. Обръщах внимание на стиховете, споменати в изданията на Свидетелите, и ги четях в своята католическа Библия. Колкото повече изследвах нещата, толкова повече се убеждавах, че съм намерил истината.

От изучаването си на Библията разбрах, че Йехова очаква от мене да живея според неговите стандарти. От записаното в Ефесяни 4:22–24 научих, че трябва да съблека „старата личност“, която беше оформена според ‘предишния ми начин на живот’, и че трябва да ‘облека новата личност, създадена според волята на Бога’. Затова изоставих неморалния си начин на живот. Също така осъзнах, че трябва да се откажа от хазарта, тъй като този навик насърчава към материализъм и алчност. (1 Коринтяни 6:9, 10) Знаех, че за да направя тези промени, трябва да прекратя общуването с предишните си приятели и да намеря такива, които споделят възгледите ми.

Не ми беше лесно да направя тези промени. Но започнах да посещавам събранията на Свидетелите в Залата на Царството и да намирам нови приятели в местния сбор. Освен това продължавах старателно да изучавам Библията самостоятелно. Тези неща ми помогнаха да променя вкуса  си към музиката, целите в живота си и да подобря външния си вид. През 1995 г. се покръстих като Свидетел на Йехова.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ:

Имам уравновесен възглед за парите и материалните притежания. Преди бързо избухвах, но сега съм много по–търпелив. Освен това вече не се безпокоя прекалено за бъдещето.

Много се радвам да бъда част от международна група служители на Йехова. Сред тях има хора, които се сблъскват с проблеми, но продължават вярно да служат на Бога. Много съм щастлив, че сега използвам цялото си време и сили, не за да се опитвам да удовлетворя собствените си желания, а за да служа на Йехова и да върша добро за другите.

„Най–накрая животът ми придоби смисъл.“ — ИЪН КИНГ

  • ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1963

  • СТРАНА: АНГЛИЯ

  • ТОЙ БИЛ РАЗОЧАРОВАН ОТ ЖИВОТА

МОЕТО МИНАЛО:

Роден съм в Англия, но когато бях на около седем години, семейството ми се премести в Австралия. Установихме се в Златния бряг, туристическо място в Куинсланд (Австралия). Макар че не бяхме богати, имахме всичко необходимо за живота.

Въпреки че израснах в добри условия, никога не бях напълно щастлив. С времето се разочаровах от живота. Баща ми беше алкохолик. Не изпитвах голяма обич към него поради злоупотребата му с алкохола и начина, по който се отнасяше към майка ми. Едва по–късно, когато научих за преживяванията му като войник в Малая (днес Малайзия), разбрах защо се държи по този начин.

Докато учех в гимназията, започнах да прекалявам с алкохола. На 16 години прекъснах обучението си и се присъединих към флота. Опитах и наркотици и се пристрастих към тютюна. Освен това станах все по–зависим от алкохола. Стигнах дотам, че се напивах всеки ден, не само през почивните дни.

Когато бях на около 20 години, започнах да се замислям за съществуването на Бога. Питах се: „Ако Бог наистина съществува, защо позволява хората да страдат и да умират?“ Дори написах стихотворение, в което обвинявах Бога за цялото зло в света.

На 23 години напуснах флота. След това работех на различни места и дори прекарах една година в чужбина, но нищо не прогони отчаянието ми. Нямах желание да си поставям цели или да постигам каквото и да било. Нищо не ме привличаше. Възможността да имам къща, сигурна работа и да получа повишение ми изглеждаше безсмислена. Единствената ми „утеха“ бяха алкохолът и слушането на музика.

Спомням си много добре момента, в който изпитах най–голямото желание да разбера смисъла на живота. Веднъж отидох в Полша и посетих известния концентрационен лагер в Освиенцим. Бях чел за жестокостите, извършвани там. Но когато застанах на това място и видях с очите  си колко голям е лагерът, силно се развълнувах. Не разбирах как хората могат да бъдат толкова жестоки към други хора. Спомням си как се разхождах в лагера със сълзи на очи и се питах: „Защо?“

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:

През 1993 г., след като се върнах от чужбина, започнах да чета Библията, търсейки отговори на своите въпроси. Скоро след това двама Свидетели на Йехова почукаха на вратата ми и ме поканиха на конгрес на един разположен наблизо стадион. Реших да отида.

Няколко месеца по–рано гледах мач на този стадион, но контрастът с конгреса беше огромен. Свидетелите на Йехова бяха любезни и добре облечени, а децата им бяха послушни. Онова, което видях по време на обяда, ме порази. Стотици Свидетели се хранеха на игрището, но когато се върнаха по местата си, не видях никакъв боклук! И най–вече тези хора изглеждаха удовлетворени и спокойни — нещо, за което копнеех. Не помня нито един от докладите, изнесени през този ден, но поведението на Свидетелите остави траен отпечатък в ума ми.

Същата вечер се сетих за моя братовчед, който четеше Библията и изследваше различните религии. Години по–рано той ми беше казал, че според Исус истинската религия може да бъде разпозната по плодовете ѝ. (Матей 7:15–20) Помислих си, че трябва най–малкото да се опитам да разбера защо Свидетелите са толкова различни. За първи път в живота си се почувствах насърчен и обнадежден.

Следващата седмица двамата Свидетели, които ме бяха поканили на конгреса, ме посетиха отново. Предложиха ми библейско изучаване и аз приех. Освен това започнах да посещавам християнските събрания с тях.

Докато изучавах Библията, представата ми за Бога напълно се промени. Научих, че той не причинява злото и страданията и че самият той изпитва болка, когато хората вършат зли неща. (Битие 6:6; Псалм 78:40, 41) Бях твърдо решен да се опитам никога да не нараня Йехова. Исках да радвам сърцето му. (Притчи 27:11) Спрях да се напивам и да използвам тютюн и се отказах от неморалния си начин на живот. През март 1994 г. се покръстих като Свидетел на Йехова.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ:

Днес съм щастлив и удовлетворен. Вече не прибягвам до алкохола в опит да разреша проблемите си. Вместо това се научих да прехвърлям бремето си на Йехова. (Псалм 55:22)

От десет години съм женен за една красива Свидетелка на име Карен и имам чудесна доведена дъщеря, която се казва Нела. Тримата с радост прекарваме голяма част от времето си в християнската служба, помагайки на другите да научат истината за Бога. Най–накрая животът ми придоби смисъл.

^ абз. 11 Издадена от Свидетелите на Йехова.