КАК мъж с ужасно детство станал щастлив и добър съпруг и баща? Какво подбудило една жена да се откаже от многото си пороци? Прочети техните разкази.

„Чувствах се като неудачник.“ — ВИКТОР УГО ЕРЕРА

  • ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1974

  • СТРАНА: ЧИЛИ

  • ТОЙ БИЛ АЛКОХОЛИК

МОЕТО МИНАЛО:

Роден съм в град Ангол в красивата южна част на Чили. Не познавам баща си. Когато бях на три години, майка ми се премести с мене и брат ми в столицата Сантяго. Живеехме в малка стая във временен лагер за бездомни. Използвахме обществена тоалетна и вземахме вода от пожарен кран.

След около две години държавата ни даде малка къща. Но за жалост, кварталът не беше спокоен — имаше много наркомани, алкохолици, престъпност и проституция.

Майка ми се запозна с един мъж и след време двамата се ожениха. Вторият ми баща пиеше много и биеше майка ми и мене. Често плачех скришом и си мечтаех за баща, който да ме защитава.

Макар че майка ми работеше усилено за прехраната ни, бяхме много бедни. Понякога за храна имахме само сухо мляко и захар. За развлечение с брат ми се промъквахме да гледаме телевизия през прозореца на съседката. Но един ден тя ни хвана и повече не можехме да го правим.

Когато вторият ми баща беше трезвен, което не се случваше често, купуваше на мене и брат ми нещо за ядене. Веднъж дори ни купи малък телевизор. Това е един от малкото случаи, в които помня да съм бил щастлив.

Когато бях на 12 години, се научих да чета. Година по–късно спрях да ходя на училище и започнах да работя по цял ден. След работа ходех с колегите си на събирания, където се напивахме и вземахме наркотици. Не след дълго се пристрастих.

Когато бях на 20, се запознах с Кати и след време се оженихме. В началото всичко вървеше добре, но впоследствие се върнах към предишния си живот. Държах се все по–зле и по–зле. Накрая осъзнах, че ако продължавам така, ще свърша или в затвора, или в гроба. И което беше по–лошо, причинявах на сина си Виктор същите страдания, които самият аз изпитвах като малък. Това ме потискаше, ядосвах  се на себе си и се чувствах като неудачник.

През 2001 г. две Свидетелки на Йехова ни посетиха и Кати започна да изучава Библията с тях. Тя ми разказваше какво научава. От любопитство и аз започнах да изучавам. През 2003 г. Кати се покръсти и стана Свидетелка на Йехова.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:

Един ден прочетох Рут 2:12, където се казва, че Йехова възнаграждава онези, които имат вяра и търсят убежище при него. Осъзнах, че ако се променя, ще го зарадвам и той ще ме възнагради. Видях, че Библията многократно осъжда пиянството. Думите във 2 Коринтяни 7:1 силно ми повлияха. Този стих ни подканя да „очистим себе си от всяко нещо, което омърсява“. Затова започнах да изоставям пороците си. В началото станах още по–избухлив, но Кати постоянно ме подкрепяше.

Напуснах работа, защото натискът да пуша и да пия беше много силен. Въпреки че да съм безработен за кратко, означаваше да се справяме с много малко средства, така имах повече време да изучавам Библията. Тогава започнах наистина да напредвам духовно. Кати никога не изискваше повече, отколкото можех да осигуря материално, нито ме упрекваше за скромния ни начин на живот. Искрено съм благодарен за любещата ѝ подкрепа.

Постепенно се сближих със Свидетелите. Те ми помогнаха да разбера, че въпреки липсата ми на образование Йехова цени искреното ми желание да му служа. Любовта и единството, които видяхме в християнския сбор, оказаха огромно влияние на семейството ни. Никъде другаде не сме намирали такъв мир. През декември 2004 г. и аз се покръстих.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЪЛ:

Убедих се колко са верни думите в Исаия 48:17: „Аз, Йехова, съм твоят Бог, който те учи за твоя полза.“ Майка ми и брат ми толкова се впечатлиха от промяната в мене, че и те започнаха да изучават Библията. Дори съседите се радват, като виждат колко съм различен и колко щастливо семейство имам.

Имам съпруга, която обича Бога и гледа на мене като на верен партньор и приятел. Въпреки че не познавам баща си, Библията ме научи как да възпитавам тримата си синове. Те ме уважават. И най–важното, за тях Йехова е действителна личност и го обичат.

„Въпреки че не познавам баща си, Библията ме научи как да възпитавам тримата си синове“

Безкрайно съм благодарен, че въпреки нещастното ми детство Йехова ми даде възможност да стана щастлив човек.

 „Бях гневна и агресивна.“ — НАБИХА ЛАЗАРОВА

  • ГОДИНА НА РАЖДАНЕ: 1974

  • СТРАНА: БЪЛГАРИЯ

  • ТЯ ПРЕНАСЯЛА НАРКОТИЦИ

МОЕТО МИНАЛО:

Родена съм в София в скромно семейство. Баща ми ни изостави, когато бях около шестгодишна. Това беше голям удар за мене и ми причини огромна болка. Чувствах се отхвърлена и недостойна за обич. С годините тези чувства развиха в мене бунтовнически дух. Бях гневна и агресивна.

На 14–годишна възраст избягах от къщи за първи път. Често крадях от майка си и родителите ѝ. В училище постоянно имах неприятности заради буйния си нрав и затова в рамките на няколко години се наложи да сменя пет различни училища. В крайна сметка изоставих образованието си три години преди да завърша гимназия. Водех неморален начин на живот. Пристрастих се към тютюнопушенето, марихуаната, алкохола и нощния живот. Започнах да се занимавам и с трафик на наркотици. Струваше ми се безсмислено да живея в този несправедлив свят, където хората страдат и умират. Затова живеех само за удоволствията.

През 1998 г., когато бях на 24, бях арестувана на летището в Сан Паулу (Бразилия) за трафик на наркотици и осъдена на четири години затвор.

КАК БИБЛИЯТА ПРОМЕНИ ЖИВОТА МИ:

През 2000 г. Свидетелите на Йехова започнаха да посещават затвора ми веднъж седмично. Една от Свидетелките, Маринез, беше много мила. Тя събуди в мене желанието да науча повече за Библията. Никога не бях чувала за Свидетелите, затова разпитах другите за тях. За моя изненада почти всички се изказваха крайно отрицателно. Една затворничка дори ми каза, че мога да се насоча към която и да било религия, но не и към Свидетелите на Йехова. Това събуди още повече моето любопитство. Бях решена да науча защо тези хора са толкова мразени. Разбрах, че е защото изповядват истинската религия. В крайна сметка Библията казва, че всички, които искрено се стремят да следват Исус, ще бъдат преследвани. (2 Тимотей 3:12)

По това време работех в администрацията на затвора и в един склад намерих няколко кашона със стари броеве на „Стражева кула“ и „Пробудете се!“ *. Пренесох ги в килията си и започнах да чета. Колкото повече четях, толкова повече се чувствах като човек в пустиня, който е намерил извор със студена вода. Тъй като имах много свободно време, можех да изучавам ежедневно Библията с часове.

Един ден бях повикана при управата на затвора. Тъй като очаквах всеки момент  да бъда освободена, си събрах набързо нещата, разделих се със затворниците и тръгнах. Обратно на очакванията ми, разбрах, че е заведено ново дело срещу мене за притежаване на фалшив документ. В резултат на това бях осъдена на още две години затвор.

Чувствах се съкрушена. След няколко дни обаче започнах да приемам това като благословия. Макар че бях научила много неща от Библията, в сърцето си все още копнеех да продължа с предишния си начин на живот, след като бъда освободена. Трябваше ми повече време да направя необходимите промени.

Понякога си мислех, че не е възможно Бог да ме приеме за своя служителка. Но размишлявах върху стихове като 1 Коринтяни 6:9–11. Те показват, че през първи век, преди да станат християни, някои хора били крадци, пияници и изнудвачи. Но с Божията помощ се променили. Техният пример много ме насърчи.

С някои пороци се преборих лесно. Например успях да се освободя от наркотиците сравнително бързо. Но не мога да кажа същото за тютюнопушенето. Борбата с този порок беше мъчителна и продължи близо година. От полза ми беше да се запозная с вредата, която нанася пушенето върху здравето ни. Но преди всичко ми помогнаха непрестанните молитви към Йехова.

„Намерих най–добрия Баща, който никога няма да ме изостави!“

Като се приближавах до Йехова, постепенно започнах да превъзмогвам отрицателните чувства, с които се борех, след като баща ми ни изостави. Думите от Псалм 27:10 дълбоко ме трогнаха. Там се казва: „Дори ако баща ми и майка ми ме изоставят, Йехова ще ме приеме.“ Намерих най–добрия Баща, който никога няма да ме изостави! Животът ми придоби смисъл. През април 2004 г., шест месеца след като бях освободена от затвора, се покръстих като Свидетелка на Йехова.

КАКВА ПОЛЗА СЪМ ИЗВЛЯКЛА:

Сега съм щастлива. След като се освободих от пороците си, се радвам на много по–добро физическо и емоционално здраве. Имам щастлив брак и близко приятелство с небесния си Баща, Йехова. Сред неговите служители намерих много бащи, майки, братя и сестри. (Марко 10:29, 30) Признателна съм, че те видяха потенциала в мене дори преди аз да го видя в самата себе си.

Понякога изпитвам силно чувство на вина заради миналото си. Но ми носи утеха мисълта, че в Божия нов свят всички лоши спомени ще бъдат забравени. (Исаия 65:17) Междувременно преживяното ми помага да проявявам по–голямо разбиране към хората с подобни проблеми. Може да се каже, че миналото ми е донякъде предимство. В проповедната служба с лекота мога да разговарям с наркомани, алкохолици и престъпници, без да имам предразсъдъци. Убедена съм, че ако аз мога да се променя, за да ме приеме Йехова, всеки може!

^ абз. 29 Издавани от Свидетелите на Йехова.