БИБЛИЯТА е най–широко разпространената книга в историята. Според сведенията от нея са отпечатани 4,8 милиарда екземпляра. Само през 2007 г. бяха произведени над 64 600 000 Библии. В сравнение с това най–продаваният роман през същата година излезе в САЩ с първоначален тираж от 12 милиона екземпляра.

Докато стане най–разпространената книга в света, Библията трябвало да премине през множество опасности, застрашаващи нейното съществуване. През историята тя била забранявана и изгаряна, а преводачите ѝ били преследвани и убивани. Но една от най–големите заплахи за оцеляването на Библията до наши дни не било яростното преследване, а бавният процес на гниене. Защо можем да кажем това?

Библията представлява сборник от 66 по–малки книги, най–старите от които били написани или съставени преди повече от 3000 години от хора от народа на Израил. Писателите на оригинала, както и преписвачите, записали вдъхновените послания върху нетрайни материали, като например папирус и кожа. Макар че все още не е намерено нито едно от оригиналните писания, са открити хиляди древни преписи на малки и по–големи части от различни библейски книги. Фрагмент от една такава книга, Евангелието според Йоан, датира от само няколко десетилетия след написването на оригинала от апостол Йоан.

„Еврейският текст на Библията [Старият завет] е предаден с изключителна точност, без никакъв паралел в класическата гръцка и латинска литература.“ (Професор Хулио Требойе Барера)

Защо оцеляването на преписи на Библията е толкова забележително? И колко точно съвременните Библии предават посланията, записани от писателите на оригинала?

Какво станало с други древни документи?

Оцеляването на Библията е наистина забележително, като се има предвид какво е станало с писанията на народите, живели по времето на израилтяните. Например през първото хилядолетие пр.н.е. съседи на израилтяните били финикийците. Те търгували по море и така разпространили писмеността си из цялото Средиземноморие. Освен това печелели от търговия с папируси с Египет и гръцкия свят. Въпреки това в списание „Нешънъл Джиографик“ се казва следното относно финикийците: „Техните писания, повечето от които били написани върху крехък папирус, се разпаднали с течение на времето. Затова всичко, което знаем за финикийците, се основава най–вече на пристрастните разкази на техните врагове. Макар че според сведенията финикийците имали богата литература, тя била загубена напълно още през античността.“

Какво се случило с писанията на древните египтяни? Те са известни с йероглифите, които издълбавали или рисували върху стените на храмовете и други места. Освен това те допринесли за по–широкото използване на папируса като материал за писане. Но относно египетските писания върху папирус египтологът К. А. Китчън казва: „Сведенията показват, че почти 99 процента от всички папируси, написани от около 3000 г. [пр.н.е.] до настъпването на гръко–римския период, са изчезнали напълно.“

 Какво станало с римските документи, които били написани върху папирус? Да разгледаме следния пример. В книгата „Римски военни документи на папирус“ се обяснява, че явно римските войници получавали заплата три пъти в годината, като стойността на заплатата била записвана върху папирусови квитанции. Според изчисленията през един период от 300 години, от управлението на Август (27 г. пр.н.е.–14 г. от н.е.) до управлението на Диоклециан (284–305 г. от н.е.), са били написани 225 000 000 отделни квитанции. Колко от тях оцелели? Намерени са само две, които могат да бъдат прочетени.

Защо толкова малко древни документи, написани на папирус, са достигнали до наши дни? Защото нетрайните материали, като папирусът и кожата, другият често използван материал за писане, изгниват бързо при влажен климат. В „Анкър Байбъл Дикшънъри“ се казва следното: „Поради климатичните условия папирусовите документи от този период [първото хилядолетие пр.н.е.] можело да бъдат запазени само ако били в суха пустиня, някоя пещера или на закрито място.“

Какво станало с библейските текстове?

Явно библейските книги първоначално били написани върху материали също толкова нетрайни колкото използваните от финикийците, египтяните и римляните. Как тогава текстът на Библията оцелял и тя станала най–разпространената книга в света? Професор Джеймс Л. Кугъл обяснява каква е една от причините за това. Той казва, че оригиналните писания били преписвани „много, много пъти дори още по времето, когато била писана Библията“.

Какво разкрива сравняването на съвременните преводи на Библията с древните ръкописи? Професор Хулио Требойе Барера, член на екипа от учени, които изследвали и публикували древните ръкописи, известни като свитъците от Мъртво море, казва следното: „Еврейският текст на Библията е предаден с изключителна точност, без никакъв паралел в класическата гръцка и латинска литература.“ Уважаваният библейски учен Ф. Ф. Брус казва: „Макар че доказателствата за текста на нашия Нов завет са много повече от доказателствата за голям брой произведения на класиците, никой не си помисля да оспорва достоверността на класическите произведения.“ Той добавя: „Ако Новият завет беше сбирка от светски произведения, повечето учени щяха да приемат неговата достоверност без никакво съмнение.“ Наистина, Библията е забележителна книга. Отделяш ли време всеки ден да я четеш? (1 Петър 1:24, 25)

Днес все още съществуват около 6000 преписа на Еврейските писания, или Стария завет, и около 5000 преписа на Гръцките писания, или Новия завет