„Преди ми беше лесно да говоря със синовете си. Те ме слушаха внимателно и веднага правеха това, което им казвах. Но сега, когато са по–големи, се караме за всяко нещо. Дори вече нямат желание да участват в духовните дейности и питат: ‘Наистина ли трябва да говорим за Библията?’ Преди синовете ми да влязат в пубертета, не си и представях, че подобно нещо може да се случи в моето семейство, въпреки че виждах това в други семейства.“ (Реджи *)

ДАЛИ имаш дете на юношеска възраст? Ако е така, ти си свидетел на един от най–вълнуващите етапи от растежа му. Този етап обаче може да е източник на много тревоги. Дали следните описания съответстват на твоите чувства?

  • Когато беше по–малък, синът ти беше силно привързан към тебе подобно на завързана за кея лодка. Откакто вече е юноша обаче, лодката сякаш е опънала въжето си докрай, готова да отплава в открито море, а на тебе ти се струва, че не си поканен на борда.

  • Когато беше малка, твоята дъщеря ти казваше всичко. Сега, вече на юношеска възраст, тя си е сформирала свой кръг приятели и ти имаш чувството, че не си допуснат в него.

Ако това ти напомня за ситуацията в твоя дом, не бързай да си правиш заключението, че детето ти ще стане непоправим бунтовник. Какво се случва тогава? За да отговорим на този въпрос, нека видим какво важно значение имат юношеските години в развитието на детето.

Юношеските години — важен етап от живота

След раждането си едно дете прави много неща за първи път, например прави първите си крачки, казва първата си дума, започва да ходи на училище. Тези важни моменти в живота на детето изпълват с неимоверна радост родителите, защото свидетелстват за онова, което те копнеят да видят — че детето пораства.

Юношеските години са етап от живота, който също е изключително важен, въпреки че някои родители може да не са особено въодушевени от настъпването му, и опасенията им са разбираеми. В крайна сметка кои родители биха се радвали да виждат как послушното им дете се превръща в раздразнителен младеж? И все пак юношеството е много важен етап от развитието на един човек. Защо можем да кажем това?

Библията говори за време, когато човек „ще остави ... баща си и майка си“. (Битие 2:24) Важна цел на съзряването е твоят син или дъщеря да се подготви за този щастлив и едновременно с това тъжен момент. Когато той настъпи, детето ти трябва да може да каже подобно на апостол Павел: „Когато бях малко дете, говорех като малко дете, мислех като малко дете, разсъждавах като малко дете, но след като станах мъж, изоставих всичко детинско.“ (1 Коринтяни 13:11)

Казано с други думи, по време на юношеските си години твоят син или дъщеря се отърсва от детските черти на характера и се  учи да е отговорна, самостоятелна и зряла личност, за да може да живее отделно. Един справочник трогателно описва съзряването като „едно дълго сбогуване“.

Разбира се, точно сега може да ти е трудно да си представиш, че твоето „малко“ момче или момиче ще стане независим възрастен. Може би ще попиташ:

  • „Ако синът ми не е достатъчно отговорен да чисти стаята си, как ще поддържа цял апартамент?“

  • „Ако дъщеря ми не може да спазва вечерния си час, как ще отива навреме на работа?“

Ако се измъчваш от подобни мисли, помни следното: Независимостта не е като врата, през която детето ти просто преминава, а по–скоро е като дълго пътуване, отнемащо години. Засега ти знаеш от опит, че „безумието е вързано в сърцето на детето“. (Притчи 22:15)

Но с подходящо ръководство в края на юношеските си години твоето дете вероятно вече ще е отговорен млад човек, който ‘е обучил своите способности за разбиране, така че да различава кое е правилно и кое погрешно’. (Евреи 5:14)

Как да постигнеш успех

Ако твоето подрастващо дете постъпва отговорно, можеш ли да му дадеш повече свобода?

За да подготвиш младежа * за онова, което му предстои в живота, трябва да му помогнеш да развие своите „мисловни способности“, така че сам да може да взема мъдри решения. (Римляни 12:1, 2) Посочените по–долу библейски принципи ще ти помогнат да направиш това.

Филипяни 4:5: „Нека вашата разумност стане известна на всички.“ Твоят син те моли например да му позволиш да се прибере по–късно. Ти веднага отказваш. Той се оплаква: „Отнасяш се към мене като към дете!“ Преди да отговориш „Ами, ти се държиш като такова“, помисли върху следното: Младежите са склонни да искат повече свобода, отколкото могат да използват разумно, а родителите може да са склонни да дават по–малко свобода, отколкото всъщност могат да дадат. Дали не е възможно от време на време да правиш някои отстъпки? Или поне да вземаш предвид гледната точка на подрастващото си дете?

ОПИТАЙ СЛЕДНОТО: Напиши на лист хартия една или две области, в които можеш да дадеш на младежа малко повече свобода. Обясни му, че това е за пробен период и че ако прояви чувство на отговорност, след време може да му дадеш повече свобода. В случай че не оправдае доверието ти, ще му забраниш това, което си му позволил сега. (Матей 25:21)

Колосяни 3:21: „Бащи, не натяквайте на децата си. Ако за тях е твърде трудно да ви угодят, те може да спрат да се стараят да го правят.“ („Международна Библия за деца“) Някои родители изпадат в крайности, като се опитват да контролират всяко действие на подрастващото си дете. Те избират приятелите му и подслушват телефонните му разговори. Но подобни методи могат да имат обратен резултат. Ограничаването на младежа може само да го накара да върши някои неща тайно. Ако постоянно говориш против приятелите му, той ще бъде привлечен още повече към тях. Ако подслушваш разговорите му, това може да го накара да намери други начини за общуване с приятелите си. Колкото повече се опитваш да контролираш действията му, толкова по–малко ще успяваш да правиш това. И наистина, ако детето ти не се научи само̀ да взема решения, докато живее с тебе, как ще знае какви решения да взема, след като напусне дома?

ОПИТАЙ СЛЕДНОТО: Следващият път, когато говориш по даден въпрос с младежа, му помогни да помисли за това как решенията му се отразяват на неговата репутация. Например, вместо да упрекваш приятелите му, кажи: „Какво ще стане, ако [име] го арестуват, защото е извършил престъпление? Какво ще си помислят другите за тебе?“ Помогни на младежа да разбере как решенията, които взема, оказват положително или отрицателно влияние на мнението на околните за самия него. (Притчи 11:17, 22; 20:11)

 Ефесяни 6:4: „Не дразнете децата си, но полагайте грижи за тях чрез възпитанието и умственото ръководство, идващи от Йехова.“ Изразът „умствено ръководство“ не се отнася само за предаване на факти. Този вид ръководство означава да повлияеш на съвестта на своето дете, така че тя да насочва действията му. Това е особено важно, когато детето ти навлезе в юношеските си години. Един баща на име Андрей казва: „Колкото по–големи стават децата ти, толкова повече се налага да приспособяваш подхода си към тях и да разсъждавате заедно.“ (2 Тимотей 3:14)

ОПИТАЙ СЛЕДНОТО: Когато възникне някакъв проблем, може да предложиш да смените ролите си. Попитай юношата какъв съвет щеше да ти даде, ако беше твой родител. Дай му задачата да направи изследване и да ти представи причини за или против онова, което той смята. Обсъдете отново въпроса в рамките на една седмица.

Галатяни 6:7: „Каквото посее човек, това и ще пожъне.“ Можеш да възпитаваш едно малко дете чрез наказания, например като го изпратиш в стаята му или го лишиш от любимо занимание. При един юноша обаче ще е добре да обръщаш внимание по–скоро на последствията от действията му. (Притчи 6:27)

ОПИТАЙ СЛЕДНОТО: Не му спестявай последствията от определени постъпки, например като плащаш сметките му, когато е прекалил с разходите, или го извиняваш пред учителя му за ниска оценка. Нека той сам понесе последствията от действията си. Така ще му дадеш урок, който ще помни дълго.

Като родител, вероятно ти се иска юношеските години да са като самолетна писта, по която твоето дете бързо да набере скорост и от която успешно да се откъсне, като навлезе в зрялата възраст. Рядко обаче „излитането“ от тази писта е толкова лесно. Все пак съзряването на твоето дете ти дава чудесна възможност ‘да го възпитаваш в подходящия за него път’. (Притчи 22:6) Библейските принципи са добра основа, върху която можеш да изградиш щастлив семеен живот.

^ абз. 3 Името е променено.

^ абз. 19 Макар че се говори в мъжки род, обсъдените принципи важат както за момчетата, така и за момичетата.

ПОМИСЛИ ВЪРХУ СЛЕДНОТО:

Дали когато напусне дома, моето дете ще може да...

  • поддържа добра духовна рутина?

  • взема мъдри решения?

  • поддържа добри взаимоотношения с другите?

  • се грижи за здравето си?

  • разпределя парите си?

  • поддържа къща или апартамент?

  • е целеустремена личност?