ТОЗИ въпрос възниква, когато преводачите на Библията превеждат първия стих на Евангелието според Йоан. В „Превод на новия свят“ стихът е предаден по следния начин: „В началото беше Словото и Словото беше с Бога, и Словото беше бог.“ (Йоан 1:1) В някои други преводи последната част на стиха предава мисълта, че Словото било „божествено“, или нещо подобно. („Нов превод на Библията“, от Джеймс Мофат; „Нова английска Библия“) Но много преводи предават последната част на Йоан 1:1 с думите: „И Словото бе Бог.“ („Ревизирано издание на Библията“, 1938 г., „Светата Библия — Нов международен превод“; „Йерусалимска Библия“)

Гръцката граматика и контекстът ясно доказват, че в „Превод на новия свят“ Йоан 1:1 е предаден точно и че „Словото“ не бива да се бърка с „Бог“, който е споменат в средата на стиха. Въпреки всичко фактът, че в гръцкия език, говорен през първи век, нямало неопределителен член, поражда различни мнения относно този стих. Поради тази причина един превод на Библията на език, който бил говорен съвсем в началото на нашата ера, е особено интересен.

 Този език е сахидският диалект на коптския език. Коптският език бил говорен в Египет през вековете непосредствено след службата на Исус на земята, като сахидският диалект е ранна литературна форма на този език. Във връзка с най–ранните коптски преводи на Библията в речника „Анкър Байбъл Дикшънъри“ се казва: „Тъй като [„Септуагинта“] и [Християнските гръцки писания] били преведени на коптски език през трети век, коптският вариант е основан на [гръцки ръкописи], които са значително по–стари от големия брой налични ръкописи.“

Сахидският коптски текст е особено интересен поради две причини. Първо, както беше споменато по–горе, той показва как християните са разбирали Писанието преди четвърти век, тоест преди времето, когато Троицата била приета като официална доктрина. Второ, коптската граматика е сравнително близка с английската граматика в едно важно отношение. Най–ранните преводи на Християнските гръцки писания били на сирийски, латински и коптски. В сирийския и латинския, подобно на гръцкия език в онези дни, няма неопределителен член. В коптския език обаче има такъв. В добавка на това в своя труд „Въведение в сахидския коптски език“ ученият Томас Ламдън казва: „Употребата на определителния и неопределителния член в коптския език е много близка до употребата на определителния и неопределителния член в английския език.“

Ето защо коптският превод осигурява интересно доказателство за разбирането на Йоан 1:1 по онова време. Какво е това доказателство? В сахидския коптски превод заедно с думата „бог“ в последната част на Йоан 1:1 е използван неопределителен член. Така, когато е преведен на български, този стих гласи: „И Словото беше бог.“ (Йоан 1:1) Очевидно преводачите в древността разбирали, че думите на Йоан в Йоан 1:1 не означават, че Исус трябва да бъде приеман за Всемогъщия Бог. Словото било бог, а не Всемогъщият Бог.