ИСУС често поучавал относно молитвата. По негово време юдейските религиозни водачи се молели „по ъглите на главните улици“. Защо правели това? „За да ги виждат хората.“ Очевидно те искали другите да им се възхищават за тяхната набожност. Много от тези фалшиви водачи изричали дълги молитви, в които повтаряли едно и също, сякаш използването на ‘много думи’ било необходимо за това молитвата им да бъде чута. (Матей 6:5–8) Исус изобличил подобни действия като лишени от стойност и така помогнал на искрените хора да разберат какво трябва да избягват, когато се молят. Но той направил нещо повече от това просто да учи другите как да не се молят.

Исус учел, че нашите молитви трябва да изразяват желанието ни да бъде осветено Божието име, да дойде Божието Царство и да бъде извършена Божията воля. Исус учел още, че е уместно да молим Бога за помощ и в личния си живот. (Матей 6:9–13; Лука 11:2–4) Използвайки притчи, Исус показал, че имаме нужда от постоянство, вяра и смирение, за да бъдат чути молитвите ни. (Лука 11:5–13; 18:1–14) И подкрепил поучаването си с личния си пример. (Матей 14:23; Марко 1:35)

Без съмнение тези напътствия помогнали на Исусовите ученици да подобрят молитвите си. Но Исус запазил най–важния урок, който щял да даде на учениците си относно молитвата, за последната си вечер на земята.

 „Повратен момент в историята на молитвата“

Исус използвал по–голямата част от последната вечер, която прекарал със своите верни апостоли, за да ги насърчи. Тогава било подходящото време той да разкрие нещо ново. Исус казал: „Аз съм пътят, истината и животът. Никой не идва при Бащата освен чрез мене.“ По–късно той им дал следното вдъхващо увереност обещание: „Каквото и да поискате в моето име, ще го направя, за да бъде прославен Бащата чрез Сина. Ако поискате нещо в моето име, ще го направя.“ Към края на обсъждането Исус казал: „Досега не сте искали нищо в моето име. Искайте и ще получите, и така радостта ви ще бъде пълна.“ (Йоан 14:6, 13, 14; 16:24)

Тези думи били изключително важни. Един библейски речник описва това като „повратен момент в историята на молитвата“. Исус нямал предвид молитвите вече да бъдат насочвани към него вместо към Бога. Не, той посочил един нов път за достъп до Йехова Бог.

Вярно е, че Бог винаги е слушал молитвите на своите верни служители. (1 Царе 1:9–19; Псалм 65:2) Но от времето, когато Бог влязъл в договорни отношения с израилтяните, хората, които искали молитвите им да бъдат чути, трябвало да признаят, че Израил бил Божият избран народ. И след това, от времето на Соломон нататък всеки трябвало да признае, че храмът е мястото, което Бог е избрал за принасяне на жертви. (Второзаконие 9:29; 2 Летописи 6:32, 33) Но тази уредба за поклонение била само временна. Както писал апостол Павел, Законът, даден на израилтяните, и жертвите, принасяни в храма, представлявали „предобраз на бъдещите добри неща, но не и самата им същност“. (Евреи 10:1, 2) Нещата, които били предобраз, трябвало да бъдат заменени от действителността. (Колосяни 2:17) От 33 г. взаимоотношенията на отделния човек с Йехова вече не са свързани със спазването на Моисеевия закон. Вместо това те се основават на послушание спрямо онзи, към когото водел Законът — Христос Исус. (Йоан 15:14–16; Галатяни 3:24, 25)

Име, което е „над всяко друго име“

Исус въвел друга основа за приближаване до Йехова, която превъзхождала дотогавашната. Той представил себе си като могъщ приятел, който дава възможност нашите молитви да бъдат чути от Бога и да получат отговор. Защо Исус може да действа по този начин за наша полза?

  Тъй като всички ние се раждаме грешни, никакви дела и никакви жертви не могат да ни изчистят от петното на греха, нито да ни спечелят правото да имаме взаимоотношения със своя свят Бог, Йехова. (Римляни 3:20, 24; Евреи 1:3, 4) Но Исус принесъл своя съвършен човешки живот и платил за греховете на онези хора, които могат да бъдат откупени. (Римляни 5:12, 18, 19) Днес всеки, който желае, може да има чиста позиция пред Йехова и да се радва на „свобода на изказа“ спрямо Бога, но само ако проявява вяра в жертвата на Исус и се моли в неговото име. (Ефесяни 3:11, 12)

Когато се молим в името на Исус, ние показваме, че вярваме в поне три аспекта на ролята му в изпълнението на Божията цел: (1) Той е „Агнето на Бога“, чиято жертва осигурява основа за прошка на греховете. (2) Той бил възкресен от Йехова и в момента действа като „първосвещеник“ в прилагането на ползата от откупа. (3) Единствено той е „пътят“, по който можем да стигнем до Йехова в молитва. (Йоан 1:29; 14:6; Евреи 4:14, 15)

Това да се молим в името на Исус отдава слава на Исус. Такава слава е уместна, защото волята на Йехова е „в името на Исус [всички] да преклонят коляно ... и с езика си всеки открито да признае, че Исус Христос е господар, за прослава на Бога, Бащата“. (Филипяни 2:10, 11) Но което е по–важно, това да се молим в името на Исус прославя Йехова, който е дал своя син за наша полза. (Йоан 3:16)

Трябва да се молим „от все сърце“, а не просто механично

За да можем напълно да схванем колко е значима ролята на Исус, Библията използва различни титли и названия, за да го опише. Те ни помагат да разберем многобройните аспекти на ползата от онова, което Исус е направил, днес прави и ще направи за нас в бъдеще. (Виж блока „ Важната роля на Исус“.) Наистина, Исус е получил „името, което е над всяко друго име“ *. На него е дадена всяка власт на небесата и на земята. (Филипяни 2:9; Матей 28:18)

Нещо повече от навик

Ние наистина трябва да отправяме молитвите си в името на Исус, ако искаме те  да бъдат чути от Йехова. (Йоан 14:13, 14) Но не бихме искали да повтаряме фразата „в името на Исус“ просто по навик. Защо не бива да правим това?

Помисли за следното. Когато получиш служебно писмо, то може да завършва с формалното „с уважение“. Смяташ ли, че това е искрен израз на чувствата на автора на писмото, или той просто се придържа към общоприетия начин за писане на служебни писма? Но използването на Исусовото име в нашите молитви трябва да е изпълнено с много повече значение от учтивия завършек на едно служебно писмо. Макар че сме подканени ‘да се молим непрестанно’, трябва да правим това „от все сърце“, а не просто механично. (1 Солунци 5:17; Псалм 119:145)

Как можеш да избегнеш просто формално да използваш фразата „в името на Исус“? Помисли за стоплящите сърцето качества на Исус. Помисли за това, което той вече е направил и което е готов да направи за тебе. Благодари на Йехова в молитва и го прослави за прекрасния начин, по който е използвал своя син. Като правиш това, ще придобиеш повече увереност относно обещанието на Исус: „Каквото и да поискате от Бащата в моето име, той ще ви го даде.“ (Йоан 16:23)

^ абз. 14 Според „Тълковен речник на думите от Новия завет“ на Вайн гръцката дума, преведена като „име“, може да се отнася за „всичко, което изразява едно име относно власт, отличителни качества, ранг, величие, сила [и] превъзходство“.