КОГАТО бях на девет години, престанах да раста. Това беше преди 34 години в Кот д’Ивоар и до днес съм висока едва един метър. Когато стана ясно, че съм болна, родителите ми ме насърчиха да работя, за да не мисля само за начина, по който изглеждам. Направих сергия за плодове пред къщата ни и се стараех винаги да е подредена и чиста. Това привличаше много клиенти.

Разбира се, работата не промени всичко. Продължавах да съм много ниска и ме затрудняваха дори обикновени неща в живота, като например височината на рафтовете в магазина. Сякаш всичко беше направено за хора, които са два пъти по–високи от мене. Самосъжалявах се, но това се промени, когато бях на 14 години.

Веднъж две Свидетелки на Йехова си купиха плодове от сергията ми и започнаха библейско изучаване с мене. Не след дълго осъзнах, че да уча за Йехова и за намерението му, е по–важно от физическото ми състояние. Това ми помогна много. Любимият ми стих стана Псалм 73:28. Първата част от този библейски откъс гласи: „За мене е добре да се приближа до Бога.“

Наложи се семейството ми бързо да се премести в Буркина Фасо и животът ми коренно се промени. В квартала ни в Кот д’Ивоар хората бяха свикнали да ме виждат край сергията за плодове. Но на новото място бях непозната и за мнозина бях странна. Хората ме гледаха вторачено. Затова седмици наред стоях вкъщи. Тогава си припомних колко добре беше за мене да се приближа до Йехова. Писах до клона на Свидетелите на Йехова и бях посетена от правилния човек — Нани, една мисионерка, която се придвижваше с мотопед.

Песъчливите улици в квартала ни винаги бяха хлъзгави, а по време на дъждовния сезон и кални. Нани падаше от мотопеда си безброй пъти, когато идваше да изучава с мене, но това не я спираше. Тя ми предложи да ме взема за събранията. Осъзнавах, че това ще означава да излизам от къщи и да понасям погледите на хората. Също така щях да добавя към тежестта на мотопеда, който и без друго се управляваше трудно. Въпреки това се съгласих, като мислех  за втората част от любимия ми стих: „Направих Върховния господар Йехова свое убежище.“

С Нани понякога падахме в калта, но си заслужаваше да ходя на събранията. Само колко различни бяха сърдечните усмивки на братята и сестрите в Залата на Царството от втренчените погледи на хората! Девет месеца по–късно се покръстих.

Третата част от любимия ми стих е „Ще известявам всички твои дела“. Знаех, че службата ще бъде най–голямото ми предизвикателство. Още помня първия път, когато отидох да проповядвам от къща на къща. И децата, и възрастните ме гледаха, вървяха след мене и имитираха походката ми. Това много ме нарани, но постоянно си напомнях, че те се нуждаят от рая също толкова, колкото и аз. Затова не се отказах.

За да ми бъде по–лесно, си намерих триколка, която се задвижваше с ръце. Партньорът ми в службата ме буташе, когато стигахме до нагорнище, и се качваше на триколката, когато се спускахме надолу. Макар че в началото ми беше трудно да участвам в службата, тя започна да ми носи толкова голяма радост, че през 1998 г. станах редовна пионерка.

Водех библейски изучавания с много хора и четирима от тях се покръстиха. Освен това една от сестрите ми също прие истината! Да чувам как другите напредват, повдигаше духа ми точно когато имах нужда. Един ден, когато бях болна от малария, получих писмо от Кот д’Ивоар. Преди бях започнала изучаване на вратата с един студент в Буркина Фасо и го бях предала на един брат. След време студентът се преместил в Кот д’Ивоар. Много се зарадвах да науча, че е станал непокръстен вестител!

Как се издържам? Получих предложение да бъда обучена за шивачка от една организация, която помага на инвалидите. Една от преподавателките забеляза работните ми навици и каза: „Трябва да те научим да правиш сапун.“ Така и стана. Сега вкъщи правя тоалетен сапун и сапун за пране. Хората харесват сапуна ми и го препоръчват на другите. Доставям го сама с моторизирана триколка.

За съжаление през 2004 г. болката от изкривяването на гръбначния ми стълб стана толкова силна, че трябваше да прекратя пионерската си служба. Въпреки това продължавам да участвам пълноценно в проповедната дейност.

Хората казват, че съм известна със заразителната си усмивка. Имам всички основания да съм щастлива, защото за мене беше добре да се приближа до Бога. (Разказано от Сара Майга.)