МОМЕНТИТЕ, когато се храним заедно на трапезата на Йехова, винаги са били специални. По време на тези духовни събирания за радостта на Божия народ често допринася и физическата храна.

През септември 1919 г. Изследователите на Библията провели осемдневен конгрес в Сидър Пойнт (Охайо, САЩ). Било уредено делегатите да бъдат настанени в хотели, където щяла да им бъде осигурена и храна. Но пристигнали хиляди повече от очакваното. Шокирани от тълпите, сервитьорите и сервитьорките напуснали. Отчаяният управител на кафетерията попитал дали някои от по–младите делегати могат да помогнат и мнозина откликнали с готовност. Сейди Грийн била една от тях. Тя споделила: „За първи път бях сервитьорка, но беше приятно.“

Сиера Леоне, 1982 г.

През следващите години уредбата за осигуряване на храна по време на конгресите позволила на безброй доброволци да изпитат радостта да служат на събратята си. Сътрудничеството с други братя и сестри също помогнало на много младежи да си поставят духовни цели. Гладис Болтън служила в кафетерията на конгрес през 1937 г. Тя споделила: „Запознах се с хора от различни места и слушах как се справят с проблемите си. Тогава за първи път се замислих за пионерска служба.“

Бюла Коуви, която присъствала на един конгрес, казала: „Благодарение на усърдието на работниците всичко вървеше като по часовник.“ Имаше обаче и предизвикателства. Чак когато пристигнал в „Доджер стейдиъм“ в Лос Анджелес (Калифорния) през 1969 г., Анджело Манера научил, че е назначен като отговорник за кафетерията. Той признал: „Това беше един от най–напрегнатите моменти в живота ми!“ Подготовката за конгреса включвала изкопаването на 400–метров канал, по който да минава газопровод за кухнята!

Франкфурт (Германия), 1951 г.

През 1982 г. в Сиера Леоне трудолюбиви доброволци се заели първо с разчистването на терена и после построили кафетерията с подръчни материали. Във Франкфурт (Германия) през  1951 г. находчиви братя наели локомотив, който да осигури пара за 40 казана за готвене. Доброволците приготвяли по 30 000 порции на час. За да облекчат товара на 576 работници в отдела за миене на съдове, делегатите носели свои вилици и ножове. В Янгон (Мианмар) любещите готвачи използвали по–малко люти подправки от обикновено в храната за чуждестранните делегати.

„ТЕ ЯДАТ ПРАВИ“

На конгрес в САЩ през 1950 г. чакането на опашката за храна под жаркото слънце се оказало благословия за Ани Погънси. Тя казала: „Бях заинтригувана от сърдечния разговор между две сестри, които бяха дошли от Европа с кораб.“ Всяка разказвала как Йехова ѝ е помогнал да присъства на конгреса. Ани добавила: „Нямаше по–щастливи от тези две сестри. Чакането на опашката в жегата не беше нищо за тях.“

Сеул (Корея), 1963 г.

На много от по–големите конгреси били разпъвани огромни шатри, в които били нареждани маси за правостоящи. Така делегатите били насърчени бързо да се нахранят и да освободят място за следващите. Как иначе можело да бъдат нахранени хиляди хора през обедната почивка? Един човек, който не бил Свидетел, отбелязал: „Тази религия е странна. Те ядат прави.“

Военните и местните власти били възхитени от усърдието и организацията, които видели. След като направили проверка на кафетерията в „Янки Стейдиъм“ в Ню Йорк, служителите на американската армия насърчили майор Фоукнър от военното министерство на Великобритания също да извърши проверка. Затова през 1955 г. заедно със съпругата си той пристигнал на конгреса „Побеждаващото Царство“ в Туикенам (Англия). Според думите на майора добрата организация се дължала на любовта, царяща в кафетерията.

Десетилетия наред жертвоготовни доброволци приготвяли питателни и непретенциозни ястия за делегатите. Но тази огромна работа често налагала големият брой доброволци да работят дълги часове и да пропускат части от програмата или дори цялата програма. В края на 70–те години на XX век уредбата за осигуряване на храна по време на конгресите била опростена. От 1995 г. делегатите са насърчавани да си носят храна. По този начин онези, които преди са приготвяли и сервирали храната, могат да се радват на духовната програма и християнското общуване. *

Колко цени Йехова онези, които усърдно са се трудили в полза на събратята си! На някои може да им липсва радостното време, когато са работили в кафетерията. Но едно е сигурно: любовта все още е главната отличителна черта на нашите конгреси. (Йоан 13:34, 35)

^ абз. 12 Разбира се, доброволците имат много възможности да подкрепят други конгресни отдели.